Велик стратег, велик злодей или просто реалист? Векът на Хенри Кисинджър приключи Снимка: © Getty Images

"Дипломатът на столетието", "Човекът на невъзможните мисии", "Нобеловият лауреат за мир, който вярваше, че властта е най-големият афродизиак" - това са заглавията, с които издания като Spiegel, Le Figaro или The Times описват Хенри Кисинджър.

Световното признание за бившия държавен секретар на САЩ, починал на 100-годишна възраст, неизменно е придружено от огромен апостроф.

"Противоречив" е най-меката критика, която медиите си позволяват да сложат в некролозите за Кисинджър. Le Monde отбелязва смъртта му със статия на тема: "Сивите зони на един сив кардинал".

Списание TIME, което за първи път поставя портрета на Кисинджър върху корицата си през далечната 1969 г., се сбогува с емблематичния дипломат през етикета "влиятелен и поляризиращ".

А саркастичният Twitter-профил "Умря ли най-после Хенри Кисинджър?", който редовно информираше света за жизнения му статус с хапливи коментари, получи над 400 хиляди споделяния и харесвания на един-единствен туит, обезсмислил бъдещото съществуване на акаунта: "ДА".

Светът от 2023 г., който губи интереса си след 280-тия символ на всяка новина, трудно може да обработи колко важно беше столетието на Хенри Кисинджър.

Той е Нобелов лауреат за мир, заклеймяван като "военнопрестъпник" от критиците си - самият той отказва да присъства на церемонията и дарява наградата за благотворителност.

Автор е на книги, които са задължителни учебници за всеки с амбиции да управлява, независимо дали харесва стила на Кисинджър или не. Съветвал е 12 президенти, от Кенеди до Байдън. Беше историята на 20 век от плът и кръв.

Белязан от бягството на семейството му от нацистка Германия на Хитлер, участвал в освобождаването на един от концентрационните лагери за евреи край Алем - кариерата му като държавен секретар на САЩ е придружавана от спорни решения в разгара на жестоки трагедии в Азия и Южна Америка.

Прагматик с чувство за хумор и ирония, Кисинджър си отиде в момент, в който стратегията му за нов световен ред чрез взаимно възпиране на враждуващите велики сили е поставена на крайно изпитание.

Германският анализатор Улрих Шпек го определя като част от поколението на реалистите, които стават свидетели на краха на идеята на Удроу Уилсън, че световните войни могат да бъде предотвратени чрез междудържавни институции и споразумения.

Алтернативното решение, което той познава от историята на 19 век на Метерних, Клаузевиц и Бисмарк, може да изглежда цинично за съвременните демокрации. Но понякога просто няма нищо по-ефективно. Това е реалността.

Кисинджър гледа на световната политика като на безкрайна борба за оцеляване, в която държавите постигат баланс само в редки случаи и то за кратко.

Морализирането няма място в тази битка, защото противниковата страна няма идеали и принципи, а интереси.

"Утехата", както той пише в "Дипломацията", е, че "всяка държава, преследвайки своите себични интереси, ще допринася за безопасността и напредъка на всички".

Като млад политолог той си печели репутация на смел до скандалност аналитик, който смята, че САЩ не бива да се самоограничава в употребата на ядрени оръжия, ако иска да възпре Съветския съюз.

През 70-те години когато става съветник и дипломат No.1 на Ричард Никсън, Кисинджър получава възможност да прилага идеите си на практика.

Най-големият му успех е отварянето на тайни канали за комуникация с "врага", бил той комунистически Северен Виетнам, Китай или Кремъл.

Посредничеството му прави възможно първото официално посещение на Никсън при Мао в Пекин през февруари 1972, и последвалата среща на върха Никсън-Брежнев през май 1972, когато са подписани ключови споразумения за ограничаване на въоръжението.

И двете събития имат исторически последствия за следващите три десетилетия - и за "разведряването", последвано от разпадането на съветския блок, и за възхода на китайската икономика.

Кисинджър има и основна роля в договарянето на мирните споразумения за изтеглянето на американските войски от Виетнам през 1973 г., но войната продължава още две години. Южен Виетнам пада през 1975, а напускането на Сайгон ще се запомни с емблематичните кадри от последния хеликоптер, излитащ от покрива на посолството на САЩ пред очите на оставащите виетнамци, които са се надявали да бъдат спасени от отмъщението на настъпващия комунистически режим.

Няколко години преди това е "архитект" на стратегията за масови бомбардировки в Камбоджа и Лаос, довели до огромни жертви сред цивилното население. Това, което следва от операцията, е катастрофа, кулминирала в един от най-бруталните и противни комунистически режими в историята - диктатурата на Пол Пот.

През 1973 г. Хенри Кисинджър посредничи за примирие и начало на преговори за спиране на войната от Йом Кипур между Израел и Египет - нещо, което има огромна значимост и до днес. 50 години по-късно Кайро вече не е екзистенциален противник, а участник в глобалната мисия за умиротворяване между Тел Авив и Газа. И до днес неговата дипломация на совалките с интензивни двустранни преговори между враждуващите страни се използва в опитите за намаляване на напрежението.

Но по същото време страхът от "ефекта на доминото" и разпространението на комунистическото влияние тласка Хенри Кисинджър към поредица от тежки и - в крайна сметка - грешни решения в други региони като Пакистан и Чили.

До последно Хенри Кисинджър разочароваше онези, които са очаквали от него като доайен на американската дипломация да разглежда света през оптиката на идеалите и морала.

През 2022 г. той предложи на Украйна да се откаже от Крим и част от Донбас като условие за край на руската военна инвазия. Няколко месеца по-късно след успешната контраофанзива на украинската армия, той вече беше преизчислил позицията си за геополитическото място на Киев.

Кисинджър стана поддръжник на присъединяването на Украйна към НАТО - но с уговорката, че Русия трябва да получи възможност да се върне обратно в международната система и да не се допуска по-голяма ескалация и унижение на Москва.

Защото "това е огромна територия с 11 часови зони и 15 000 ядрени оръжия", която никой в света няма интерес да тласне към държавен разпад.

A "ако разговарях с Путин, щях да му кажа, че и той ще е в по-голяма безопасност, ако Украйна е в НАТО".

Само месец преди смъртта си той все още е давал съвети на държавния секретар на САЩ.

Антъни Блинкън нарича Хенри Кисинджър "най-добрият ученик на историята" и един от малкото хора, които са успели да променят историята по толкова дълбок начин.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Още атаки над политици в Германия: ще има ли по-строги наказания за нападателите?

Последният случай е с Франциска Гифи от СДП, тя не е пострадала сериозно

12:13 - 08.05.2024
Живот

"Евровизия" започна с пропалестински протест въпреки забраната

Шведът Ерик Сааде се появи с палестински символ на първия полуфинал на конкурса

10:45 - 08.05.2024
Важно днес

Си Дзинпин спря дори "Евровизия". Как Пекин и Белград поддържат "желязна дружба"

Визитата на китайския президент прекъсва дори програмата на обществената телевизия

10:14 - 08.05.2024