Да използваш обедната си почивка, за да съзерцаваш цъфнали дървета и да си напомняш колко преходен всъщност е животът - на пръв поглед подобна идея звучи необичайно, но през април е често срещана гледка в Япония.
Този типичен японски ритуал си има име. Нарича се "ханами" и е характерен точно за периода, в който сме в момента - от края на март до средата на април, когато известните в цял свят японски вишни "сакура" са обсипани в цвят.
"Идеята е хората да са по-близо до природата и да наблюдават цъфтежа им и мимолетността на живота. На практика това е тяхната асоциация - колко е красив и кратък животът," обяснява символиката на "ханами" преподавателят по японски език Захари Вучев.
Срещаме се в София, на хиляди километри от Токио, но в сърцето на градина, обсипана с цветовете на японски вишни. Тя е в двора на училището, в което той преподава - 18-то СУ "Уилям Гладстон".
Така съвсем естествено разговорът ни за Япония тръгва именно от тях - може би най-известния символ на страната.
"За японците "ханами" е голямо събитие, нещо много хубаво, символизира идването на пролетта, красотата, хубавото време, събирането с близки и приятели", разказва ни той.
Да търсят символика и смисъл във всичко и най-вече в простички неща като чаената церемония, цъфтящите цветя, калиграфията е присъщо за всички японци до такава степен, че са го издигнали до медитация. До нещо, което им позволява да не мислят за нищо друго в този момент, продължава неговият разказ.
Обяснението можем да намерим в основните религии и философии, които се изповядват в Япония: в същината на шинтоизма са простотата, близостта и уважението към природата, а конфуцианството учи на уважение към по-възрастните хора.
"В Япония още от малки свикват хем да уважават възрастните, хем да уважават природата. Като цяло търсят символика, но и неща, които ще ги сближат с нея," споделя наблюденията си нашият събеседник.
Зад отношението към природата се крие още нещо - според шинтоизма починалите хора се превръщат в нещо като божества и стават част от нея, така че по този начин японците всъщност показват уважение към предците си.
Уважението е навсякъде, защото за японците е най-важно да впишат в общността, а не да изпъкват или да проявяват индивидуализъм, присъщ за западната култура.
"Това важи за всеки аспект от обществото и самите те са по-спокойни в общността и във всекидневието си, защото знаят, че всички гледат на останалите да им е добре. Никой не си позволява да навлезе в личното пространство на другите, да ги стресира, да им създава проблеми," обяснява Вучев.
Това не означава, че животът на японците е лишен от стрес, особено в големите градове – хората там са "забързани, но по-спокойни", допълва той.
"Те са изключително мили, защото не искат да смущават останалите. Винаги се държат учтиво, дори да си мислят нещо друго, дори да не харесват хората отсреща, да не им харесва поведението им. Защото в тях още от малки съществува мисленето, че ако вие се държите лошо с другите, и те ще се държат зле с вас и вие нарушавате обществената хармония," разкрива тайната зад японското спокойствие учителят.
Вайбът е в детайла: Япония и стрийт еклектиката на чувства и цветове
По същия начин си обяснява и дисциплинираността на японците.
"Всеки, който е отишъл в Япония, без да е учил японски, без да е изучавал културата по-специфично, казва едно и също: че там никой не ти налага правилата, но ти започваш да ги спазваш - само защото усещаш, че това е нормално, че всички го правят. Японците не са машини, не са роботи, не са толкова дисциплинирани, защото някой ги кара и наказва. Те са такива, защото искат да се чувстват пълноценни членове на обществото и да не пречат на останалите. И те не са перфектни като нация и на мен това много ми харесва," допълва той.
Любовта на преподавателя към Япония идва случайно и то във Франция, където на летен стаж среща студентка по японистика.
"Започнах да се интересувам що за държава е, що за култура, що за език и просто се влюбих. За мен езикът е прекрасен, но моята любов основно остава към културата, която включва хармония и уважение."
Сега Захари Вучев е успял да постигне тази хармония и уважание и с учениците си в София. Те го наричат "сенсей" - обръщение, което се използва, за да покажеш уважение към учител или майстор. На японски думата се състои от два йероглифа: "сен", който означава "предишен" или "преди", и "сей" - рождение или живот.
Според преподавателя именно йероглифите са най-трудното в японския, а граматиката и думите му се учат доста лесно.
"Японският става доста популярен в последните години. Има желащи да изучават езика, все по-често се отварят специалности и паралелки в учебните заведения, където може да се учи."
За да популяризират езика и кулутурата на страната, и тази година на 21 април японските паралелки в 18. СУ организираха празника "Бункасай". На него бяха представени чаена церемония, оригами, калиграфия, японска кухня - всичко онова, за което преподавателят разказва в часовете на учениците си.
А на тяхното отношение отговаря със същото уважение, защото то е толкова неделима част от живота на японците и на хората, докоснали се до страната, че обхваща всички сфери на живота.
"Виждал съм там човек с гащеризон на механик да влиза в голям хотел и отношението към него е абсолютно същото, както към човека, облечен в костюм преди него. За тях и богати, и бедни са еднакво достойни за уважение и никога не съдят според облеклото кой човек какъв е," продължава разказът си Вучев.
В същото време казва, че японците много се впечатляват от дрехите и аксесоарите, без да съдят някого открито, ако не е облечен по последен писък на модата.
"Изключително суетни са. Много често следват модата, но например съчетават не толкова скъпи или луксозни дрехи с малко по-скъпи аксесоари - гривни, часовници, обувки, очила," са наблюденията на събеседника ни.
В последните години казва, че се наблюдава още една тенденция: мъжете да са още по-слаби физически от жените, да носят аксесоари, които бихме определили като дамски, особено чанти.
Обяснява си го с това, че като цяло японците са много широко скроени и не делят модните допълнения на изцяло мъжки или дамски.
Освен световните модни тенденции, особени по-младите хора следят и японските модни течения. Те имат и по-специфичен стил, много често носят различни костюми или перуки, особено през уикенда, тъй като в училищата е забранен друг цвят коса, освен черния, а униформите са задължителни дори след часовете.
Рядко обаче ще видите японци с къси панталони и въобще с по-оскъдно облекло, защото държат да се предпазват от слънцето като част от грижата за себе си, която е изключително важна за тях.
Тази грижа за здравето личи и в отношението им към спорта.
"Спортът е изключително важен за японците. В училище в университета имат спортни клубове, не съм виждал парк, в който да няма трениращи бейзбол, футбол, тенис или нещо друго. Тези, които не ходят на спортни клубове, също често спортуват, дори само в училище. И като цяло обръщат изключително голямо внимание на здравето си, което включва и грижа за себе си, и за за другите," казва още Вучев.
Движението, грижата, спокойствието, заедно с усещането, че правиш нещо полезно и това те прави щастлив, се обобщава с една дума - "икигай". Означава това, което осмисля живота на всеки.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
