Енергийните министри на ЕС най-после разрешиха един от най-спорните въпроси в съюза - реформата на пазара на електроенергия.
Основният конфликт бе между групата държави, подкрепящи развитието на ядрената енергетика (начело с Франция), и Германия и съюзниците ѝ, които са против финансовите стимули за този сектор в енергийния преход на ЕС.
Франция получава около 70% от енергията си от общо 56 ядрени реактори и има подкрепата на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.
От другата страна са държави като Германия, Испания, Португалия, Австрия, Дания и Люксембург.
Реформата беше предложена от ЕК през пролетта на 2023 г. като отговор на поскъпването на енергията след руската инвазия в Украйна и рязкото покачване на цената на природния газ, на който държави като Германия разчитаха за индустриалната си база.
Една от мерките в проекта е въвеждането на т.нар. договори за разлика - финансови споразумения между държавите и производителите на ток, които могат да се сключват за дългогодишен период, например до 15 г.
Целта им е да стимулират инвестициите в производства, които имат много висока първоначална стойност, като гарантират стабилни цени на енергията им за дълъг период. От друга страна - могат да се използват и за защита на потребителите срещу неочакван скок на разходите за ток.
- Правителството се съгласява да плаща фиксирана цена на производителя за всяка единица от произведената от него енергия, независимо как се променя пазарната цена.
- Ако пазарната цена е по-ниска от стойността на произведената енергия, държавата плаща разликата на производителя, за да компенсира търговските му загуби.
- Ако пазарната цена надвишава стойността на енергията по договора, държавата има право да си прибере приходите от надценката на производителя и да ги използва за помощи на домакинствата и компаниите.
- ЕК предлага тези договори за разлика да станат задължителни за всички нови проекти за ВЕИ и ядрени централи, ако те са свързани с държавни субсидии.
Франция обаче иска да се прилагат и за съществуващите ядрени мощности, което провокира съпротива от страна на Германия.
В Берлин се боят, че Франция може да използва облекченията, за да привлече германски компании на своя територия с "непазарни" цени на електроенергията - сключвайки договори с ядрените централи, които се контролират от държавата.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек твърди, че проблемът не е с ядрената технология като такава, а с това, че френският енергиен сектор се управлява от EDF - "държавна компания, която благодарение на правителствените гаранции може да прави това, което системата на пазарната икономика не може".
Съответно, те предлагат договорите за разлика да се прилагат само за нови мощности.
Притесненията на Германия са основателни - местните индустриални дружества търсят алтернатива на скъпия ток, а държавата се опитва да накара ЕС да инвестира в разширяване на електропреносните си мрежи, за да може износът на ток да се улесни.
Франция, от своя страна, залага на вътрешното производство и на стратегия за "енергиен суверенитет", като казва, че енергийният микс е в прерогативите на националните правителства.
"Германците получаваха евтин руски природен газ в продължение на 20 години и никой не ги атакуваше за това, че имат конкурентно предимство. Сега вече го нямат и започнаха да критикуват френските ядрени мощности заради тяхното конкурентно предимство?", коментира евродепутатът Кристоф Грюдлер от партията на Еманюел Макрон пред Politico.
Френският президент, който обсъждаше казуса лично с Олаф Шолц преди седмица, опитва да вдигне темата на по-високо ниво - ЕС не трябва да води вътрешни битки, а да мисли как да намери конкурентно предимство спрямо субсидиите, които САЩ и Китай осигуряват за своите производители.
В крайна сметка на 17 октомври министрите на енергетиката постигнаха компромис: правителствата ще могат да решават дали да прилагат т.нар. договори за разлика при съществуващите ядрени централи, но ще трябва да известяват ЕК. Тя ще трябва да провери дали бюджетните приходи, събрани от свръхпечалбите при рязко поскъпване на тока, "не създават нередни изкривявания на конкуренцията във вътрешния пазар в ЕС".
Следващият етап на реформата е съгласуването с Европейския парламент. Планът е това да стане преди края на годината или в началото на 2024.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.