В последните 9 дни всички бяхме въвлечени в събитията, свързани с изчезването на Сашко - с много надежда и желание да открием едно дете, хиляди хора от Перник, доброволци от цялата страна, полиция, кметство, институции.
Но пред очите ми преминаха публикации на немалко популярни в социалните мрежи и медиите национални и локални лешояди.
Всъщност, да ги наричаш "лешояди" или "мършояди", би било комплимент за тях и обида за дивите животни, чието призвание е да очистват природата и да пазят останалите биологични видове от болести и зарази, вършейки отредената им от Бог работа.
Човешките лешояди, и особено известните, нямат такава функция.
Те имат абсолютно ненужната роля, която сами са си избрали - да виждат лошото, да дълбаят в низкото, да копаят морални дъна, да хулят и ругаят народа си и да виждат във всяко дело, всеки жест, всеки човек или общност, неизменно корист, злоба, завист, насилие, грозота.
За тях няма презумпция за невиновност, човешко достойнство, вяра, любов, хуманизъм, нищо.
Те винаги са прави, винаги са извън скоба, винаги са способни да отровят и най-доброто добро... И понеже човешкият свят е греховен и в него се случват неминуемо лоши неща, това им дава крила и аргументира собствената им правда, а с нея и душевната им недостатъчност. Винаги съм се чудил как точно успяват да живеят тези хора, с толкова злоба и жестокост в себе си.
Тъжното е, че на тях никога не им стига и никога не могат да са самодостатъчни и просто поне веднъж да замълчат. Не, те винаги са будни и винаги на първа линия - като особена човешка порода скакалци, заразно зло, което не просто иска да оцелява и да преживява, а да превърне всичко около себе си, целия свят ако може дори, в себеподобни.
Орда зомбита, водена единствено от нагон за оцеляване - и те отгоре и начело...
Има ги навсякъде, но в слаби общества като нашето, от маргинални досадности те придобиват гигантска роля: на вестители на неизбежния апокалипсис с неизбежните и необратими симптоми, с път към неговото случване.
Гледате ги по телевизията, слушате ги по радиото, следвате ги в социалните мрежи, споделяте техни постове, видеа и статии. Изглеждат ви умно, звучат ви логично, адресират вашите страхове и недоволства и громят другите.
Приличат на нормални, даже загрижени за "правдата и истината" - не са!
Просто паразитират и се хранят от вас, и ако дори за седмицата се откажете от ежедневната им порция отрова, току-виж сте осъзнали, че светът не е толкова лошо и безнадеждно място, че доброто и добруването са възможни, че ежедневието ви не е чак толкова черно, а стремежът за щастие е не чак толкова невъзможен.
Надявам се, че го видяхте и че не ви хареса никак в историята с малкия - и за щастие, жив и здрав - Сашко от Перник. И не само.
И нека да бъдем добри не само по повод на трагедии. Това е посланието и поуката в тази история, за да намерим пътя към себе си и към обществените каузи и действия, които ни водят напред и като индивиди и като общност.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
