Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Волейболистите от националния отбор на България се превърнаха в новите спортни герои на страната ни, след като спечелиха сребърни медали от Световното първенство, но и показаха, че у нас може да се развиват играчи на най-високо ниво, стига политиката да бъде правилна.
Може ли “цар футбол” да вземе пример?
За разлика от волейбола, футболът ни е в окаяно състояние. През следващия уикенд предстои пауза за мачове на националните отбори. България приема Турция на стадион “Васил Левски” от 21:45 часа на 11 октовмри, а три дни по-късно сме гости на Испания.
Страната ни вече потегли в световните квалификации с две поражания и обща голова разлика 0:6, като две нови загуби може да ни пратят и извън топ 100 в световната ранглиста. Това не се е случвало никога във вековната история на българския футбол.
Най-честото оправдание за краха на футболните “лъвове” е, че просто в момента няма поколение, играчите са си на такова ниво и който и да стане селекционер, няма какво да се промени.
Една от най-популярните мерки, които взима Българският футболен съюз (БФС) от началото на сезона е т.нар. “Правило 4” - то задължава всички тимове в националното първенство да излизат с поне четирима български титуляри във всеки мач. А ако някой отбор реши да не се събрази, трябва предварително да плати 400 000 лева в началото на сезона.
Така беше публично обявено, въпреки че в Наредбата е записано, че такъв отбор се “задължава да заплати такса в размер, равна на сумата от солидарното плащане от УЕФА, която се полага на един клуб от Първа лига за сезон 2025/2026 в срок до 30/06/2026 г”.
Въпросната сума за миналата година бе малко над 190 000 евро.
Освен това парите няма да се плащат предварително, а само ще се удържат на “нарушителите”.
Критиците на президента на БФС Георги Иванов определиха новото правило като да можеш да минаваш на червен светофар, стига да си плащаш. Казаха и че няма как това да бъде ефективно, когато се позволяват начини за заобикаляне.
Отговорът на Гонзо бе, че не може да ограничи докрай отборите да използват чужденци, защото ще се получи международен скандал.
Става дума за правото на ЕС, което забранява дискриминация на база националност.
Съгласно член 18 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), се забранява всякаква дискриминация на гражданите на Съюза въз основа на тяхната националност.
Това право се разпростира и върху професионалната реализация, включително в спорта. ЕС гарантира свободно движение на работници (чл. 45 ДФЕС), което означава, че всеки гражданин на държава членка има право да работи в друга държава членка - без да бъде дискриминиран на базата на произход.
В България професионалните футболисти сключват “обикновени трудови договори” - тоест по реда на Кодекса на труда, по който работят всички останали наети хора. ЕС обаче гарантира рамкови права като свободно движение, забрана на дискриминация по националност и свобода на установяване в страните членки.
Всичко това звучи правдоподобно, но идва логичният въпрос - как тогава от волейболната федерация ограничиха клубовете да използват максимум трима чуждестранни играчи на терена? И защо това не е е дискриминация?
Много просто - още при налагането на тази идея президентът на Българската федерация по волейбол (БФВ) Любо Ганев ясно каза, че “работата на един спортист не е да бъде титуляр в състава, а да води подготовка с отбора и да бъде в топ спортна форма”.
Това означава, че отборите на практика могат подписват с колкото си поискат чужденци, без да ограничават “правото им на работа” и печеленето на пари от това, но просто нямат право да използват всички тях по едно и също време в мач.
Тази практика например е много разпространена във футбола в Италия на по-ниско ниво, без Серия А, и по никакъв начин не се получава дискриминация.
Разбира се, никъде не се използва думата “чужденец”, защото представител на друга държава членка на ЕС няма как да бъде чужд. Използва се терминът “състезател, който не е продукт на местна школа” или негови производни.
Резултатът от тази политика, наложена от Любо Ганев във волейбола, е, че почти всички състезатели от тези, които спечелиха сребро на Световното, са продукт на българските школи.
В местния елитен шампионат отборите използват предимно български състезатели, което създава и кадри за националните гарнитури.
“Левски” спечели т.нар. златен требъл през миналия сезон, като обра всички титли и купи. 80% от състава е от играчи, които са от академията на клуба.
За сравнение, футболният шампион “Лудогорец” няма нито един основен играч в състава, който е от школата, а в най-добрия случай има само двама българи сред стартовите 11 - Антон Недялков и Ивайло Чочев.
За миналия сезон в Първа лига едва 32% от играчите са били българи. Тенденцията е школите да продължават да неглижират развитието на футболисти, а ръководните фактори да нямат нито стратегия за развитие на играчи, нито намерението да действат с твърда ръка.
Оправдания обаче могат да бъдат намерени от всякакво естество. Истината е, че в БФС, който е ръководен от Изпълнителния комитет на организацията, макар Георги Иванов да е лицето, никой няма търпението и интереса да развива български футболисти.
Отборите предпочитат да взимат комисиони - като купуват играчи и ги продават на по-високи цени.
А без големи очаквания и с бюджет, който е смешен на фона на останалите (около 10 млн, лева), България е втора в света във волейбола.
Каква е разликата между двата най-популярни спорта?
Приоритет на Българската федерация по волейбол е развитието на национални състезатели, а резултатът е, че за последните пет години страната ни има множество медали на европейски и световни първенства, включително при младежи и девойки.
В БФС се занимават основно с администрирането на първествата, а в Изпълнителния комитет са президенти на клубове, чиито интереси не са да развиват национални състезатели.
Практиката по света е Професионалната футболна лига да се занимава с първенствата, а националната федерация да има основен ангажимент към представителните отбори.
Точно тази разлика у нас е бомбата със закъснител, заради която от 20 години насам националите по футбол не са участвали на Световно или Европейско.
