В момента преди да получи световната купа по футбол, която го короняса като най-великия играч на най-великата игра, Лео Меси беше наметнат от емира на Катар с традиционно черно копринено прозрачно наметало, наричано бишт или абая.
Западните медии, а оттам и някои фенове реагираха крайно негативно на този жест. Сред всички подигравки най-много се открояваше мнението, че емирът на Катар е изхарчил 220 милиарда долара заради този момент, с който сякаш бил слагал етикет на собственост върху Меси в най-важния момент от кариерата на гениалния аржентинец.
Подобни мнения обаче или издават липса на базово познание за арабската култура и ролята на гостоприемството в нея, или говорят за умишлено пренебрежение към разбирането на тази традиция.
Арабското гостоприемство
За да бъде обяснен този жест, е необходимо да се започне малко по-отдалече.
Според първия том на авторитетното издание Cambridge History of Islam, занимаващ се с предислямската арабска история, гостоприемството за арабите е толкова важно, тъй като те виждат пустинята като море, а оазисите като острови в морето. И понеже морето е бурно, всеки трябва да е сигурен без никакви уговорки, че където и да бъде посрещнат, ще е нахранен и защитен, т.е. ще оцелее.
В най-суровия си вид класическият закон за гостоприемството на арабите гласи, че домакинът е длъжен да осигури подслон, храна, вода и защита на живота на госта до напускане на пределите на домакинското господарство, дори и гостът да носи в ръцете си отрязаната глава на сина на домакина.
Убиецът може да бъде преследван едва когато излезе от територията на домакина.
Биштът като жест
Според правилата на арабската култура, която е силно кланова, право да носят бишт - наметалото от най-фина коприна, извезано буквално с конци от чисто злато - имат само шейховете на клановете или клановите конфедерации, наричани неправилно племена.
В съвременния свят толкова скъп бишт носят само монарсите и членовете на монархическите семейства по време на изключителни случаи.
Намятането на гостенин с бишт, и то от монарха, е символ на най-висока степен на почит към госта, който на практика бива обявен за член на монархическото семейство.
Тъй като това е и първият голям спортен форум в страна от Арабския свят, емирът на Катар използва случая да поднесе почитта на целия регион към Лео Меси. Малцина в България знаят, че в Близкия изток разделението по оста Меси-Роналдо, докато играеха в Барселона и Реал Мадрид, беше значително по-опасно и по-изострено от разделението между шиити и сунити.
Особено с изненадата, която Мароко поднесе, стигайки до полуфинала, целият арабски свят преживя едно изключително чувство за общност - и то значително по-силно от периода преди 11 години, когато започна революционната вълна, наречена Арабска пролет.
Арабското отваряне към света
В последното десетилетие част от арабския свят започна безпрецедентно отваряне към останалата част от планетата - предимно заради политически причини като съперничеството с Иран и Арабската пролет.
Това отваряне е толкова голямо, че се случи почти немислимото - няколко арабски държави установиха дипломатически отношения с Израел, като дори Саудитска Арабия позволи израелски пътнически самолети да преминават през въздушното ѝ пространство.
Emirates Airlines и Qatar Airways в остра конкуренция се превърнаха във водещите и предпочитаните авиокомпании за пътуване от Европа към Африка, Азия, Австралия и дори към Северна и Южна Америка.
Двете компании си поделят всички призове именно за hospitality - гостоприемството, което стои в основата на добрата самолетна услуга.
Тъй като Qatar Airways са собственост на държавата Катар, това световно първенство беше и огромна стъпка напред към целта, декларирана още преди десетилетие - те да се превърнат в top of mind бранд, когато някой помисли за пътуване със самолет.
Като част от това отваряне трябва да отбележим, че клубните футболни права на двете велики звезди от този невероятен футбол финал - Меси и Мбапе - са собственост именно на катарски консорциум, свързан с правителството, който притежава френския шампион Пари Сен Жермен.
Сянката на нарушените човешки права
Въпреки всичко опитите за отваряне към света се случват със скоростта на арабските общества и техните управляващи елити, а не със скоростта, с която желаем ние на Запад.
Консервативната вълнa от края на 70-те години на миналия век трудно може да бъде преодоляна с едно или две решения на който и да било емир или крал.
Отношението към работниците, особено към тези от Азия и особено към тези в строителството, е скандално и буквално нечовешко. В същото време отношението към ЛГБТ хората там се приема за нормално от множество наши сънародници, които са точно толкова нетолерантни и отхвърлящи.
И все пак всички победиха
Въпреки всички съпътстващи реални проблеми и различните коментари на това световно първенство, всички победиха (без Кристиано Роналдо...) - хърватите отново взеха медали, мароканците направиха нещо невиждано за арабския свят и за Африка, отборът на Франция се върна в мача след 80 мин отсъствие от терена, а Аржентина сбъдна мечтата на Меси да стане най-великият футболист в историята.
Освен всичко това емирът на Катар прие Меси в своето семейство и в голямата арабска умма (букв. майка) - общността на всички араби по света, обединени от общия език и традиции.
А ние, обикновените зрители, гледахме най-лудото световно първенство с най-невероятния финал в историята на тази велика игра.
И накрая - Messi Christmas, с или без бишт!
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
