Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
НАСА започва нова мисия в търсене на условия за живот. Крайната дестинация на космическия апарат "Europa Clipper", който се очаква да излети от център "Кенеди" в понеделник, е Европа. Така се нарича една от луните на планената Юпитер.
Изстрелването на космическата сонда, която ще изследва спътника, ще се излъчва на живо на уебсайта на НАСА от 18:00 ч. българско време.
"Europa Clipper" е най-големият космически апарат, изграждан някога за планетарна мисия. Очаква се да стигне до крайната си дестинация през април 2030 г.
Първоначално изстрелването ѝ беше планирано за четвъртък миналата седмица, но ураганът "Милтън", който връхлетя западното крайбрежие на щата Флорида през изминалите дни, наложи временното затваряне на космическия център.
Пътят към Европа
Луната на Юпитер се намира на 628 млн. км от Земята. Европа е малко по-голяма от нашият естествен спътник. Приликите им обаче свършват дотук.
Ако Европа изгряваше на нашето небе например, тя щеше да свети пет пъти по-ярко от Луната, защото замръзналата ѝ повърхност може да отрази много повече слънчева светлина. Ледената ѝ кора е дебела близо 25 км, а под нея може да се крие огромен соленоводен океан.
Основната цел на мисията на НАСА е да открие дали луната на Юпитер може да предложи условия за развитие на човешки живот. "Еuropa Clippe"r ще носи инструменти и гравитационен експеримент, за да изследва океана, който се намира дебелата ледена обвивка на Европа. Смята се, че той съдържа два пъти повече течна вода, отколкото всички океани на нашата планета.
Учените осъзнават, че там може да има условия за живот още през 70-те години на миналия век. Тогава астролози от Аризона забелязват през телескоп, че на луната на Юпитер има лед.
Впоследствие космическите апарати "Вояджър 1" и "Вояджър 2" правят първите снимки отблизо. През 1995 г. апаратът "Галилео" на НАСА прелита покрай Европа, като прави някои дълбоко озадачаващи снимки. Те показват повърхност, осеяна с тъмни, червеникаво-кафеви пукнатини. Предполага се, че те може би съдържат соли и серни съединения, които са нужни за поддържане на живот.
Досега обаче не е имало мисия, която да се опита да разбере по-задълбочено космическия обект.
НАСА се надява, че "Europa Clipper" ще успее да картографира почти цялата луна и да събере прахови частици оттам. На борда на космическата сонда има вграден лазер, който ще помага за изследванията през дълбоките ледове.
Както и при други мисии на американската космическа агенция на борда на сондата няма само техническо оборудване. Тя носи списък с над 2,6 млн. имена, изпратени от хора в различни части по света, както и стихотворение на американската поетеса Ейда Лимон.
Мисията на стойност 5,2 млрд. долара се заражда като идея през 2013 г. А пътят към изстрелването на космическия апарат, който ще я извърши, не мина без предизвикателства.
През май инженерите откриха, че компонентите на космическия кораб може да не са в състояние да издържат на суровата радиационна среда на Юпитер. Въпреки това екипът успя да завърши необходимите тестове навреме и да получи одобрение през септември, за да продължи с плана.
"Europa Clipper" е по-дълга от баскетболно игрище. Диаметърът ѝ е 30,5 метра. Масивните слънчеви панели ще помогнат да се погълне достатъчно слънчева светлина, за да се захранят инструментите и електрониката на космическия апарат по време на мисията.
След като пристигне на Европа, космическият апарат няма директно да кацне на повърхността на спътника, а ще прекара по-голямата част от времето си в прелитания над него.
Първоначално екипите се опасяваха, че сондата няма да може да издържи на суровата среда на Юпитер. Магнитното поле на гигантската планета е 20 000 пъти по-силно от земното. Но инженерите намериха начин да заобиколят този проблем.
При всяко прелитане до Европа, което се очаква да става на всеки две до три седмици, космическият апарат ще прекарва по-малко от един ден под въздействието на радиация на Юпитер.
Експертите са особено предпазливи, когато говорят за шансовете за откриване на живот там. Те не очакват да открият същества, подобни на хора, или животни.
"Търсим условия за обитаемост, а за това са необходими четири неща - течна вода, източник на топлина и органичен материал. И накрая тези три съставки трябва да са стабилни за достатъчно дълъг период от време, за да може да се случи нещо", обяснява пред BBC Мишел Дъгърти, професор по космическа физика в Имперския колеж в Лондон.
Учените се надяват, че ако успеят да разберат по-добре ледената повърхност на Европа, ще знаят къде да приземят кораб при евентуална бъдеща мисия.
