Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ще спечели ли България една от най-престижните литературни награди в света за втори път?
Отговорът ще стане ясен на 19 май от 22 ч. британско време (00:00 ч. в България), когато журито ще присъди отличието "Букър" за най-добър роман, преведен на английски език.
Българската писателка Рене Карабаш (Ирена Иванова) е сред шестимата номинирани автори със своята книга "Остайница", в превод от Изидора Анжел.
Церемонията ще се проведе в Tate Modern в Лондон и ще се излъчва на живо.
Кои са останалите книги в списъка с номинациите:
The Nights Are Quiet in Tehran - Шейда Базяр
The Director - Даниел Келман
On Earth As It Is Beneath - Ана Паула Мая
The Witch - Мари НДиай
Taiwan Travelogue - Ян Шуан-цзъ
През 2023 г. Георги Господинов стана първият български писател, който спечели международната награда "Букър" с романа си "Времеубежище", преведен от Анджела Родел.
Отличието е придружено с награден фонд от 50 000 паунда, който се поделя поравно между отличения автор и преводач.
Всяко заглавие, включено в краткия списък, получава награда от 5000 паунда: по 2500 паунда за автора и 2500 паунда за преводача.
За "Остайница"
Рене Карабаш е поетеса и писателка, организира и академията за писатели „Заешка дупка“.
Тя разказва, че романът ѝ е вдъхновен от собственото ѝ детство в малко село в Северна България, където „старите патриархални закони все още се усещаха във въздуха“. Авторката описва книгата като лична история за „свръхчувствително момиче“, израснало в свят, доминиран от мъжка енергия.
Идеята за героите в романа идва след посещение на фотографска изложба в София на българската фотографка Пепа Христова, посветена на албанските клетвени девици - жени, които са се отказали от своята идентичност, за да живеят пълноправно, като мъже.
Писателката е посветила две години за предварителни проучвания. Особено важни за нея са били и книгите на албанския писател Исмаил Кадаре.
Самото написване на романа "Остайница" е отнело едва два месеца. По думите ѝ текстът „се излял като река“ почти без редакции, а процесът бил едновременно болезнен и лекуващ.
