"Във връзка със сигналите…"

"Във връзка със сигналите…" - Така започват повечето новини или обяснения от институции. Те винаги са „във връзка с“ или „по повод на“. Институциите спят или просто са под наркоза, от която излизат само ако някой потърпевш се възмути до такава степен, че да намеси телевизиите.

С пълна сила това се отнася за институциите, които би трябвало да се грижат за здравето на децата в България - като в потресаващия случай с Педиатричното отделение в Сливен, проверявано заради сигнала за денонощното връзване на лекуваните бебета за леглата им.

Всеки, който е бил в болница с детето си, знае, че обикновено проблемът не е в материалната база и парите. Не става дума за лукс, не става дума за модерна апаратура - лекарите в България са достатъчно добри, за да се оправят с това, което имат.

Става дума изключително и извънредно само за нормално човешко отношение, проява на малко загриженост към родителя, който се страхува за детето си.

Майките на вързаните болни деца в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен сигурно са ужасени и притеснени от начина, по който са „усмирявали“ синовете и дъщерите им. Това е тяхната болка и тяхното страдание, тяхна лична грижа да намерят сили да разберат какво наистина се е случило. Поздравления за жената, която е снимала и съобщила за неадекватното отношение.

Важно е обаче да се намери отговор на въпроса откога се допускат подобни практики и защо никой досега не е сигнализирал?

Каква е грижата за децата ни в болниците и защо това е възможно да се случи в педиатрия в 21 век?

Защо човещината липсва дори, когато се грижим за здравето на децата ни? Ако това е обичайна практика, толкова ли не се е намерил един човек досега, който да да настоява пред ръководството на болницата за прекратяването й?

Защо никой не е обърнал внимание на това, че връзването може да бъде заменено с определяне на време, в което родителите да бъдат близо до децата си, да ги успокояват, да ги прегръщат - просто да се освободи една стая, в която бебето или малкото дете да може да лежи на гърдите им и да се чувства сигурно и обичано?

Тези решения не струват пари, не са непознати практики - напротив, могат много лесно да се осъществят. Със сигурност в болницата има много лекари и специалисти, които са запознати с кенгуру грижата и с това какво трябва да се направи, за да не са буйни и неспокойни децата, които освен, че са болни, са и отделени от родителите си в този момент.

Прекратяването на всички нехуманни и ужасяващи практики в педиатриите в цялата страна и търсенето на отговорност от лекарите и сестрите, практикуващи подобен род „усмиряване на децата“, със сигурност са първите действия, което трябва да се предприемат.

Но разговорът не бива да спре до тук.

Също толкова важно е да се повдигнат отново въпросите за липсата на Национална детска болница и целия фарс, който се разиграваше от предното правителство в продължение на 2 години.

Какво обучение и подготовка преминават хората, които имат какъвто и да било професионален досег с деца? Защо все още няма сертифициране на тези специалисти - от детски учители до лекари и сестри в болници?

Защо България няма Национална стратегия за детето 2019 – 2030, която да задава посоката на развитие за тези 12 години, 3 от които вече са минали?

И какъв е средният успех на държавата в грижата за децата? Ако съдим по политиката "Във връзка със сигналите...", резултатът е отчайващ.