В България трудно може да се открие дере или река, които да не са замърсени от изхвърлени автомобилни гуми.
Всяка година от употреба излизат около 40 - 50 000 тона - огромно количество каучук, полиестер и метални нишки, които не се разграждат в природата. За сравнение подобно количество гуми е достатъчно да покрие над 200 футболни игрища или да запълни около 5000 ТИР-а.
Официално депонирането на цели или нарязани автомобилни гуми у нас е забранено.
За сметка на това обаче е пълно с незаконни сметища.
Едно от тях беше открито край драгоманското село Габер. Друго се появи край Ихтиман. През юли пожар обхвана 12 къщи в село край Чирпан, след като мъж беше решил да запали автогуми посред бял ден в един от най-горещите дни на лятото.
"Хората се отървават от гумите по всевъзможни начини. Почти няма място в природата около големите градове, където да няма изхвърлени гуми", казва Пенко Пенков, който се занимава със строителство.
Покрай основния си бизнес вижда колко вредни отпадъци се генерират и какви затруднения има с извозването им.
Проблемът мотивира Пенко Пенков да търси решение.
"В България много малко работим за преработка на отпадъци, затова се генерират планини от боклуци и гуми. Хората често се притесняват от каквито и да било заводи и инсталации за преработка, но не осъзнават, че е много по-опасно гумите да бъдат в деретата, в природата. Там замърсяват много повече, ако се обработват контролирано," казва той.
Какво се случва с автомобилните гуми, излезли от употреба в България?
По данни на Министерството за околната среда и водите, само през 2023 година на пазара са пуснати близо 42 хиляди тона автомобилни гуми. Количеството не е еднакво всяка година, а оттам и излезлите от употреба се променят постоянно.
Според законите у нас, фирмите, които пускат на пазара гуми, отговарят за "събирането, съхраняването, транспортирането, оползотворяването или обезвреждането излезлите от употреба".
- Вносителите или производителите са длъжни да гарантират, че не по-малко от 75% от количествата гуми, пуснати от тях на пазара през годината в България, трябва да бъдат оползотворени.
- Поне 65% от тях да бъдат рециклирани или регенирарани.
Всеки сервиз, където се извършва смяна и продажба на автомобилни гуми, трябва да има сключен договор с лицензирана фирма за извозване на отпадъците до площадка за утилизиране.
Ако фирмата за извозване не притежава собствена лицензирана площадка, то тя със сигурност трябва да има договор с такава.
Доскоро фирмите са извозвали гумите безплатно, но от две години насам събират такси за услугата, разказва Орлин Лозев.
Той се занимава с търговия на гуми от повече от 30 години. Казва, че се стреми да стимулира клиентите да оставят старите си гуми при него, но допуска, че не във всяка гумаджийница е така.
"Сигурно има и такива, които решават, че не им излиза сметката с такса от 1 - 2 лева на гума. Не вярвам, че много гумаджии ще изхвърлят нощем незаконно, за да спестят 300 или 500 лева от извозване, но сигурно има и такива," казва Орлин Лозев.
"Когато предам гумите, аз взимам документ от фирмата, която трябва да ги извози до лицензираната площадка. В него е описано колко и какви гуми съм им предал и моят ангажимент приключва дотам. Нямам задължение да знам къде ги возят те," обяснява Орлин Лозев.
По данни на МОСВ в България има регистрирани пет организации по оползвотворяване на излезли от употреба автомобилни гуми. Най-често това става по чрез:
- регенериране: върху излязла от употреба гума с годна основа се вулканизира нов протектор, след което гумата може отново да изпълнява първоначалното си предназначение. Плюсовете на този метод е, че гумата се връща в употреба – удължава се нейния живот, вместо да се превърне в отпадък. Регенерирането допринася както за намаляване на количеството отпадъци, така и за пускането на по-малко нови гуми на пазара.
- рециклиране: излезлите от употреба гуми се преработват в специални инсталации, където те се раздробяват механично и се смилат до гумени гранули; отстраняват се метала и полиамидните влакна, вложени при производството на новите гуми. Полученият гумен гранулат се използва за направата на различни изделия – противошокови настилки за спортни и детски площадки, подови покрития за животни, различни гумено-технически изделия и др.
Според министерството през 2023 г. общо 806 тона са били регенерирани, а близо 32 хиляди тона са били рециклрирани.
Къде се изгарят гуми законно?
Седем фирми в България имат лиценз да изгарят отпадъци, включително стари гуми.
Сред тях са основно циментови заводи, които ползват енергията от високата калоричност на гумите за производството си. Това са: "Хайделберг матириълс" Девня, "Холсим", "Златна Панега цимент", "Грийнбърн" ЕООД, "Търговска и технологична компания", "Енеркемикал" и "Пиролиза БГ".
За целта те трябва да са инвестирали в скъпи сероочистващи инсталации, които да улавят саждите и изгорелите газове, така че да не замърсяват въздуха. Преди да бъдат изгорени, от гумите се вади металът и полиестерните влакна.
Алтернатива на технологията с изгаряне, която изисква сероочистващи филтри, е разграждането на гумите чрез пиролиза.
При нея няма изгаряне, a нагряване на висока температура от 400 градуса, което се извършва капсулирано.
Автомобилните гуми не горят, а се разграждат под високата температура в херметически затворена капсула.
Технологията се използва в редица европейски държави като Германия, Словакия, Швеция, Австрия и Румъния и е успешна заради следните причини:
- 100% оползотворяване на отпадъка в продукти, които може да се използват повторно в индустрията;
- напълно безвреден за природата процес на преработка на отпадъците;
- икономически най-целесъобразен модел заради пълното оползотворяване на материалите.
Приложима е за рециклиране на различни видове отпадъци - освен за гуми, може да се ползва за медицински отпадъци, пластмаси и други биологични отпадъци в зависимост от температурата, която се прилага. Така излезлите от употреба гуми се рециклират до вещества, които се ползват отново.
- твърда фракция (20%) - карбон, който се ползва от различни индустрии, включително за производството на асфалт. Смята се, че по този начин се подобрява и сцеплението на пътната настилка. Особено популярна е употребата му при строителството на пътища в Германия например.
- течна фракция - котелно гориво, което влиза в употреба на различни заводи, включително химически, ТЕЦ-ове или металургия (40%)
- природен газ, който почти изцяло се ползва за работата на самата система (20%)
- метални нишки, които се изваждат предварително и също се рециклират.
В резултат 100% от отпадъка, който представлява сериозно екологично предизвикателство, на практика се ползва отново, като пести природни ресурси и риск от замърсяване.
Именно в такъв завод за рециклиране на автомобилни гуми инвестира и строителният предприемач Пенко Пенков.
Налага му се обаче да доказва чрез съда, че технологията не включва изгаряне на отровни вещества, за които има нужда от сероочистващи филтри.
"Единственото нещо, което се отделя при тази технология, е газ. Той се използва за поддържане на високата температура, допълва се с природен газ, за да се поддържат 400 градуса денонощно, но използваме и газа, който се отделя. През комина се отделя минимално количество газ, който е абсолютно безцветен. Няма пушек," разказва Пенков.
"Работили сме пробно много пъти, когато е било необходимо. Правили сме и частни лабораторни измервания, а в рамките на дългия процес по узаконяването - и в множество държавни лаборатории. Включително със замервания на въздуха с мобилна лаборатория около инсталацията, докато тя работи. Тогава се установи, че въздухът при нас е по-чист, отколкото в самия град, защото там зимата безконтролно се горят дървета и отпадъци, което е много по-вредно и замърсяващо отколкото. Ако мога да цитирам един от държавните експерти, лицензиран към МОСВ, ние можем да се сравняваме с домашна система с газов котел или система на газов автомобил като емисии, които отделяме. Т.е. изключително безвредна е," раказва Пенков.
Експертизите са приети както от РИОСВ, така и впоследствие от два съдебни състава.
Въпреки съдебните решения, инсталацията за рециклиране чрез пиролиза край Перник все още очаква финалното разрешение за работа от регионалната екоинспекция.
Оказва се, че местните хора са по-склонни да си затварят очите спрямо директното замърсяване на природата, но са много чувствителни към заводите за рециклиране и обжалват пускането на инсталацията.
"Реакцията на хората я разбирам от замърсяване. Трябва да има повече информация, за да знаят за какво става въпрос. Аз имам повод да се оплача, че съм прекалено проверяван, което означава, че и като започна да работя ще бъда проверяван", казва Пенков.
Защо гумите стигат до сметищата?
Само в София за седмица се натрупват до 2 тона излезли от употреба гуми от смесения битов отпадък, който постъпва за третиране в Завода за боклук.
Данните са на столичното общинско предприятие, което оперира завода и депото в село Яна.
Тези отпадъци се доставят от фирмите по сметосъбиране от уличните контейнери за отпадъци. Това означава, че средно на месец се генерират до 8 тона гуми, а на годишна база те могат да превишат 96 тона, изчисляват от общината.
Да хвърлиш стара или спукана гума в кофата обаче е забранено.
Столична община препоръчва на битовите потребители, които по една или друга причина не са успели да ги оставят в гумаджийница, да ги поставят отстрани до сивите контейнери - но в никакъв случай да не ги смесват с битовия отпадък.
Има график, по който се организира разделното събиране и извозване на едрогабаритните боклуци, като накрая се предават на площадка "Враждебна".
По време на кампаниите за разделно събиране на стари гуми през 2023 г. само от район Банкя и район Витоша са натрупани малко над 9 тона, а през март 2024 г. в рамките на кампания за пролетно почистване - над 7 тона гуми, само от район Нови Искър.
Сега общината работи и по проект за рециклиране на гуми със стационарен шредер, който ще може да рециклира 3 тона гуми на час, като ги реже на парчета до 10 см.
"Преработката ще спестява много заета площ от натрупани гуми и ще намали обема на отпадъка, като улесни неговото транспортиране до завод/инсталация за последващо третиране. Тези материали могат да бъдат насочени за изгаряне в инсталации, които притежават разрешително за изгаряне на гуми, или за повторно използване при изработка, например на ударопоглъщащи настилки за детски площадки и др," обясняват от Столичната община.
Според екоминистерството, законодателството в България е достатъчно строго по отношение на изхвърлянето на стари гуми. Ако има кой да контролира спазването му.
Проблемът с незаконни сметища и изгарянето на гуми остава сериозен, а страната все още изостава от нивото на реалното рециклиране и повторната уптореба на материалите от стари гуми спрямо държавите от Западна Европа.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: