Ще бъде ли решена скоро кризата с боклука в “Люлин” и “Красно село” и очаква ли ни нова криза - но вече в цяла София? Как може да се избегне тя и има ли план Столичната община? Как да намалим цената, която плащаме за сметоизвозване? Защо е проблем "избирателното правосъдие"?
Отговори дава кметът на столицата Васил Терзиев пред "Булевард България".
Кой е основният проблем, за да стигнем до криза с боклука сега?
Използването на непазарни методи, за да бъде компрометирана обществената поръчка, което доведе до лимитиран брой участници и изключително високи цени, които ние не сме склонни да приемем.
Основният и най-голям проблем е неразумно високата цена, която е предложена от единствения останал участник в текущата позиция в “Красно село” и “Люлин”. При прогнозна цена около 200 лв., ни се предлага 420 лв. (за тон изводен боклук) без никаква разумна причина. В момента плащаме по 144 лв. за същата зона.
Проблемът е, когато се палят камиони, когато се взимат лицензи, когато се плашат участници и се договаря кой как да участва по отделните позиции. Когато използваш непазарни методи, за да постигнеш задкулисно картелно споразумение, може да си позволиш да дадеш цени, които на другата страна ѝ се налага да приеме, защото няма други опции.
Ние избрахме трудния път да не ги приемем. Това води до неудобства за хората, но много по-голямо неудобство би било години напред те да плащат стотици левове отгоре, просто защото някой е решил, че може да му мине номерът.
В други градове се случи същото – цената на сметоизвозването се увеличи двойно в Бургас, Пловдив, Перник.
Запазен ли е за конкретни фирми този бизнес? Казвате, че навсякъде по света тази дейност не се върши от ядрени физици.
Аз винаги съм казвал, че нашата работа не е да бъдем съдници.
Това, което ние можем като институция да направим, е добро техническо задание, което не фаворизира никого и не манипулира обществената поръчка.
Оттам нататък ние не бихме могли и не би трябвало да дисквалифицираме когото и да било, защото не ни харесва по една или друга причина. Всяка една поръчка да бъде деперсонализирана, без значение дали зад нея стои човек с прякор, или друг. Единственото, което има значение, е дали фирмата има необходимия капацитет и дали предлага разумна цена.
И това важи за бокулк, за строителство, за всичко.
Т.е. вие сте съгласен, ако тези фирми подадат оферта с цена, която отговаря на прогнозната, да работите с тях?
Разбира се, и никога не съм казал нещо по-различно.
Не може да се очаква, че това ще бъдат фирмите с най-бели ръкавички. Проблемът е цената - между 180-190 лв. и 420 лв. на тон, защото това трябва да го плащаме ние, просто защото някой си е наумил, че ще ни обере.
И за да може да ни обере по този начин, е запалил камионите на някого. Може би не те, може би случайно са се запалили, на друг случайно са му взели лиценза, трети случайно е решил да не участва в търга. Това е проблемът - че искат да ни вземат изключително много пари за нещо, което не струва толкова. И това е постигнато с инструменти, които нямат място в една нормална, правова европейска държава, където има закон, има конкуренция. Това е проблемът, а не фирмата Х, Y, Z.
Няма заподозрян за камионите, но видяхме, че прокуратурата привика на разпит зам.-кмета Надежда Бобчева и шефа на Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО). Приемате ли го като форма на натиск?
Като поредната случайност го приемаме. При нас всичко е от една случайност в друга случайност. Да кажем, че е поредният път, когато не е имало умисъл, но точно така се е случило, че в точно този момент е трябвало да ги привикат.
Номерът на преписката подсказва, че тя е от януари. Защо от януари досега никой не се е задвижил - не знаем. Но, както казах, ние сме свикнали всеки път на много случайности около нас.
Определихте кризата с боклука и проблемите с обществената поръчка като битка между два свята. Институциите на коя страна са?
Зависи кои институции. Не сме видели много активна позиция от МВР и Министерството на околната среда (МОСВ), която да показва непримиримост със случилото се.
Може и да работят, но не сме усетили партньорска ръка в това да направим средата такава, че всеки участник в обществената поръчка да се чувства спокоен. Други институции помогнаха да се забави с няколко месеца поръчката и допринесоха да се намали конкуренцията - МОСВ, конкретно, което даде лиценз на една от фирмите и много бързо си го взе обратно.
Това, което нас ни вълнува, е как институциите да си свършат работата, така че всички фирми да се чувстват спокойни.
Говорили сме с немалко чужди фирми, включително чрез посолства, и отговорът винаги е бил: „Вие сте проблемна дестинация“. Чуждите компании се притесняват, че интересите им няма да бъдат защитени от институциите.
Ако искаме повече международни компании да работят у нас, трябва да сме правова държава, в която всички институции и регулатори работят в посока на засилване на конкуренцията и пазят цялата среда, а не на определени участници.
Очаквате сметосъбирането и сметоизвозването в "Красно село" и "Люлин" да се нормализира напълно в рамките на следващите дни. Но как изглежда дългосрочното решение?
За мен е целесъобразно общинското дружество „Софекострой“ да поеме почистването на зона 6 – "Красно село", "Красна поляна" и "Люлин", както е било преди. В един момент това е променено и на общинското дружество е вменена само "Красна поляна", където има оплаквания, че не се чисти достатъчно добре.
Надявам се, че едно бъдещо решение, което ще прехвърли на "Софекострой" поддръжката и на тези два квартала, ще даде на дружеството по-дългосрочна перспектива. С отпуснатите от Столичния общински съвет средства от 9 млн. лева ще се купи техника и то ще може да влезе в по-различен режим и да предоставя по-качествена услуга, включително в "Красна поляна".
Системата работи добре, когато има и общински дружества, и частни оператори в ясна рамка. Тогава получаваш добра услуга на добра цена.
Истината е, че настрана от лозунгите не е имало много свършена работа или опити “Софекострой” да бъде капитализирано, развито и подготвено да изпълнява по-важна роля в бъдещи периоди. Сега предстои да видим дали ще се справи с гласуваното доверие. В рамките на следващите два-три месеца те трябва вече да са влезли на скорост.
Ако от "Софтекострой" не могат или нямат желание, това вече е друг разговор - за това кой трябва да бъде начело на това дружество, за да изпълни волята на кмет и общински съвет.
В края на годината изтичат и договорите за почистване на почти целия град. Имате ли план, за да не се повтори кризата с боклука по Коледа в по-голям мащаб?
За мен пътят е укрепване на "Софекострой", на Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) и изграждане на капацитет, който обаче да е по-скоро резервен. "Софекострой" няма капацитет да обслужва цяла София.
Едно от ключовите неща, което трябва да се направи, е поръчките за различните зони да не изтичат по едно и също време, както е в момента. Тогава с резервния капацитет на “Софекострой” и СПТО никога няма да има нещо, което да заплаши сметосъбирането в града.
Полезните ходове сега варират от директно договаряне за всички позиции до подписване на договори с турската фирма (която участва в търга за някои райони - б.р.) като част от обществената поръчка и евентуално с други, но при корекция на цената. Единственото, за което се борим, е да не бъде пладнешки обир това, което се случва на софиянци.
Ключов елемент от дългосрочната стратегия за системата е разделното събиране, за да спрем да гледаме на боклука като на отпадък и да започнем да го виждаме като полезна суровина, каквато е. 80-90% от това, което изхвърляме в сивата кофа, е нещо, което би могло да се използва, ако отделим малко време, за да го изхвърлим в цветните контейнери.
Така ще живеем в по-чист град. Всичко това ще се рециклира. Много по-малко ще се депонира. Ще плащаме по-малко. Всичко, което отива в цветния контейнер, е нещо, за което хората няма да плащат.
Друго нещо, което повечето хора не знаят, е, че цветните контейнери, се обслужват от съвсем други фирми, за разлика от сивите. В момента обществената поръчка е за сивите контейнери със смесения битов отпадък. Цветните контейнери се почистват от така наречените оползотворяващи организации, на които държавата плаща такса, за да изпълняват тази дейност за рециклиране.
Тук обаче ще Ви кажат, че тези контейнери за разделно събиране не са достатъчно, че накрая всичко отпадъци отиват на едно място, че хората, особено по-възрастните, нямат подобни навици.
Преди може и да са отивали на едно място всички отпадъци, но мога да ви гарантирам, че това вече не е така.
Мога и да ви дам пример с моя баща - на 80 години се научи да изхвърля разделно и беше изключително учуден, че почти никакъв боклук не генерира, когато си отдели всичките пластмаси, метални кенчета, картонени опаковки и стъкло. Щом един човек на 80 години може да си промени навиците, със сигурност по-младите могат да го направят и дори да е малко по-далече кофата, да се разходят и да си изхвърлят разделно.
За да стане още по-удобно, ние работим за това да има хиляди кофи допълнително за разделно събиране. Проблемът е, че това не зависи само от нас. То зависи от опозлотворяващите организации, а ние с тях се съдим, тъй като те отказват да изпълнят решението на Общинския съвет и да сложат още няколко хиляди контейнера по улиците.
Важното послание обаче е, че колкото повече неща отиват в цветните контейнери, толкова по-малко ще плащаме за години напред и няма да усетим ефекта от бъдещата система за отчитане на такса смет - "замърсителят плаща" - по начин по който бихме го усетили, ако не си променим навиците.
В този ред на мисли, готова ли е Столичната община да въведе принципа „замърсителят плаща“?
Да – от 1 януари 2026 г. общината е готова, но домакинствата не са и няма да им харесат сметките, които ще дойдат, ако не си променят навиците.
В момента е поносимо за бита, но не е справедливо за бизнеса. София е най-небалансирана в това отношение, защото бизнесът плаща над 60% от сметката заради начина, по който се изчислява такса смет. При новия модел ще стане по-справедливо, но икономически последствията ще са сериозни – два до пет пъти по-високи сметки, ако не си намалим боклука в сивата кофа.
Всяко едно стъкло, което не го хвърля в сивата кофа, са стотинки, левчета, които после няма да плащам в сметката ми за битови отпадъци.
Това е единият компонент. Другият компонент е колко плащаме за извозването на сивите контейнери, което е началото на нашата тема, защо не искаме да са 400 лева на тон.
Когато имаме комбинацията от "замърсителя плаща" и 2 пъти по-скъпо сметоизвозване от прогнозната цена, отиваме на 4 до 10 пъти по-висока такса смет, отколкото в момента плащат домакинствата.
Видяхме ви на площада в Истанбул, както и на протест в подкрепа на кмета на Варна Благомир Коцев. Смятате ли, че в България има турски сценарии за разправа с опозиционни кметове?
Има. И за съжаление, институциите се използват и за натиск, и за репресия. И аз много пъти съм казвал - не е моя работа да казвам кой е невинен и кой не. Единственото, срещу което протестирам, е избирателното правосъдие.
Когато "една жена казала", води до това един човек като Благо Коцев (кметът на Варна . б.р.) да бъде в ареста и да не искат да го пуснат под домашен арест. Същевременно друг човек каза, че е дал десетки милиони на Влади Горанов, за да стигнат до един друг човек, и там никой не проявява никакъв интерес, защото било една дума срещу друга дума.
Т.е. ако "едната дума" има някаква тежест, тя трябва да има еднаква тежест и в двата случая. Тоест или господин (Васил) Божков и господин (Владислав) Горанов също трябва да правят компания на Благо Коцев, или Благо Коцев да не е в ареста.
Това е големият проблем - когато едно и също нещо се тълкува по много различен начин и имаш избирателно правосъдие, в зависимост от това дали си от правилната или от неправилната страна на герба.
Ще се кандидатирате ли за втори мандат?
Ще видя. За момента работя с много голямо желание. Смятам, че човек трябва да си тежи на мястото. Никога не ми е било самоцел да бъда кмет. Аз искам да бъда полезен, да знам, че има смисъл, че е градивно това, което правя, да обичам да го правя. За момента ситуацията е такава - идвам с изключително голямо желание на работа, екипът става все по-добър. Има резултати за гражданите въпреки всички предизвикателства и средата го показва. Вижда се, че сме доста дисциплинирани в изпълнението на предизборни обещания, така че всяко нещо си идва на мястото. Имам още две години да видя дали ще имаме тема за втори мандат.
Лесно ли намирате заместник-кметове след ареста на Никола Барбутов?
И преди, и след ареста, никога не е било лесно. Всеки вижда колко е трудна задачата в момента, как няма някой, който да не бъде атакуван от всички страни за всичко - като личност, като професионалист, като работа.
Вижда се, че нищо не става лесно и с подкрепа. Повечето хора, които могат наистина добре да свършат работа, имат много други възможности в живота. За тях политиката не е цел, по-скоро е саможертва в името на едно по-здраво общество.
Повечето хора не страдат от излишен идеализъм да дойдат да се занимават с публична дейност, да загърбят хубавия подреден живот, който имат, за да бъдат в центъра на сцената, силно осветени от прожекторите и под постоянен натиск, обиди и провокации.
Но лека-полека все повече хора, според мен, осъзнават, че едно общество, в което управлението не се делегира на най-добрите, най-подготвените и най-добронамерените, не го чака безкрайно светло бъдеще и всъщност точно успелите, можещите хора, които могат да си позволят да работят за другите, трябва да започнат да го правят.
Колкото повече това стане новото ни разбиране за успеха, толкова по-бързо всичко около нас ще се промени и към по-добро.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: