Върховният касационен съд (ВКС) произнесе окончателна присъда срещу сайта Mediapool и журналиста Борис Митов по дело за „обида и клевета“, заведено от съдия Светлин Михайлов.
Въпреки че статиите, повод за иска, съдържат основно публични данни и оценки от значим обществен интерес, ВКС разпореди изплащането на 20 000 лева обезщетение, близо 16 000 лева лихви и над 7000 лева съдебни разноски.
Решението бе посрещнато с остри реакции от правозащитници и медийни организации, които виждат в него опасен прецедент за свободата на словото и ясен пример за т.нар. SLAPP дело – съдебен процес, целящ сплашване на журналисти и ограничаване на критичния дебат.
ВКС уважи иска на съдия Светлин Михайлов, подаден заради четири критични статии от 2018 г., в които се припомнят скандали от времето, когато Михайлов оглавява Софийския градски съд (2004–2009 г.)
Оспорваните публикации отразяват процедурата по избор на нов председател на СГС, в която участва и Михайлов. В тях се припомнят неговата роля в скандала с незаконни СРС-та срещу журналисти по разработката "Галерия", обсъжда се имущественото му състояние (над 1 млн. лева по декларации), както и фактът, че е бил номиниран от ДПС за член на Висшия съдебен съвет.
В един от текстовете се цитира и бившият омбудсман и конституционен съдия Константин Пенчев, който през 2009 г. на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) казва, че първият мандат на Михайлов начело на СГС е "провал", а вторият би бил "катастрофа".
На втора инстанция Апелативният съд в София прие, че публикациите съдържат допустими оценки и факти от обществен интерес и попадат в обхвата на свободното изразяване. Присъденото от първата инстанция обезщетение от 60 000 лева беше намалено до 4000 лв.
ВКС обаче отмени това решение, увеличи сумата петкратно и прие, че текстовете съдържат "клеветнически внушения".
Според съда публикациите внушавали, че Михайлов е натрупал имуществото си чрез злоупотреба със служебното си положение и че не притежава моралните качества да ръководи съд.
Съдът акцентира и върху употребата на изрази като „скандално известен магистрат“, „скандален милионер“ и „компрометиран кандидат“, които според ВКС са накърняващи и недопустими.
Съдия Михайлов твърди, че статиите са влошили здравословното му състояние и отношенията с децата му. Въпреки че Апелативният съд намира липса на доказана връзка между публикациите и твърдяните страдания, ВКС приема тези аргументи.
В мотивите на решението се посочва, че няма значение дали именно Mediapool е причинил вредите, нито дали и други медии са публикували сходна информация:
„Дали процесните статии са единствен фактор или има и други обстоятелства, причинили това състояние... няма никакво значение при преценка основателността на иска и размера на обезщетението.“
Критики предизвика и участието на съдия Атанас Кеманов в състава на ВКС. През 2022 г., при разглеждане на делото на втора инстанция, Кеманов си прави отвод заради колегиални отношения със Светлин Михайлов. Две години по-късно – вече командирован във ВКС – той решава да участва в окончателното решение.
Адвокат Александър Кашъмов, представляващ Митов, изрази сериозни опасения:
„Съдия, който вече е направил отвод, преценява, че обстоятелствата вече не го изискват. Второто смущаващо обстоятелство е, че съставът на ВКС тотално променя изводите на апелативния съд, който бе приел, че само две от изявленията в публикациите са противоправни, без да е допуснато касационно обжалване по подобен въпрос““
Кашъмов посочи пред "Свободна Европа", че решението на ВКС противоречи на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека относно справедливия процес и свободата на изразяване.
Според трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), публичните личности – включително съдии – трябва да понасят по-висока степен на критика. Журналистите имат право да повдигат въпроси за действията и личностните качества на хора, заемащи отговорни публични длъжности.
Решението на ВКС обаче задава обратен курс. То не само създава опасен прецедент за ограничаване на критичното слово, но и има потенциала да насърчи автоцензура сред журналистите, особено в по-малки и независими медии.
Случаят на Борис Митов и Mediapool повдига въпроса има ли в България място за журналистика, която поставя неудобни въпроси към хора във властта – особено в съдебната система? Или това ще се окаже занимание със сериозни лични и професионални рискове и без правна защита.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
