Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Решено - новият състав на Комисията за противодействие на корупцията ще се избира с обикновено мнозинство в парламента, а не с поне 160 гласа, както досега предвиждаха законовите правила. А органът, който трябва да предложи на Народното събрание номинациите за попълване на комисията, която отдавна е с изтекъл мандат, ще може да заседава и в намален състав. Причина за второто е, че Народното събрание все така не успява за избере нов омбудсман, който трябва да участва в подбора на претенденти за КПК.
Промените в антикорупционния закон бяха гласувани окончателно само за 8 дни със 124 гласа "за" от мнозинството на ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "Ново начало" на Делян Пеевски след тричасови дебати. В тях обаче преобладаваха повече острите нападки между ГЕРБ и ПП, отколкото дискусия по същество.
Управляващите се разбързаха по темата с КПК с мотив, че в противен случай България може да не получи средствата от втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост - реформата е едно от изискванията Европейската комисия да отпусне финансиране. За този риск предупреждаваха в продължение на месеци от "Продължаваме промяната - Демократична България", но ГЕРБ упорито отказваше да се занивама с избор на нова КПК в предишния парламент, когато мнозинството беше общо, а Пеевски - извън него.
Какво беше прието
Председател и членове на КПК ще се избират с обикновено мнозинство, а не с минимум 160 гласа, както гласеше законът досета. Причината формално е, че Конституционният съд отмени поправките в Конституцията, които изискваха квалифицирано мнозинство при попълването на регулаторни и други органи, когато членовете им се избират от Народното събрание. В основния закон пише, че парламентът взима решения с мнозинство от присъстващите депутати и изключение може да има, само ако то е записано в самата Конституция.
От "Продължаваме промяната - Демократична България" подчертаха, че приемат тези промени, макар в предишни свои изказвания да бяха посочвали, че те се правят с цел преизбирането на Антон Славчев като шеф на комисията.
Въпреки това коалицията критикува действията на управляващите заради липсата на гаранции, че няма да бъде допусната "политизация и поставянето на послушни и удобни хора начело на антокрупционната комисия".
Лена Бориславова (ПП) попита дали управляващите са водили разговори с Европейската комисия как да бъдат засилени тези гаранции, или се опитват да направят точно обратното, за да е сигурно, че ще имат послушна антикорупционна комсиия, която ще преследва опизицията и ще арестува кметовете на опозицията посред нощ".
Колегата ѝ Божидар Божанов (ДБ) изтъкна, че "както и да преструктурираме антикорупционните органи, те или ще бъдат неефективни, или ще бъдат бухалки, или и двете, докато не бъдат решени структурните проблеми с основния конституционен антикорупционен орган - прокуратурата. Докато нейната капсулованост и корупционна зависимост е нейна идентичност, както и да разместим столовете и табелките, няма да имаме ефективна борба с корупцията".
Министърът на правосъдието Георги Георгиев не отгвори на нито един от въпросите, но атакува коалицията и заяви, че "щом ПП предлага правилата, те са хубави, като ги предлага ГЕРБ, са лоши".
Мнозинството промени и правилата за подбор на кандидати са членове на КПК - т.нар. номинационна комисия ще има петима, вместо трима членове и ще може да взима решения и в намален състав при наличие на "обективни обстоятелства". Причината - в тази комисия трябва да е омбудсманът, но такъв няма избран - и действащото мнозинство не успява да подсигури този избор.
Именно тази промяна в антикорупционния закон предизвика спорове - въпреки уверенията на мнозинството за конструктивната му цел. По думите на Рая Назарян от ГЕРБ това се прави, за да не се блокират или протакат заседанията. Опозицията не се съгласи.
"Всички е ясно. Проблемът е, че настоящето мнозинство не може да се разбре кой да бъде омбудсман, явно няма достатъчно удобни и послушни кандидати и затова променяте, правят се завойчета и чупки в самия закон. Това само показва управленска немощ", заяви депутатът Христо Расташки от МЕЧ.
Тежък сблъск между ГЕРБ и ПП
Първоначално дебатът по текстовете се водеше по същество, но изказване на Лена Бориславова от "Продължаваме промяната" предизвика остра реакция от парламентарната група на ГЕРБ, която до този момент бе оставила министъра на правосъдието Георги Георгиев да защитава предложенията сам. Последваха поредици от нападки както към самата Бориславова, която Георгиев нарече "мис незаконен арест", така и към "Продължаваме промяната". Очаквано в дискусията бе намесена темата за ареста на варненския кмет Благомир Коцев.
Дебатът излезе от добрия тон, след като Бориславова прочете част от публикацията на съпругата на арестувания варненски кмет Благомир Коцев Камелия.
Пръв реагира Петър Петров от "Възраждане", който започна да чете откъс от книга на неговия колега Ивелин Първанов. Той обясни, че го прави, за да покаже, че това било по-занимателно от думите на депутатката от ПП.
Веднага след него на трибуната излезе Костадин Ангелов от ГЕРБ, който припомни ареста на лидера на партията Бойко Борисов и пиара му Севдалина Арнаудова. Ангелов се позова на публикация във Фейсбук на Арнаудова, която по-рано днес написа, че и нейното дете, като тези на Коцева, е присъствало на ареста ѝ през 2022 г. и е направило видео, което по-късно тя показала на Кирил Петков. След като го е изгледал, бившият лидер на ПП се е извинил.
"Това, което правите, е цинизъм. КПК трябва да си свърши работата и няма значение по какъв начин са събрани доказателствата", заяви Ангелов.
Депутатът от Йордан Иванов (ДБ) взе думата, за да посочи, че не е редно една политическа назакателна акция да бъде аргументирана с друга политическа наказателна акция, а колегата му Явор Божанков допълни, че на ГЕРБ аргументите са: "вашия арест е по-незаконен от нашия арест".
