Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Още не мога да повярвам, че всички тези хора бяха на премиерата на „Караеврен“, каза Васил Попов след представянето на четвъртата книга от поредицата „Мамник“.
„От днес „Караеврен“ вече е достъпна в аудиоформат в Storytel. „Караеврен“ идва след „Мамник“, „Лехуса“ и „Аждер“,
Книгата беше представена ден по-рано в Националния музей „Земята и хората“ в София. На премиерата публиката се срещна с Васил Попов, с актьора Владимир Пенев - гласа на поредицата, както и с Ани Клисарска от Storytel България, която е част от проекта от самото начало.
Пред „Булевард България“ Васил Попов разказа, че в „Караеврен“ идва голямата развръзка на цялата змейска сага.
Заглавието е старото име на реално съществуващото село Близнак в Странджа и произлиза от турски.
В Странджа старата турска дума „еврен“ е запазена със смисъла на „змей“, откъдето идва и „черен змей“. В съвременния турски обаче тя се използва и като „вселена“, което отваря още едно тълкуване на заглавието, „черна вселена“.
„Мога само да издам на хората, че условно е разделена на две части. Първата половина от книгата се занимава предимно с миналото на един от главните персонажи, Бранимир - той е единственият очевидец, тоест убиецът на чудовища, и с Балканските войни, и с тракийските бежанци. А пък втората половина от книгата започва там, където завърши „Аждер“, казва Васил Попов.
„Караеврен“ е финалът на змейската сага, започнала още с „Лехуса“. Книгата ще даде отговори на въпроси от предишните части, включително за произхода на лехусите, но ще разшири света на „Мамник“ и с нови създания.
„Това е финалът на змейската история, но пак съм си оставил вратичка за нататък“, казва Васил Попов.
Ако има пета част от поредицата, тя вече няма да бъде съсредоточена около змейовете.
„С всяка следваща книга предизвикателството става по-голямо, защото светът на поредицата се разгръща и става все по-фантастичен“, казва Васил Попов. „Героите срещат все повече чудовища и все повече митове. В „Мамник“ имаше повече мистерия. Там героите се сблъскваха със свръхестественото и още се чудеха как да реагират. Тук вече са видели какво ли не и започват да го приемат.“
Затова и евентуалните нови истории вероятно ще имат нужда от нови герои.
Авторът също слуша „Караеврен“ в Storytel за първи път заедно с публиката. „Станах в 5 часа сутринта след премиерата, за да слушам и аз, защото просто не можеше да се спи от вълнение“, казва той.
Васил Попов разказва, че най-добре пише вечер. Не заради романтичната представа за нощното писане, а защото тогава светът утихва.
„Някъде към 10 часа нататък ми е най-добре. Разбира се, пиша и през деня, защото няма как, но на мен ми се отдава вечер“, казва той.
Не обича да пише на красиви места, въпреки че много обича да пътува.
„Когато отида на красиво място в планината, искам да съм навън, не искам да съм пред лаптопа и трудно се концентрирам. Затова лятото вече съм си казал, че няма изобщо да се мъча да пиша, защото лятото не ми се получава. Когато времето стане гадно, не ми се излиза навън, вали дъжд, тогава за мен е идеално за писане“, казва Васил Попов.
Светът на „Мамник“ смесва фолклор, митология, история, археология, социални теми и жанрова литература. Васил Попов казва, че целта му никога не е била да разказва просто истории за чудовища, а да покаже причините, които водят до появата им.
„Зад всяко чудовище всъщност се крие човешка история“, казва той.
Според Васил Попов една от причините поредицата да стигне до толкова различни хора е именно смесването на жанрове. Вероятно затова и читателите в различни възрасти откриват нещо близко до себе си в тях.
„Когато започвах да пиша тези книги, си мислех, че ще са по-ориентирани към по-млади хора. На премиерата видях хора на всякакви възрасти, от деца до много възрастни. Един от най-възрастните ми читатели беше в Панагюрище, един дядо на 94 години. Не вярвах, че 94-годишен човек би посегнал към такъв тип книги с чудовища, с фолклор, но може би именно заради тази смесица от жанрове всеки открива нещо за себе си“, казва Васил Попов.
Поредицата вече има и своя общност от фенове, които създават 3D фигурки, костюми, грим, книгоразделители, рисунки, торти и други предмети, вдъхновени от света на „Мамник“.
„За мен е страшно готино да виждам, че тези създания оживяват“, казва Васил Попов.
Това за него е едно от най-ценните неща - когато една история продължава да живее през въображението на хората, които са я чули или прочели.
„Винаги съм си мечтал да създавам нещо, което след това вдъхновява хората да продължат нататък и самите те да създадат нещо свое. Както аз като дете съм гледал филми, чел съм книги и съм си мечтал, така искам хората да мечтаят повече“, казва Васил Попов.
Васил Попов говори и за срещите си с читатели из България. Според него писателите не трябва да остават само в София, защото в по-малките населени места литературните събития често се преживяват като истински празник.
„Ако писателите не обикалят страната и не си говорят с хората, кой ще го прави?“, казва той.
Авторът е категоричен, че срещите в читалища не бива да се подценяват. По думите му в много български читалища работят хора с огромна енергия, а за читателите най-важна е срещата с автора, не дали тя се провежда в библиотека, читалище, парк или друго пространство.
„За един автор трябва да е приоритет просто да отиде да се срещне с читателите си и да говори с тях, а не къде точно ще се проведе тази среща“, казва Васил Попов.
След „Караеврен“ той вече работи и по други проекти. Един от тях е „Мъртар“, история, създадена първоначално като идея за сериал заедно с актьора Захари Бахаров.
Васил Попов разказва, че Бахаров е харесал „Мамник“ и е искал да продуцира подобен сериал, но с чудовище, което да бъде по-постижимо за реализиране на екран.
„Той ми каза, че много е харесал „Мамник“ и иска да продуцира подобен сериал, но се притеснява, че няма да му стигне бюджетът за крилато, пернато създание. Попита ме дали не мога да измисля чудовище, което да е малко по-лесно за правене. И аз му измислих едно“, разказва Васил Попов. „Мъртар“ вече е готова и предстои да се превърне в книга и аудиокнига.
Васил Попов подготвя и сборник с подбрани от него страшни народни песни от българския фолклор. Идеята му е преди всяка песен да има преразказ на съдържанието ѝ, а след това да стои оригиналният текст. Причината е, че много от песните са на диалект.
„Забелязах, че на хората им е интересно и искат да знаят реално какво се пее в тези песни. Ако първо им преразкажеш съдържанието, а след това им покажеш оригиналния текст, става много по-достъпно. А ако всяка песен бъде придружена с илюстрация, ще бъде още по-яко“, казва той.
В плановете му е и „Пермафрост 2“, продължение на романа „Пермафрост“, заради което тази година пътува до Антарктида. Васил Попов описва преживяването като среща с „друга вселена“, без интернет, с различно усещане за време, пространство и природа.
Васил Попов с проф. Христо Пимпирев и Живко Константинов на борда на НИК 421 „Св. св. Кирил и Методий“
Владимир Пенев, който озвучава поредицата, сравнява работата по аудиокнига със „заснемането“ на книга с глас. Според него актьорът е единствената връзка между литературния текст и слушателя, затова отговорността на гласа към жанра, смисъла и историята е огромна.
Васил Попов от своя страна казва, че успехът на аудиоверсиите до голяма степен се дължи именно на Владимир Пенев, който е превърнал прочита в „цял спектакъл“.
На премиерата беше обявено, че „Мамник“ излиза извън България. От StorySide, най-голямото издателство в семейството на Storytel, заявиха, че поредицата може да бъде слушана и на други езици, включително немски, датски, английски, шведски и фински, и да се превърне от локален в глобален феномен.
„С вселената на „Мамник“ Васил Попов успя да създаде нещо изключително рядко, българска аудиоистория, която не просто увлича, а изгражда цял свят, към който слушателите искат да се връщат отново и отново“, каза Лиза Василева, мениджър на Storytel за България.
Надя Дердерян и най-мрачната женска история от сериала "Мамник"
