SUV-овете отдавна са новият стандарт. Все повече хора избират по-високата позиция на седене, по-добрата видимост, усещането за сигурност и пространство пред класическия хечбек, а производителите отговарят с модели, които комбинират практичност и все по-добра динамика.
Отличен пример за ориентацията в това отношение е Volkswagen. В последните години германската компания разшири гамата си до шест различни SUV модела – T-Cross, Taigo, T-Roc, Tiguan, Touareg и най-новия 7-местен Tayron.
Всеки от тях има своята аудитория, но след появата си през 2017-а T-Roc се превърна в един от най-успешните модели на групата с над 2 милиона продадени екземпляра. Точно когато моделът е на върха, Volkswagen прави следващата логична стъпка – второто поколение на T-Roc, който идва с голяма заявка за сериозни подобрения във всеки възможен аспект. В България автомобилът вече грабна наградата за „Малък SUV" в наградите Кола на годината. Автомобилните журналисти отличиха новото поколение Volkswagen T-Roc със значителна преднина (71 точки) пред основните му опоненти Opel Frontera (52 т.) и Citroen C3 Air Cross (49,5 т.).
Ние решихме да тестваме тази заявка с интензивен тест драйв в рамките на няколко дни.
Първото впечатление от един автомобил обаче идва още преди да се качиш в него. За предстоящото приключение залагаме на цвят Canary Yellow (жълт) с черен покрив. Още докато пристъпвам към колата си мисля, че определено не ставам за дизайнер. Никога нямаше да ми хрумне подобна комбинация, която всъщност моментално ми допада. Другите варианти за цвят са Wolf Grey (сив), Celestial Blue (син), Flame Red (червен), Grenadilla Black (черен) и Pure White (бял).
С просто око става ясно, че T-Roc е пораснал. Официалната му дължина е 4373 мм, което е с 122 мм повече от предшественика му. Междуосието е увеличено с 28 мм. Алуминиевите джанти при желание вече могат да бъдат до 20 цола при максимални 19 на първото поколение. С по 9 мм е увеличението на ширината и височината. Хубавото е, че това влияе и на аеродинамиката. Коефициентът на съпротивление е 0,29, което може и да не ви говори много, но означава, че този T-Roc е с 10% по-аеродинамичен.
Много интересно е, че когато го видиш, моментално разпознаваш модела, въпреки че едно сравнение на новия и стария модел показва разлики в предната и задната част. Изглежда, че дизайнерите са успели да запазят типичния силует и покрив и много елегантно да вкарат новите елементи. Всяка линия и ръб изглеждат на мястото си и създават усещане за завършеност. Тайната съставка в това отношение като че ли е дизайнът на светлините, който допълва контурите с ефектни LED ленти по цялата дължина, включително и светещо лого VW при по-високите версии на оборудване.
Като стана дума за версиите, те са базовият T-Roc, първия надграждащ пакет Life, както и двете най-високи версии Style и R-Line. Ние караме спортната версия R-Line, но най-хубавото е, че различни елементи от различни оборудвания могат да бъдат комбинирани и така да заложите точно на това, което ви е необходимо.
Влизам в автомобила, където увеличените размери се усещат още повече. Цялостното усещане е за SUV от по-висок клас, както по отношение на пространството, така и на материалите и изработката. T-Roc заимства много елементи от по-големите Tiguan и Tayron.
Още в първия момент прави впечатление колко изчистен и подреден е T-Roc отвътре. Няма излишни елементи – всичко е на мястото си и създава чувство за спокойствие и премиум среда. Материалите също са на ниво, с приятна на допир текстура, която допълнително засилва усещането, че това е крачка нагоре спрямо предишното поколение. В нощен режим имате и фоново осветление, което осветява интериора чрез перфорирани изкуствени кожени повърхности.
Преди да се задълбоча в усещането отпред, правя бърз престой на задните редове, където с моите около 176 сантиметра се чувствам доста комфортно, а мисля, че това ще бъде така и за далеч по-високи хора.
Ясно е, че в повечето случаи за такъв тип автомобил отзад ще седят деца, а и от Volkswagen директно рекламират второто поколение на T-Roc като подходящо за дълги пътувания и семейства, така че се заемам със същинския тест. Той започва с една досадна процедура, която в случая се оказа неочаквано бърза, може би отново благодарение на по-голямото пространство на задния ред. Говорим за поставянето на детските столчета със системата Isofix.
Следващата стъпка е да вкараме в употреба и багажното отделение. То е увеличено с 30 литра до общ обем от 475 литра. За нашето уикенд пътешествие щяхме да се справим и с по-малък багажник, но този определено би ни свършил отлична работа и ако отивахме на море за дълъг период. Даже би имало пространство за едно баланс колело. За по-големите колела пък имате опцията за багажник отгоре чрез вградените надлъжни релси, които са част от цялостната визия, а не странен допълнителен елемент.
Правейки няколко курса с багаж си мисля колко удобно е автоматичното отваряне и затваряне на автомобила, когато се доближиш и когато се отдалечиш от него, което ми позволява да не се чудя в кой джоб е ключът, докато съм нарамил няколко чанти.
Потегляме в посока Кюстендил, където отдавна планираме да посетим няколко интересни места.
Първият голям бонус според съпругата ми е отделението за съхранение в централната конзола, където слагаме две кафета и една малка вода. Там откриваме и осветен въртящ се превключвател, който може да ползвате за смяна на режимите на шофиране или за допълнителен контрол на нивото на звука.
Набързо се свързваме с инфо-развлекателната система, която е с изцяло нов хардуер и софтуер. В нашия тестови модел тя е свързана с 12,9-инчов дисплей, като има и вариант с 10,4-инчов дисплей, който е без навигационна функция.
Опционален е и онлайн гласовият асистент IDA, който има достъп до ChatGPT и съответно може да отговаря на всевъзможни въпроси. Децата, разбира се, се забавляваха безкрайно да си общуват с изкуствения интелект, а ние получихме добри предложения за ресторант за вечеря.
По магистрала „Струма“ можем да усетим и истинския характер на автомобила. В Европа T-Roc се предлага с два 48V меки хибридни двигателя (eTSI) – 115 и 150 к.с. И двата са съчетани със 7-степенна DSG трансмисия. Всъщност тук за първи път забравяме изцяло за възможността за ръчна скоростна кутия и за двигатели с вътрешно горене. Голямо предимство е, че идва единствено с четири цилиндъра при положение, че повечето му конкуренти залагат на трицилиндрови двигатели.
Очакваме появата и на две задвижващи системи с пълен хибрид, които както и настоящите, ще бъдат с предно задвижване. На по-късен етап ще се появи и 4MOTION задвижване на всички колела заедно с комбинация с 2,0-литров TSI, който ще се предлага и като мек хибрид.
Ние разполагаме с версията със 150 конски сили, която се усеща много стабилно на пътя. Ускорява леко и уверено, почти като класически лек автомобил, като в същото време дава типичната SUV стабилност. При асистиращите системи също има ъпгрейд спрямо първото поколение. Откриваме системи за поддържане и смяна на лентата, ограничител на скоростта, спиране при опасност от сблъсък, круиз контрол и още. Някои от тях буквално могат да спасят животи, а други правят извънградското шофиране още по-приятно.
Изпробвам режимите на шофиране, докато дебютиращият в SUV гамата на Volkswagen head-up дисплей ми прожектира най-важната информация върху предното стъкло. Когато за първи път имах досег с този дисплей в друг автомобил, го приех с резерви. Сега го възприемам като нещо задължително. Още едно доказателство, че на някои новости просто трябва да дадем малко време.
Обичайният дисплей зад волана може да бъде променян по всевъзможни начини, за да пасне на желанията на шофьора – от изключително минималистичен до такъв с всички възможни стойности и показатели на автомобила.
Искаше ми се да изпробвам аудио системата Harman Kardon с някое рок парче, но за момента трябваше да заложа на аудио приказка. Тя явно свърши работа, защото пристигайки на първата ни спирка децата вече бяха заспали. А тази спирка бе забележителният Кадин мост в село Невестино, който минава над река Струма. Изграден е през 1470 година по заповед на везир Исхак паша и се счита за един от най-забележителните примери на строителството в България в онзи период. Дълъг е 100 метра и от двете страни има сериозен наклон, който не ти позволява да видиш дали от другата страна не идва друга кола. Преминаването с автомобил последно поколение като T-Roc по мост от XV век е интересно чувство.
Следващата ни спирка са вековните секвои в местността Ючбунар край село Богослов. Навлизаме в път с повече завои, което ми дава възможност да се уверя в удобството на волана – нещо, което по принцип е стандарт за семейството на Volkswagen. Едва сега виждам, че съпругата ми се е ориентирала доста добре по отношение на климатика и го е нагласила на 26 градуса при себе си. Освен това си е пуснала и подгряване на седалката. За сравнение – при мен е на 19 градуса. Мисля си, че щеше да е хубаво и вкъщи да може всеки да живее на желаната от него температура. Поне в автомобила е възможно да няма спорове по тази тема. Между другото, възможно е и добавяне на масажна функция на седалките – още нещо, което досега беше типично за по-горния клас.
Родината на секвоите е планината Сиера Невада в Калифорния, но ние имаме възможността да им се насладим и край Кюстендил. Влизайки в село Богослов ще се ориентирате лесно по табелите, за да стигнете до горичката, в която се извисяват трите най-стари секвои в България – на възраст над 130 години.
Само на 5 километра от секвоите се намира крепостта Хисарлъка – още едно забележително място, което да ни напомни за богатата история по нашите земи. Тя е изградена в края на IV – началото на V век и е била една от най-големите византийски крепости, преди да бъде присъединена към България от хан Крум. Впоследствие е арена на още много битки.
За наше щастие преди десетина години крепостта бе реставрирана и сега е едно приятно място за бягство от града с великолепна гледка към Кюстендил. Именно там завършихме деня. Намирането на място за паркиране се оказа не чак толкова лесна задача, но асистиращите паркинг системи ти помагат да не се притесняваш дори и ако не си свикнал с размерите на автомобила.
Не изпробвах единствено новата за T-Roc система Park Assist Pro, която е по-ценна за тези, които паркират на едно и също място – в двор или в гараж например. Чрез нея можете да запаметите маневра в рамките на 50 метра и впоследствие чрез едно копче да оставите да се паркира сам.
За следващия ден бяхме запазили последния сериозен тест пред T-Roc. Насочваме се към водопада Полска Скакавица. Пътят до селото със същото име е около 20 километра. Оттам следват още 4 километра по черен път. Намерихме информация, че той е проходим за лек автомобил, така че с T-Roc тръгнахме смело напред. Имах леко притеснение по отношение на двугодишния ни син, защото преди няколко месеца по сходен път му стана лошо и се наложи да спираме. Е, изглежда има значение с какъв автомобил си. Високият T-Roc, 19-цоловите гуми и адаптивното окачване явно изиграха роля. То поема неравностите спокойно, без да се усеща излишно клатене, а маневрирането между някои по-големи камъни на пътя се усеща изключително плавно. При нужда автомобилът спира сигурно и контролируемо, което допълва усещането за стабилност. В крайна сметка нямахме проблеми да достигнем до финалната точка.
От нея ни бяха необходими около 30 минути в спокойно темпо по равна пътека, за да стигнем до самия водопад. Той е с височина 53 метра и се влива в Струма. Не пропускайте да видите и намиращата се в непосредствена близост църква „Свети Димитър“, която е построена през 1892 година върху основите на стара средновековна църква.
За нас предстоеше качване обратно във верния ни спътник. Отново послушахме IDA с препоръка за обяд в село Слокощица и след това се насочихме по обратния път към София, за да сложим край на един интензивен и изпълнен с хубави емоции уикенд.
T-Roc се продава със стартова цена малко под 30 хиляди евро за варианта със 116 конски сили. За по-мощния двигател началната цена е 33 хиляди евро. Автомобилът, който изпробвахме ние, с ниво на оборудване R-Line и допълнителни екстри, струва 40 525 евро.
