- Проектът на закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни всъщност е закон за увеличение на цените на храните
- ограничава потребителския избор и разрушава конкуренцията на дребно
- създава условия за административен произвол и блокиране работата на търговците
- вреден е за малките производители и търговци
Четири месеца след като министърът на земеделието Георги Тахов обяви "концепцията" си за закон за търговските надценки, с които да бори инфлацията при храните, земеделското министерство публикува за обществено обсъждане и законопроекта.
На пръв поглед – стъпка в защита на потребителите от "спекулативни надценки". На практика – намеса в пазарната икономика, която рискува да повиши цените, да ограничи избора и да създаде още административен хаос.
Така може да се обобщи ефектът, който бизнесът очаква, ако законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни бъде приет.
Предложенията включват:
- Преработвателите (фабрики за месо, мляко, консерви и т.н.) да имат право да слагат надценка до 20% спрямо производствената цена на продукцията им.
- Търговците на едро (тези, които снабдяват магазините) да могат да добавят до 10% надценка върху сумата, на която са купили храните
- Големите вериги магазини с годишен оборот над 20 млн. лева ще могат да добавят максимум 20% надценка върху закупената от тях стока, за да я продават.
Наред с това законопроектът залага и квота за български продукти:
- всички големи вериги с поне 10 обекта в страната ще бъдат задължени да предлагат поне 50% български храни в определени категории – млечни продукти, месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци.
Това важи за щандовете с мляко и млечни продукти, прясно месо, яйца, мед, както и за сезонните плодове и зеленчуци.
С други думи - ако в магазина се продават 10 вида млечни продукти, поне 5 от тях трябва да са от български производители.
Може и да звучи като подкрепа за българските фермери, но според бизнеса реалността е доста по-различна. Много български производители не могат да гарантират достатъчно количество или постоянство на доставките за нуждите на големите вериги - все пак тук има сезонност. Тогава големите вериги запълват асортимента с вносни стоки. Изискването за 50% български продукти на практика ще ограничи търговците, което ще доведе до по-високи цени и по-малък избор за клиентите.
Според Сдружението за модерна търговия, където членуват повечето големи вериги, законът „Тахов“ ограничава потребителския избор, разрушава конкуренцията в търговията на дребно и ще доведе до дефицит на стоки.
"Това е закон за увеличение на цените на храните. Той изглежда като мярка в полза на потребителя, но всъщност създава рискове за достъпа и избора на храни, които всеки ден слагаме на масата си"", коментира за "Булевард България" председателят на сдружението Николай Вълканов.
Всъщност законът идва в момент, когато държавата се готви за въвеждането на еврото и обещава „силен контрол срещу спекулата“ . По заръка на лидера на "Ново начало" Делян Пеевски новият председател на Комисията за защита на конкуренцията - Росен Карадимов - определи съвместната дейност на КЗК, НАП и КЗП като "юмрук" срещу евентуално спекулативно покачване на цените от отделни търговци.
В допълнение - законът „Тахов“ създава условия за административен произвол и блокиране работата на търговците.
"Как си представяте една проверка на място, която трябва да установи дали 50% от въпросните артикули са с български произход?
Това означава да се затвори обектът и да му се направи инвентаризация", коментира Вълкванов, като допълни, че "ако правителството иска да затваря търговски обекти и да ги води до загуба – нека го каже ясно, като подкрепи законопроекта. Това ще е сигурен сигнал за инвеститорите, че не са желани в България".
Проектът е залят от критики и в рамките на общественото обсъждане. Според коментарите той ще натовари фирмите в сектора на храните с "допълнителни разходи за правни консултации, четене и чудене дали спазват закона".
Там също се изтъква, че ако бъдат приети, новите правила ще доведат до по-високи разходи на търговците и производителите за спазване на законодателството, които може да бъдат прехвърлени на потребителите (или да направи българските производители по-малко конкурентни спрямо чуждите).
"Законът е особено вреден за малките производители, защото за тях разходите за правни консултации и четене/осмисляне на закона са най-големи като процент от продажбите или печалбата", се казва още в коментарите, част от публичното обсъждане на закона.
Още преди да бъде публикуван самият текст, редица производители също се обявиха публично срещу нагазването на дръжавата в пазарните механизми.
И производители на храни скочиха срещу идеите на властта "да ги пази" с таван на надценките
За цените на храните и как държавата допринася за инфлацията
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
