Снимка: © Getty Images

„Нищо не може да ме отдели от любовта към Бог“ – това гласи надписът на една от плочите в гробищния парк в Сао Пауло. Там, където през 1960 се ражда един от най-великите пилоти в историята на Формула 1. 

1 май завинаги ще остане като черна дата за най-популярния моторен спорт, а и за спорта в целия му мащаб. Само на 34 години, трикратният световен шампион Айртон Сена напусна този свят след зловеща катастрофа на пистата „Имола“ в Сан Марино. Траурната неделя от 1994 година кара легендата Ники Лауда да изрече думите: „Господ дълго време държеше Формула 1 под своето крило. Този уикенд го отдръпна“.

Енигматичен и ексцентричен, добронамерен, гениален с действията си в пилотската кабина, обичан и обичащ, Айртон Сена е истинска легенда. Не само заради своите три шампионски титли, 41 победи и 161 старта. Не само заради агресивния си стил на шофиране, който вдига адреналина на публиката, а с това правопропорционално расте и любовта ѝ към бразилеца. А заради факта, че той е бил просто човек, както споделят мнозина от колегите му през годините.

Черният уикенд на „Имола“ започва още в петък, когато младият сънародник на Сена – Рубенс Барикело, претърпява инцидент с болида и е откаран в болница. Айртон е един от първите, които го посещават и още тогава трикратният шампион осъзнава, че нещо не е наред.

Само ден по-късно светът на Формула 1 е в шок. Австриецът Роланд Ратценбергер чупи предно крило, преминавайки през една от правите с 310 км/ч. Болидът му излита и се сгромолясва върху бетонената стена – новобранецът е мъртъв. 

Айртон Сена е емоционално съсипан. Тогавашният шеф на медицинския щаб на Международната автомобилна федерация (ФИА) – Сид Уоткинс, препоръчва на бразилеца да се оттегли от състезанието и му предлага да отидат на риболов – любимото им хоби. Състезателят на „Уилямс“ обаче, въпреки менталния шок и лошите си предчувствия, съобщава, че няма как да се откаже.

Трикратният шампион инициира среща на Съюза на пилотите веднага след смъртта на колегата си Ратценбергер и призовава за подобрения в сигурността. Сена винаги е защитавал интересите на пилотите през цялата си кариера, като дори често е влизал в спорове с останалите или с шефовете на ФИА, само и само да бъде гарантирано здравето и безопасността на всички участници в състезанията. Във Формула 1 е нямало смъртен случай от 12 години към онзи ден, но случилото се с австриеца е аларма, че трябва да се действа.

Въпреки всичко Айртон Сена сяда в пилотската кабина и започва от първа позиция надпреварата в неделя – 65-ият път, в който успява да спечели квалификациите и да поведе колоната. 

Газ. Скорост на максимум. За пореден път пилотът на „Уилямс“ натиска педала до дупка, защото неговото мото е: „Да бъдеш втори значи да си първи сред онези, които губят“. И въпреки че страхът, както всички потвърждават, е обладал Сена в онзи миг, бразилецът неведнъж е споделял: „За мен страхът е вълнуващ“.

Шеста обиколка. Сена трупа преднина пред втория Михаел Шумахер. Стига до завоя „Тамбурело“ и изведнъж страховете се оправдават. Несигурният болид излиза от пистата със скорост 307 км/ч и се сблъсква в бетонната стена със скорост 233 км/ч. Червени флагове. Медицински екипи. Паника. Айртон е изваден от болида, но железен лост е наранил главата му. Той все още диша, докато хеликоптерът го извежда към болницата в Болоня.

Няколко часа по-късно обаче от там идват тъжните новини – Айртон Сена е мъртъв. Човекът, който живее, за да шофира, умира, правейки това, което обича. 

Още от началото на онзи сезон бразилецът се оплаква от нестабилния болид на „Уилямс“, който, точно преди Гран При на Сан Марино, претърпява поредното си обновяване. Мнозина казват, че това е причината за трагичната кончина на трикратния шампион, който по принцип овладява колите си до съвършенство. Няколко сантиметра е можело да се окажат решаващи. Но австрийският флаг в чест на починалия Ратценбергер, който е намерен в болида на Айртон след катастрофата, никога не е развян. Сена е искал да почете колегата си, когато спечели състезанието, но 161-ата надпревара за бразилеца е последната в неговия живот и тя не бе завършена.

„Гледал съм внимателно какво прави. Все едно имаше 4 ръце и 4 крака. Беше прекалено агресивен със спирачки и подаването на газ, колата изглеждаше като на ръба на катастрофа от старта до финала на състезанието. Той караше с арогантност, но контролираше всичко до последния сантиметър. Никога не съм виждал някой да кара турбокола така“, спомня си за Сена бившият пилот от Формула 1 Джон Уотсън.

Да, скоростта, рискът и страхът са опасни, но за Сена те са най-голямото предизвикателство. Причината, поради която се състезава. Причината, заради която се влюбва в автомобилния спорт още в ранна детска възраст, правейки обиколки с малкия си джип около фермата на баща му в Сао Пауло.

Роден талант, Айртон преминава бързо през световните картинг серии, а през 1983 вече е шампион в Британската Формула 3. Пътят към най-голямото стъпало е постлан и бразилецът влиза в света на хищните акули от Формула 1, където всичко е пари, власт и слава. Новобранецът ги иска, но не защото е арогантен,  а защото знае, че заслужава да е там.

По онова време Формула 1 е може би най-рисковият спорт. Малцина са тези, които успяват да прескочат себе си и да натиснат малко повече газта. Бразилецът обаче е от друга планета – той впечатлява с маневрите в дъжда, заради които печели първото си Гран При в Португалия през 1985 с непретенциозния отбор на „Лотус“. По улиците на Монте Карло Сена кара като „луд“ и дори днес никой не е подобрил рекорда му от шест победи на една от най-опасните писти в света.

„Наистина го харесвах“, спомня си съотборникът на бразилеца в „Макларън“ Герхард Бергер. „Но беше голям егоист. Можеше да бъде страшно копеле, но по симпатичен начин. Така се прави. Няма как да станеш шампион, ако си добро момче. Но хората не го критикуваха. Те не осъзнаваха това, защото беше много готин, толкова добър към тях. Беше умен. В това отношение приличаше на Михаел Шумахер, но правеше нещата по по-добър начин.“

Сена обожава вниманието и иска да е в неговия център. Скандалите с колегите, най-вече с големия му съперник Ален Прост, се превръщат в най-обичайното нещо за Формула 1. През 1988 двамата са съотборници в „Макларън-Хонда“ и първоначално планът на тима е да заложи на французина. Бразилецът обаче не може да е втора цигулка – ексцентричният пилот прави всичко възможно, за да се добере до първия си трофей. А през 1990 година, когато с Прост вече не са съотборници, се сблъскват в състезанието, определящо шампиона, в Япония. Тогава двамата отпадат от надпреварата и титлата отново е в ръцете на Сена. Мнозина го обвиняват, че нарочно е предизвикал онзи сблъсък, но бразилецът казва, че няма по-хубаво нещо от това да си шампион, без значение как си го постигнал.

Айртон впечатлява с класата си през 1991, когато успява да преодолее проблем със скоростната кутия и за първи път да спечели в родината си. Бразилците развяват знамена и крещят името му, а изтощеният физически и психически от дъждовната надпревара техен любимец едва не припада след края на състезанието. 

„Изведнъж осъзнах, че не карам колата в съзнание. Правех го по инстинкт, сякаш бях в друго измерение“, признава Айртон, който едва има сили да вдигне трофея и да се поздрави с третата и последна в своята кариера шампионска титла, дошла с тима на "Ферари".

Извън пистата Сена признава, че има „проблеми“ с твърде многото обожателки, но „не може да живее без тях“. А на пистата не може да живее без нужната скорост. „Опасността е вълнуваща. Предизвикателството е да откриеш нови опасности. Най-голямата ми грешка? Нещо, което предстои да се случи“.

1 май 1994 г. След допусната грешка или не, Сена вече не е сред живите. Милиони бразилци плачат на погребението му, шампионският тим на Световното първенство в САЩ посвещава титлата на своя именит сънародник, а светът на моторните спортове извлича важни поуки. Този свят се промени завинаги и именно тогава се вслуша в съветите, които самият Айртон даваше – за сигурност и безопасност. Сена загина от това, срещу което се бореше.

Но за герои като него се говори така, сякаш винаги ще останат живи. Днес Айртон Сена живее чрез фондацията, която не успя да основе приживе въпреки желанията си и която сестра му Вивиан създаде. Живее чрез пистата в Бразилия, кръстена на негово име. Живее чрез наследството, което остави на бъдещите поколения пилоти като шесткратния световен шампион Люис Хамилтън, който неведнъж е споделял, че Сена е неговият идол. Живее чрез любовта на феновете на Формула 1 и феновете на спорта. Чрез посланието, което той сам отправи - да се цени животът.

"Защото, за части от секундата, всичко свършва".
 

Прочети