Още си спомням времето, когато гневът беше емоция, а не професия.

Днес г-н Костадинов пак е професионално ядосан – той това работи. Докато се пеняви за “колониалното робство” и оплаква отнетата ни “от американците” свобода, този човек обикаля свободно всички възможни телевизии, радва се на завиден медиен комфорт и никой не му опонира когато ръси заплахи за възстановяване на трудовите лагери. Никой не вика лекар. И г-н Костадинов, напълно свободен, все по-силно крещи, че сме поробени. Все по-вдъхновено громи западните ценности, докато се възползва от тях. И всеки ден, събота и неделя включително, се кани да праща нови и нови хора в затвора за държавна измяна.

Да видим на кого е професионално ядосан днес – я, на моя професор Александър Кьосев!

В какво се е провинил проф. Кьосев? В това, че по темата за македонския език е цитиран грешно и думите му са тенденциозно извъртяни в манипулативно заглавие някъде си. Сега… Ако човек плъзне съвсем леко екрана на телефона си или побутне с мишката малко под заглавието, ще види, че Ал. Кьосев никъде не е казал думите от това заглавие.

Но г-н Костадинов няма време. Той трябва да се ядоса професионално, следователно чете заглавието и побеснява – свършил си е работата.
Не се е замислил за момент дали това изобщо звучи реалистично – щото сериозно, кой човек би казал, цитирам, че “македонският език е книжовен, а българският – изкуствен”? Какъв е тоя човек? Що за идиот трябва да е? Не знам. Но знам, че моят професор не е идиот.

Да проследим събитията – репортерът не е слушал какво се говори (това е по-мекото допускане) и е написал безумно заглавие на материала. След него Костадинов не е прочел материала и – забележете – на основанието, че не го е прочел, ще праща професора ми на съд за държавна измяна.

Не пропуска и да го нарече “учен” в кавички. Той казва кой е учен и кой не е, квалифициран е да го отсъди – товарищ Костя, вы большой учёный!

Логиката е: “Аз не съм те чел и не знам, затова ще кажа, че ти не четеш и не знаеш. Не си учен!”.

Тази логика е устойчива, превърнала се е в най-изпитаното оръжие на популистите. Пак с нейна помощ, г-н Костадинов тия дни успешно доказа, че сто процента е чел Гогол, понеже постът му за “Мъртви души” е пълен с неточности. А пък всички хора, които посочват неточностите, сто процента не са го чели. Добре, че тогава си замълчах, иначе щяха да тръгнат да доказват, че и аз не съм чел Гогол. Иди после обяснявай какво си учил, писал и преподавал.

Нали разбрахте как работи принципът: ако кажеш нещо вярно – не знаеш. Ако изплющиш някоя глупост – знаеш. Гледай само да си професионално ядосан, докато я казваш. И минаваш на следващото ниво – започваш да изобличаваш “лъжците” като говориш неистини.

Стотици хиляди зрители те виждат, че си ядосан, припознават собствения си яд в твоя и нямат търпение да гласуват за теб. Как иначе – ти ги убеждаваш, че страната ни ще си замине веднъж завинаги… ако не си ти. Значи, България е минала през какви ли не исторически премеждия и е оцеляла, но точно днес, без Костадин от Варна тя няма никакъв шанс да оцелее, безвъзвратно загубена е, разбирате ли?

Все повече хора се връзват.

Аз не съм един от тях и, по логиката на г-н Костадинов, това доказва недвусмислено, че съм западен агент и просто трябва да ида в затвора.

Доказва също така, че и аз съм в кавички. Ние, несъгласните с г-н Костадинов сме винаги хора в кавички: “учени”, “журналисти”, “интелектуалци”, “артисти”, “демократи”, “граждани”. Какви сме наистина, решава той.

Дали обичаме родината си пак решава той. И той е решил, че не.

Една от многото непростими лъжи на разюздания псевдопатриотизъм е тъкмо тази – че узурпира любовта към родината. Държи я като заложник, прави я ексклузивна. Костадин Костадинов обича България, следователно край – аз и всички ние, които не сме съгласни с него, няма как да я обичаме. Хайде холан.

Нека поговорим сериозно за кавичките. За това, че и неговото “Възраждане” е в кавички и няма как да не бъде, ако се замислим за истинското.

Колкото Костадиновото “възраждане” прилича на Българското възраждане, толкова и “Костя Копейкин” има общо с Гогол.

Нека накрая да поставим ребром и въпроса за наглостта – да избереш точно този период от историята ни, при чието споменаване всеки от нас настръхва… и да си кръстиш партията на него, да правиш от чужди подвизи политическа кариера.

Да сложиш знак за равенство между своите властови амбиции и непостижимия героизъм на възрожденците.

Да се отъждествиш с плеядата национални герои и да си изтипосаш най-безцеремонно името до тях: Раковски, Ботев, Левски, Костадин. Как звучи? А Васил Априлов, Неофит Рилски, Петър Берон, Костадин Костадинов?

По-естествено ли е? Аз мисля, че не е.
И това, че го мисля, не ме прави изменник.
И това, че го казвам публично, не ме прави зависим.
Напротив – това, г-н Костадинов, е свобода.

Вие говорите често за мъжество – нищо не пречи да го проявите, като се извините на професора ми.