Защо пиратството в България е такъв проблем за САЩ?

Пазарът на стрийминг услуги не само е един от най-горещите напоследък, но е и от жизненоважно значение за световната икономика. И особено за тази на САЩ. Пиратството обаче заплашва динамиката на индустрията, като поставя под риск приходите и състоянието на сектора. Зловредната тенденция е особено застъпена в България и това отдавна прави впечатление във Вашингтон, който не се колебае да вземе мерки.

България – редом с Беларус – бе вкарана в списъка за наблюдение за спазването на правата върху интелектуалната собственост на американската Служба на главния търговски представител на САЩ (USTR), стана ясно в сряда. Страната попадна на мушката, тъй като София не е обърнала достатъчно внимание на недостатъци в разследването на случаи на онлайн пиратство.

Значението на индустрията за икономиката

Този тип цифрово съдържание бързо превзема лъвския пай в сферата на развлекателните услуги и ако 2019 г. цифровият стрийминг представлява 46% от сегмента, то през 2021 г. вече държи около две трети от него, по данни на Асоциацията на филмовите продуценти (MPA).

Очаква се глобалните приходи на пазара на видео стрийминг (SVoD) да достигнат 95,35 млрд. долара през 2023 г. А през следващите пет години да се увеличават с темп от 9,48%, което ще доведе до прогнозен обем на пазара от 137 млрд. долара до 2027 г., показват изчисленията на Statista. Според тях:

• В глобален план най-много приходи ще бъдат генерирани в Съединените щати (39,25 млрд. долара през 2023 г.).
• Средният приход на потребител (ARPU) на пазара на видео стрийминг се очаква да възлезе на 73,55 долара през 2023 г.
• До 2027 г. броят на потребителите на пазара на видео стрийминг се очаква да достигне 1,64 милиарда.
• Проникването сред потребителите ще бъде 16,9% през 2023 г. и се очаква да достигне 20,6% до 2027 г.

Добрите прогнози обаче може да бъдат помрачени от пиратството. Голяма част от проблема се дължи на лекотата, с която потребителите могат да получат достъп до съдържание извън пазара. В своя доклад MPA например изчислява, че онлайн телевизионно и филмовото пиратство струва на американската икономика минимум 29 млрд. долара под формата на пропуснати приходи всяка година и лишава индустрията от стотици и хиляди работни места.

САЩ са особено чувствителни по темата с пиратството и от години следят развитието му по света, като се опитват да контролират разпространението в останалите държави. Именно по тази линия дойде новината за вкарването на България в списъка за наблюдените в т.нар. Special 301 Report на USTR. Новината дойде точно година след като САЩ съобщиха, че ще проведат специална проверка на страната за това защо през последните 5 години не напредва в изпълнение на поетите ангажименти за преследване на случаи на онлайн пиратство и нарушение на интелектуалните права.

По-рано България дори бе в черния списък на USTR, а през 2018 г. бе извадена от листа за проследяване, след като пое ангажимент да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на правоприлагането. Оттогава обаче напредък не бе извършен. Едва ден преди публикуването на новия доклад българското правителство реши да предложи промени в Наказателния кодекс, с които създаването на сайтове с пиратско съдържание и торенти да се смята за престъпление. Служебният кабинет се мотивира, че това е отговор на „отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството“.

Междувременно през януари Международният алианс за интелектуална собственост (IIPA) даде своята оценка за миналата година за България, според която липсват законодателни мерки за предотвратяване на извършването на престъплението онлайн пиратство.

Негативните оценки валят паралелно с разрастването на стрийминг пазара в България, където през последните години постепенно навлизат нови и нови световни играчи.

Как изглежда картинката в България

Statista прогнозира, че приходите на пазара на видео стрийминг (SVoD) в България ще достигнат 16,05 млн. долара през 2023 г., увеличавайки се от 12,87 млн. долара година по-рано. Чувствителното увеличение съвпада с навлизането на нови стрийминг платформи в страната.

През март миналата година дебюта си тук направи и Disney+, която се присъедини към надпреварата за зрителското внимание, начело на която към края на 2021 г. беше Netflix с 31% пазарен дял, следвана от HBO Go (16%), Prime Video на Amazon (15%), Apple TV (10%) и MUBI (6%), по данни на JustWatch.

Очакванията:

• Очаква се приходите да покажат годишен темп на растеж между 2023-2027 от 10,13%, което ще доведе до прогнозен обем на пазара от 23,61 млн. долара до 2027 г.
• На пазара на видео стрийминг броят на потребителите се очаква да достигне 0,60 млн. потребители до 2027 г.
• Проникването сред потребителите ще бъде 7,4 % през 2023 г. и се очаква да достигне 9,2 % до 2027 г.

Впечатление прави, че средният приход на потребител (ARPU) на българския пазар на видео стрийминг е значително по-нисък в сравнение със световните тенденции. През 2023 г. се очаква той да възлезе на 31,79 долара, в сравнение с почти 74 долара на глобалната сцена. Отчитайки особеностите на малкия пазар и по-ниските доходи на населението, разминаването по принцип не е изненада.

На този фон обаче има и други щрихи, които допълват представата за пейзажа – масовото сваляне на съдържаниет от торент сайтове и огромния сив пазар на кабелна телевизия. Битката с торентите например се води дори гръмко, но досега тя не е дала съществен резултат. През 2021 г. стана ясно, че българската прокуратура дори е потърсила помощ за закриването на популярния сайт Zamunda.net от Министерството на правосъдието на САЩ. Въпреки заявените опити да бъдат спрени, платформи като тази и ArenaBG продължават да функционират.