Радио водещият Петър Волгин, който става евродепутат от "Възраждане", няма да следва "правата линия", а ще се бори против политическата коректност в Европейския парламент.
"Европа е мястото на разнообразието. Трябва да имаш някаква своя позиция, а не сляпо да следваш някакви указания", обясни в в ефира на БНТ Волгин как си представя новата си функция.
В досегашното си амплоа като водещ в БНР обаче той правеше точно това, като следваше стриктно линия, която определя като "битка срещу евроатлантизма".
Волгин беше втори в листите на партията на Костадин Костадинов, но с преференции е успял да премести от първото място водача Станислав Стоянов.
Третият евродепутат на партията най-вероятно ще е Рада Лайкова, която беше поставена на трето място в листата.
Засега не е ясно към кое политическо семейство в Европейския парламент ще се присъединят тримата. Крайнодясната фракция "Идентичност и демокрация" не е с отворени обятия заради откровено проруските тези на "Възраждане", а неотдавна изключи германската "Алтернатива за Германия" - заради радикалните ѝ позиции и разследвания срещу нейни членове.
Целта на "Възраждане" - според Волгин - била да направят изцяло нова група, различна от всички вече съществуващи.
"Ние и в момента водим разговори с представители на различни политически сили. И ако стигнем до разбирателство, ако се окаже, че сходствата между нашите партии са повече, отколкото различията, тогава бихме могли да направим нова група в ЕП. Това може и да не се случи, но си остава нашата цел," каза Волгин.
За сформиране на нова европейска фракция си има конкретни изисквания - трябват поне 23-ма евродепутати от минимум 7 страни членки на ЕС.
Като друга цел новоизбраният евродепутат си постави и предоговарянето на конкретни политики на ЕС, като т.нар. Зелена сделка.
Тя предвижда съюзът за ограничи драстично вредните емисии, което значи и затваряне на въглищни централи, в това число и българските.
Волгин се обяви за забавяне на влизането в сила на плана заради това, че "не можем да оставим десетки хиляди хора без работа", но и с друг аргумент.
"Това е отказ от национален суверенитет. Въглищата са наши и са български, за разлика от природния газ, който внасяме," обяви бъдещият евродепутат.
Икономическите реалности и това, че производството на ток от въглища става скъпо, вероятно ще "затворят" тези централи много преди това да направи т.нар. Зелена сделка, предупреждават отдавна експерти.
Като суверенистки партии, "чийто приоритет е националният интерес", той определи и крайнодесните формации, които отбелязват възход на тези европейски избори в редица европейски държави.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
