Как действа Европа, когато САЩ води дипломацията си от яхта?

Милиардер кани гости на своята супер-яхта със седем палуби, басейни, киносалон, множество барове и два хеликоптера. Гостите пийват вино в стаи с флуоресциращи картини, лакирани ламперии и кристални скулптури. Действието се развива до бреговете на Сицилия, а домакинът е американският посланик в Италия Тилман Фертита, чието състояние се оценява на над 11 милиарда долара.

Фертита не се трогна особено от скандала между президента Тръмп и италианската премиерка Мелони преди месец, дори отбеляза в интервю за New York Times, че президентите идват и си отиват и “след две години и половина друг президент ще прави нещата по друг начин”.

За Мелони обаче Тръмп и неговият вечно отсъстващ посланик са проблем, тъй като тя разчиташе на съюзника си отвъд океана за вътрешната си политика.

Защото предизборната кампания в Италия за изборите през 2027 г. започна. Новият елемент в нея е бившият генерал Роберто Ваначи и неговата крайнодясна партия „Национално бъдеще“ (Futuro Nazionale).

Досега за Мелони, която се бори да оправдае ангажимента си към Украйна, НАТО и ЕС, основният проблем беше италианската левица, радикализирала се по пацифистка линия. „Национално бъдеще“ въплъщава идеологически национализъм, съчетан с русофилство, и очертава границите вдясно на предизборния пейзаж в Италия.

Ваначи е определян като троянски кон за руското влияние в Италия.

Той наскоро публично заяви, че „няма да има проблем“ да приема партийно финансиране от Москва или Пекин и е възприел транзакционна, суверенистка позиция по подобие на Виктор Орбан.

Неговият профил не е непознат: военно минало - той е бивш военен аташе на Италия в Москва, чиято подкрепа за принципите на НАТО вече не е сигурна дори на думи.

Именно заради Ваначи коалиционният партньор на Мелони, Матео Салвини, също борещ се за крайнодесния електорат с партията си "Лега", подкрепи отпадането на руския патриарх от списъка със санкции на ЕС.

Междувременно Франция и Германия, известни като “моторът на Европа”, които традиционно служат за мост между северните и южните страни и придърпват икономически източните държави и предлагат визия за интеграцията на ЕС, отново намериха обединяваща брънка.

В петък канцлерът Мерц и президентът Макрон решиха двете страни да разработят европейска алтернатива на софтуера на американската компания Palantir, за да намалят зависимостта си от САЩ в областта на военните технологии и съхраняването на данни.

Планират и “европейски стандарт за съвместни бойни действия”, който да позволи на военни самолети и дронове от различни държави да комуникират и действат заедно.

Акцент тук е сътрудничеството с Великобритания за ракети с обсег до 2500 км и партньорство в космоса с разузнавателни спътници.

Тези решения дойдоха във важен момент след разпадането на германско-френско-испанския консорциум FCAS за производство на европейски изтребители, който години наред обещаваше скок в отбранителната индустрия на континента. А и отношенията между Макрон и Мерц имат нужда от стратегическа плътност, предвид краткото време преди изборите във Франция, Италия и още пет страни догодина.

Прагматичното сътрудничество между партии от левицата до консерваторите, включително и с лидери като Мелони, ще помогне за преодоляване на разделенията около политиките по сигурност и миграция, както и по приемането на следващия бюджет на ЕС.

То е ключово и за намаляване на влиянието на антиевропейските партии като "Алтернатива за Германия" или италианската "Национално бъдеще", които се възползват от обществените страхове.

Делото за спасяването на европейските интереси и ценности е дело на самите европейци, във времена, когато традиционният партньор отвъд океана отсъства, в най-добрия случай.

Или, както казва Фертита, посланикът, “няма друга длъжност, която мога да изпълнявам, без да мърдам от тази яхта”.

Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:

Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка