Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка

Има ли споразумение между САЩ и Иран? Наложи ли България вето върху санкциите на ЕС срещу Русия? Промени ли ЕС курса към Китай? Смени ли се премиерът на Великобритания? Зависи от гледната точка.

Отчаяните опити на Доналд Тръмп да приключи войната в Иран доведоха до примирие, което обаче не удържа и 72 часа - Ормузкият пролив отново е заплашен от затваряне, а бомбите в южен Ливан продължават да падат.

Но дори и да беше удържало, споразумението не променяше особено ситуацията в сравнение с преди началото на войната и не елиминира основните заплахи от иранския режим. Ядрената му програма си съществува, макар и със загуби. Споразумението изобщо не засяга балистичните ракети на Техеран, а неговите авторитарни лидери са на власт, макар и в малко променен състав.

Съюзниците на Иран - Хизбула и хутите, продължават да действат в региона. Отвъд Ормуз, същността на споразумението се състои в идеята, че Иран постепенно ще се откаже от ядрената си програма в замяна на вдигането на санкциите и достъп до фонд от 300 млрд щатски долара, който да бъде платен от арабските страни в Залива. След всички щети, които Заливните държави понесоха заради американско-израелската война и иранските атаки, на тях надали ще им се иска да сложат пари в този фонд. Но по-важно е, че планът подценява различните гледни точки за загуба и победа. Ако за Тръмп е важно да заяви, че е спрял войната (която сам започна), за Иран е ключово запазването на режима, способността му да удари противник като САЩ и дори да го отблъсне е голяма победа.

Оттук нататък регионът на Близкия изток ще бъде много по-несигурен с по-самоуверен и военно закален Иран.

Докато САЩ са заети с поредната авантюра, Китай напредва тихо със стратегическите си цели, които накратко могат да се опишат като унищожаване на индустриалното производство на другите държави. Само в Европа вносът на стоки, произведени в Китай, се е увеличил с 28% за първите 2 месеца на 2026 г.

С това темпо европейските фирми - особено в автомобилостроенето, електрониката и зелените технологии - са екзистенциално застрашени - затова говорят за “китайския шок”. Само Германия губи по 10 000 работни места месечно и това от 2 години насам.

На Европейския съвет в четвъртък лидерите за първи път обсъждаха критично ситуацията и мерките, които могат да се вземат - от защитни мита и експортен контрол до т.нар. Инструмент за противодействие (Anti-coercion instrument, ACI). Предвид зависимостите на европейските икономики от Китай промяната в позициите на Германия или Испания е голяма новина. Решение не беше взето, така че за сериозна стъпка напред е рано да говорим.

Сдържана по британски драма избухна в петък на “Даунинг стрийт” 10. След избора на кмета на Манчестър Анди Бърнам за депутат от лейбъристите, премиерът Киър Стармър има сериозна конкуренция за поста. Бърнам е популярен, а Стармър изглежда е загубил подкрепата на избирателите, на парламентарната си група и на собствените си министри. В идните часове Стармър може да обяви оставката си, но се очаква предаването на властта да стане плавно.

Десет години след Брекзит, решен с референдум точно на 23 юни 2016 г., все повече британци - около 65% - искат да поправят грешката си. И понеже архи-защитникът на Брекзит Найджъл Фараж продължава да трупа популярност за своята партия “Реформ”, за лейбъристите (независимо кой е премиер) най-добрият начин да му се противопоставят ще бъде през про-европейска кампания. Обратното броене започва всеки момент.

У нас първото участие на Румен Радев в Европейски съвет като министър-председател мина под знака блокажи. Истината е, че 21-ят пакет санкции срещу Русия още не е приет, обсъждането предстои идната седмица от посланиците в Корепер (Комитета на постоянните представители на 27-те държави членки на ЕС), и в него санкциите срещу отделни лица далеч не са най-важните. Но символното противопоставяне на Радев срещу санкционирането на руския патриарх Кирил и срещу шефа от "Лукойл" Вагит Алекперов изпратиха търсения сигнал - България е готова да блокира. Не важните неща, както правеше Виктор Орбан, а като Роберт Фицо - подозрително следвайки руски интереси и подронвайки консенсуса в ЕС.

Радев вероятно с право смята, че печели вътрешнополитически като се “опъва” на другите си колеги, но това със сигурност го обрича на самота в ЕС. За българското общество остава да прецени дали харесва премиерът му да защитава чужд гражданин, който публично е унижавал Радев като президент, както и друг такъв гражданин, който съди България, след като тя се опита да избегне санкциите на САЩ за рафинерията в Бургас.

Тук изглежда победа дори не желаем.

Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:

Европейците вече не вярват в САЩ. Българите - донякъде и в ЕС. Поуката е от Боб Дилън