София, Берлин, Бруклин и обратно. Така изглежда професионалният път на Ванина Цонева, но и нейното пътуване към сексуалното себепознание – онова, за което рядко говорим публично.
На 36 години Ванина се изправя очи в очи със себе си и си казва “Let’s talk about sex, baby!”. Днес тя е на 43 и знае как да води свободно разговор за секс с други хора. Ванина е дипломиран коуч по интимност от Somatica - институт в Сан Франциско, сертифициран от The American College of Sexologists. Работи с пациенти в България и онлайн с хора от СAЩ.
Преди да направи тази крачка в продължение на 5 години е уеб разработчик за американска медия Vice в Ню Йорк. Прекарва няколко години и в Берлин.
Това е време, в което сексуалното пътешествие не ѝ е чуждо. Открива себе си, поддържа блог за женска сексуалност - интервюира бурлеска танцьорки, собственички на секс шопове, изучава шибари - древно японско изкуство за връзване.
Разбира колко много жените, но до голяма степен и мъжете, се срамуват от сексуалността и удоволствието.
Ванина ще е лектор на семинара, организиран от Булевард България, за перименопаузата и менопаузата “Жени без пауза”, който ще се проведе на 10 март в София. Повече можете да научите тук.
Сега Ванина вече толкова често говори за секс, че не изпитва притеснение - вижда го само у събеседници си, но им помага да се освободят.
Въпреки че консултира и онлайн, предпочита работата на живо, защото може да следи езика на тялото, дишането на хората. Част от практиката ѝ са упражненията с докосване.
Казва, че работата ѝ е толкова интересна, че не се пита защо не си е останала програмист. Интересува се от травматичните събития в живота на човек и това, което ѝ предстои, е 4-годишен тренинг, създаден от д-р Питър Ливайн, известен именно с книгите си за травмите.
Може ли да се каже, че си на една крачка в психологията?
Да, обаче не съм терапевт. Това е важно да го кажа, защото не мога диагностицирам хората, мога да им кажа “възможно е това и това да се случва”. По-скоро ги водя в това да разберат каква е сексуалността им. Защото много от нас не знаят. Наистина не знаят.
Какво ги кара да дойдат при коуч по интимност – любопитството или проблем?
Проблем. И то, за да стигнат до мен, проблемът съществува известно време. Не е нещо, което им се е случило вчера, по-скоро говорим за проблем, който трае година-две.
Всички ли са отворени и открити от първата ви среща?
Не, има доста притеснение. Хората и не знаят какво да правят, защото понятието “секс коуч” е нещо много ново за тях и те не са сигурни какво ще се случва. Аз им обяснявам, разказвам. На втората, третата сесия се отпускат. Когато идват двойки, сякаш е по лесно, защото са двамата.
Според теб колко е важен сексът за брака и за връзката?
Важен е и за връзката, и за отношенията. Ние много обичаме да си мислим, че не е – което пак идва от срам – обаче в момента, в който има проблем, той може само да расте и да става все по-голям и по-голям.
Има доста двойки, които се примиряват. Има и други, които не са правили секс от 5 - 6 - 10 години. Това не е рядко срещано.
А в добрата връзка колко често се прави секс?
Няма такова нещо като "колко често се прави секс”. Правите секс колкото единият или другият партньор го усеща. Въпросът е, че винаги единият партньор ще има по-ниско желание от другия. Няма как желанието ни да е по равно. Въпросът е да се намери какво стимулира този партньор с по-ниското желание.
В повечето случаи желанието на жените иска стимулиране. Мъжът може да дойде след работа и да каже “хайде, ще правим секс” и да усеща желание. Докато на нас ни трябват жест или дума, нещо, което да стимулира желанието ни. Това е съвсем нормално и не трябва да си мислим, че нещо не е ок.
Неотдавна гледах тест за това какъв тип сексуалност е човек в сайта на Гуинет Полтроу, ти правиш ли подобни?
Да, този тест се базира много на базисните желания. Аз също работя с тях - това са желанията, които са основата за нашата сексуалност. Отговор на въпроса “какво искаме”.
Само че аз много работя с емоции и търся какво искаме да изпитаме по време на секс. Защото всички пристъпваме към секса заради някаква емоция.
Някои искат да се почувстват обичани, боготворени и обожавани, но има и други, които предпочитат позицията да бъдат подчинени, унизени и така нататък. Има хора, които търсят чувството на свързаност и на принадлежност. Така че емоциите са различни.
Какво се случва, когато хората се разминават - единият иска да е обичан, другият унизен?
Това не е рядко срещано всъщност, базисните ни желания да са ни различни. Има няколко варианта. Единият вариант е да се намери среден път, защото това каква емоции изпитваме не значи задължително, че някакво специфично действие трябва да се случи. Примерно ако някай иска да се почувства обичан - това може да стане по различни начини.
Тоест, да се намери път между двете. Ако това не е възможно, има го и компромисният вариант да се редуват, което не е супер, но е вариант.
Има и трети път, който не знам в България колко се възприема, и това е отварянето на връзката, и всеки да си търси тези специфични базисни желания другаде.
В Америка колко се възприема?
Може би 90% от хората, с които работя в Америка, са полиаморни.
Това понятие сякаш напоследък ни бомбардира, кога стана толкова модерно?
Може би последните 6, 7, 8 години. Не че е толкова модерно, колкото започва да се говори за него. Иначе полиаморни хора винаги е имало, просто сега е малко по-конкретизирано и вече говорим без да осъждаме.
В нашата сфера говорим за нещо като ориентация на връзката - има хора, които са с моногамна ориентация, има и хора с полиаморна ориентация и това е базисно състояние.
Могат да бъдат единствено моногамни или единствено полиаморни и това не е избор. Не е нещо, което да бъда от утре, например.
Много хора, които са полиморни, са в моногамни връзки, защото или не знаят, или си мислят, че това е нормата, че моногамията е единственият начин да бъдеш във връзка, но всъщност не е така.
Хубавият секс до колко години може да се прави?
Докато умреш.
На колко е най-възрастният ти клиент?
Малко над 60 г. Млад е (смее се).
Въпросът е и каква е дефиницията за секс? Защото дефиницията за секс като проникване и пенетрация не е много адекватна или е адекватна за някаква част от нас.
Най-вече за мъжката. Но много жени не свършват от това. На много жени им трябва друга стимулация, “предварителна игра” - казвам го в кавички, защото не е необходимо тя да е предварителна, може тя да е изцяло сексът. Така че сексът на 80 ще е различен от този на 20. Няма да е същото, разбира се. Всеки сам дефинира какво е секс за него и той може да не включва проникване.
Отделно това понятие ще се променя с времето, както желанието ни. Както ние се променяме, така и разбирането ни за секс става различно.
Ти като секс коуч участваш ли в някакви групи с хора като теб?
Да, имаме групи на коучовете, в които можем да си говорим, да обсъждаме случаи - абсолютно анонимно, разбира се. Обикновено в моята практика, ако имам заплетен случай и не знам как да реагирам, се съветвам с тях.
Кой е най-разкрепостеният град в света?
Берлин. Там я имат тази секс позитивност, която просто никъде другаде не съм виждала. На хората не им пука. Може да излезеш гол по улица и на никого няма да му направи впечатление.
От друга страна казваме “скучни германци”?
Това, което аз съм забелязала, е, че на ниво разговор при тях има едно потискане на емоциите. В сексуалната игра си позволяват да се отпуснат.
А каква е разликата между твоите клиенти жени и мъже?
Ние, жените, сме свикнали малко повече да говорим за емоции, за това как се чувстваме. Мъжете като ги питам "каква емоция изпитваш" и настава мълчание. Нямат вербалното описание.
Менопаузата и сексът? Какво става тогава при жените, могат ли те да избегнат дискомфорта и да го превъзмогнат, или трябва да се примирят?
Ами то може да се превъзмогне, но това става с помощ, не се превъзмогва с игнориране.
Добре е да имаме подкрепа, ако щете от приятелски кръг, да можем да споделяме какво ни се случва.
И е важно, ако можеш, да се срещаш и със специалисти, тъй като стават много промени в тялото ти, много промени в начина, по който възприемаш себе си, много промени в начина, по който възприемаш секса, и имаш нужда от подкрепа.
Мислят ли много мъже, че старата жена вече не става и трябва младо гадже?
Да, особено тук, след минаването на една възраст, често го забелязвам. Жените след една възраст все едно стават невидими. Отделно самите ние като жени се притесняваме. А всъщност истината е, че ние сме много по-привилегировани от мъжете, защото можем да правим секс - в смисъла като проникване - до много по-късен етап от живота.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
