Какво се случи с влиянието на CNN?

Внезапното уволнение на директора на CNN Крис Лихт е история, каквато днешната новинарска среда умее да отразява най-добре: драматична, мръсна, зловеща и в крайна сметка лишена от кой знае какво съдържание, пише The Atlantic.

Лихт бе изгонен от CNN пет дни, след като същото издание - The Atlantic, публикува унищожително критичен очерк за него. Статията обрисува недостатъците му – като например как се нахвърля върху служителите си, демонстрирайки в същото време професионална безпомощност. Поведението му с екипа обаче е само последният пирон в ковчега на лидерството.

Истинската причина за неуспеха на Лихт не е начинът, по който изпълнява работата си, а цялостната му концепцията за нея, пише изданието вече след отстраняването му. Лихт иска да превърне CNN в неутрален арбитър на истината, какъвто телевизията някога е била (или изглеждаше, че е), без да разбира, че подобна роля е невъзможна в днешния поляризиран свят.

„Той нямаше лоши карти, просто ги изигра зле“, споеля един от приятелите му пред медийния репортер Брайън Стелтър.

Лихт оглавява телевизията миналия май с презумпцията, че CNN има сериозни проблеми. По време на президентската кампания през 2016 г. телевизията неволно подкрепя Доналд Тръмп, като му осигурява напоително отразяване. След като той встъпва в длъжност, CNN сменя предавката и става яростен критик на президента. В крайна сметка резултатът е, че CNN започва да прилича на либералната MSNBC.

Идеята на Лихт е, че ако неутрализира най-яростните анти-Тръмп гласове като Джон Харууд, Джим Акоста и Дон Лемън, ще може да върне мрежата към неутралния център, пише The Atlantic. Замисълът му е CNN да бори пропагандата и лъжите на Тръмп с факти, без обаче да ги представя като съпротива. Лихт смята, че това не само е добре за журналистиката, но и че може да възвърне зрителите с умерени възгледи.

Очевидно обаче, че анализът на Лихт интерпретира пейзажа неправилно. Изглежда, че такава аудитория не съществува – или поне не изглежда да съществува сред зрителите на традиционните кабелни новини.

Аудиторията на CNN расте по време на големи новинарски събития, защото зрителите все още припознават медията като място за сериозни новини по начин, по който не припознават Fox News или MSNBC. Извънредните събития обаче не се случват толкова често. Хората, които гледат телевизия през останалото време, обикновено са любители на новините и на политиката. С рязкото поляризиране на американската политика самите те също стават разделени и се радикализират.

В Америка наистина има значителна центристка среда, което обяснява защо Джо Байдън е президент днес, но те не са всеки ден пред телевизорите. За сравнение, новините по телевизията вечер се гледат от по-малко от 10 милиона души, докато на изборите през 2020 г. правото си на вот упражняват 155 милиона души, припомня изданието в анализа си.

Яростните потребители на новини не стигат, за да поддържат медията и рейтингите ѝ във вида, замислен от Лихт. Не са малко хората, които намират дори Fox News недостатъчно консервативна и залитат към мрежи, които стоята политически по-вдясно, като Newsmax.

Опитите на Лихт да продаде CNN на тази въображаема центристка аудитория повлича мрежата още по-надолу. Най-ярката илюстрация за това е излъчването на интервю с Доналд Тръмп през май, в което той повтаря неверни твърдения за загубата си на изборите през 2020 г. и заявява, че ако бъде избран отново, ще помилва много свои поддръжници, осъдени за участие в нападението срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. По време на участието си в ефира на телевизията Тръмп се държи и неуважително с водещата Кейтлин Колинс.

Лихт не жъне успех в желанието си да спечели консерваторите – те продължават да гледат Fox (или Newsmax), а смяната на курса на CNN приемат по-скоро като слабост, което още повече повлича телевизията. Междувременно CNN губи лоялността на либерално настроените зрители.

Той допуска и други грешки, като например издигането на Дон Лемън, само за да го уволни, когато новото му сутрешно предаване се проваля, а сексистките забележки на водещия отблъскват дори колегите му.

Лихт става жертва на същата заблуда като много други медийни фигури – от магнати до репортери и критици: Те надценяват силата на медиите, вярвайки, че са доминиращият фактор, който формира американското общество. Телевизиите, списанията и онлайн изданията предават националния дискурс, но твърде често самонадеяно приемат, че го създават сякаш от въздуха.

Достатъчен е един прост пример: Голямата част от медиите ненавиждат Тръмп и ако наистина имаха силата да създават (или детронират) крале, той никога нямаше да стане президент.

Проваленият мандат на Лихт е срамен не само защото CNN е една от най-големите и най-важните репортерски организации в САЩ, но и защото ролята на медията винаги е била много важна. Телевизията се възприема като надеждна и в общи линии заслужаваща доверие от широки кръгове от обществото. Онова, което Лихт не супява да направи, е да възстанови старата CNN в един нов свят - както не е възможно да се върне календарът обратно на 1993 г. Онова време изтече, както и това на Лихт, завършва The Atlantic.