Йонко Грозев е юрист и правозащитник с дългогодишен опит в защитата на основните права. От 2015 до 2024 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека. През 2025 г. е номиниран от "Продължаваме промяната – Демократична България" за съдия в Конституционния съд. Кандидатурата му получава широка подкрепа от професионалната общност, включително от Съюза на съдиите в България. Грозев е известен с позициите си в защита на независимата съдебна система и участието си в значими обществени и правни дебати в България.
- Без ясен план за конституционна реформа „Прогресивна България” рискува да възпроизведе стария модел на зависимост от прокуратурата.
- Смяната на ВСС и главния прокурор е необходима, но недостатъчна — проблемът е структурен, не само персонален.
- Единственият ефективен контрол върху главния прокурор минава през политическа отговорност, не през бюрократични механизми.
Основното послание, с което "Прогресивна България" спечели изборите, беше „борба с олигархията“. Вярно, олигархията не беше конкретно назована, но събитията от 2020 г. насам не оставят съмнение най-малко кои са политическите покровители на олигархията и какви са очакванията на избирателите. Дали "Прогресивна България" ще свърши това, за което беше избрана, ще се преценява от гласоподавателите в предстоящите месеци и години основно по две неща.
Ще продължат ли старите корупционни практики при разходването на обществени средства и ще приключи ли безнаказаността за корупция и злоупотреби с власт. Второто със сигурност включва успешно наказателно разследване и преследване на многобройните корупционни престъпления, разкривани от медиите през последните години.
На фона на основното послание на Прогресивна България не може да не направи впечатление липсата на изявления за това какви ще са конкретните действия, които новото мнозинство ще предприеме.
Отвъд намеренията за избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС) и на нов главен прокурор от този ВСС, абсолютно задължителни стъпки, за да има изобщо функциониращо правосъдие, няма заявени други намерения.
Тази осезаема празнина в публичното говорене започна да се запълва от външни на мнозинството експерти с предложения за радикални промени, като например реподбор на всички магистрати.
Възможно ли е обаче "Прогресивна България" да смята, че смяната на ВСС и изборът на нов главен прокурор са достатъчни?
Възможно е, но това ще бъде сериозна грешка. Както показват и коментарите, и предложенията за радикални мерки, българската прокуратура е много далеч от нормалната ситуация на държавна институция, чиято дейност може да бъде коригирана с простата подмяна на ръководството ѝ.
Ключовият въпрос какви са подходящите мерки не може да получи адекватен отговор без разбиране за състоянието на прокуратурата и как се стигна до него.
Случаи като „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“ разкриват картина на добре разработени и организирани корупционни мрежи вътре в самите разследващи органи, действали с години. Изграждането на такива мрежи не е инцидентно, то е резултат от дългогодишни процеси на деформиране на институционалната среда и на сериозни структурни дефекти.
Без реално прочистване и промяна на прокуратурата, която е основният инструмент за разследване на корупция в другите органи на държавната власт, включително и съда, всякаква „борба с олигархията“ е обречена на провал.
Позицията, че смяната на ВСС и главния прокурор са достатъчни мерки за реална промяна, почива на един погрешен прочит на причините за деформирането на институционалната среда в прокуратурата.
Според този прочит причината за сегашното състояние са грешни персонални решения в миналото, назначаването на неподходящи хора на ключови ръководни места. И с назначаването на подходящите хора, в случая ВСС и главен прокурор, проблемите ще се решат.
Управленски анализ, който започва и завършва с това, че неподходящи хора са били назначени на ключови позиции и трябва да бъдат назначавани подходящи хора, е по дефиниция недостатъчен.
Подборът на хора е резултат от институционалната организация и ако на ръководни позиции постоянно попадат неподходящи хора, очевидната причина е, че нещо в институционалната уредба не е адекватно.
Настоящата картина в българската прокуратура е, с малки изключения, картина от последните 35 години и свеждането ѝ до неудачни решения по назначаване на отделни хора по никакъв начин не дава убедително обяснение на картината, която наблюдаваме.
Моделът, който се наложи през Конституцията от 1991 г. и практиката на Конституционния съд през годините, направи капсулирането на прокуратурата много лесно и отстояването на обществения интерес в работата ѝ изключително трудно.
Главният прокурор има огромна власт, което позволява ефективното подчиняване и на части от ВСС, който на теория би могъл да го освободи. Как работи този модел, сме наблюдавали многократно.
Конфронтацията с конституционно пазената прокуратура има много висока политическа цена за политическите партии, поради което всяко новоизбрано мнозинство, изразяващо обществените нагласи към момента, е изправено пред дилема. Или да се конфронтира с прокуратурата, за да наложи своите приоритети, или да намери някакъв механизъм за мирно съвместно съществуване.
Механизмът за съвместно съществуване винаги е със сравнително ясен формат. Прокуратурата се оставя да си се управлява така, както знае да се управлява и да произвежда „джуджета“ и „нотариуси“.
В замяна управляващото мнозинство получава медиен и юридически комфорт с гаранции, че срещу него няма да има (зло)употреби на правомощията за наказателното преследване. И антикорупционната енергия на новоизбраното мнозинство е неутрализирана.
Опитът от преди две години този модел да бъде променен с промените в Конституцията, с намаляването на 7-годишния мандат на главния прокурор на пет и с възможността да бъде освобождаван от Народното събрание, за съжаление, беше блокиран от Конституционния съд.
Причините за този резултат са няколко, но една от тях е широко разпространеното разбиране, че голямата политическа власт, концентрирана в ръцете на главния прокурор, може да бъде контролирана през бюрократични инструменти, като ВСС или специалният механизъм за разследване на главния прокурор.
Това не е възможно, защото властта на главния прокурор е много голяма и такива бюрократични механизми по дефиниция са обречени.
Единственият възможен ефективен контрол върху главния прокурор е през изпълнителната и законодателната власт. И това, което е по-важно, такъв политически контрол не застрашава независимостта на прокуратурата като институция, а я засилва.
Това, че излагането на главния прокурор на политическа отговорност ще засили независимостта на отделния прокурор и на прокуратурата като цяло, е на пръв поглед парадоксално.
Това е така обаче само ако мислим прокуратурата като институция, изолирана от политическия процес.
В момента, в който си представим как ще изглежда конфликтът между главен прокурор, издаващ незаконни заповеди, и редови прокурори със статут на несменяемост в реалния живот, тази истина става очевидна.
Редовият прокурор ще бъде много по-защитен от незаконен натиск тогава, когато главният прокурор е изложен на политически контрол.
Не веднага и не винаги, но със сигурност сериозни злоупотреби ще добиват публичност и със сигурност за тях ще се носи политическа отговорност пред гласоподавателите.
Нещо, което сега никога не се случва. Сегашният конституционен модел е, че нямаме проблем да свалим правителство, правим го редовно, но главният прокурор не можем да свалим, дори и когато откровено нарушава закона.
Липсата на такава възможност за политически контрол е и основната разлика между българския модел на прокуратурата, който е уникален, и моделите в другите европейски страни.
Има ли опасност "Прогресивна България" да попадне в сценария на зависимост от прокуратурата на своите предшественици? Да, реална. Независимо от това, че ще избере следващия главен прокурор.
Рисковете са свързани със съпротивата в прокуратурата отвътре и с разминаването между обществените очаквания за бързо и ефективно разследване и способността на системата реално да разследва.
Не на последно място риск ще бъде и натрупването на проблеми, свързани с упражняването на властта от новото мнозинство. Утвърдената институционална култура в прокуратурата, силно затворена система с минимална търпимост към свобода на професионално мнение и вземане на решения по съвест, няма да се промени с магическа пръчка.
Дори и мнозинството да се нагърби със сложната задача да извади от системата всички прокурори, участвали в мрежите на незаконно влияние и злоупотреби.
Реподборът в Албания, който в последно време се дава като пример, започва през 2016 г. с приемането на специално законодателство и първата фаза приключва през 2022 г. с около 60% освободени магистрати. Седем години в политиката са вечност.
Обществените очаквания за ефективно разследване на големите злоупотреби с публични средства от последните години са също сложна задача.
Електоралната подкрепа за "Прогресивна България" е базирана на очакването, че поне най-тежките случаи на кражби на публични средства и рекетьорските схеми с участието на магистрати ще стигнат до съд и присъди.
Българската прокуратура обаче няма нужния опит, а в известна степен и законодателните инструменти за воденето на сложни разследвания на организирана престъпност.
Като минимум трябва да се въведе процедура на споразумение срещу даване на показания за поръчителите на престъпление. Без такава процедура разследването винаги стига единствено до най-ниските нива. Колкото до опит, такъв се натрупва с реални разследвания, не с поръчкови медийни акции, а такива разследвания досега просто не се правеха.
Корупционните практики в обществените поръчки в държавата и общините също няма да се изпарят. И дори и "Прогресивна България" като цяло да има нетърпимост към такива практики, неминуемо ще започнат да се появяват случаи и в новото мнозинство, защото средата предразполага. Натискът да се защитят своите, особено от тежки последици, ще бъде реален.
Комбинацията от тези фактори много бързо може да доведе до загуба на реформаторска воля и възстановяване на съществуващия модел на отношения между прокуратура и политическа власт. Новото мнозинство би могло да избегне тези рискове, ако има ясен план за действие, който включва и промяна на конституционния модел и ясно публично изговаряне на стъпките в неговото реализиране. Засега не се наблюдава нито едно от двете.
Борислав Сарафов подаде оставка като и.ф. главен прокурор
