Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Руските окупационни власти в 4 области на Украйна форсираха провеждането на референдуми за присъединяването им към Русия - а часове по-късно Владимир Путин обяви, че ще ги подкрепи.
Сценарият с Крим се повтаря осем години след анексирането на украинския полуостров.
Западните лидери и организации директно и много ясно заявиха, че няма да признаят законността им.
Русия отдавна се опитва да превърне въпроса с референдумите в рана на западната демокрация. Всеки опит за отделяне на някоя област по света се сравнява с Косово и се внушава лицемерие в европейските ценности, като се търсят и други цели.
Така беше в Каталония, Крим, така ще бъде и в Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, ако референдумите там наистина се проведат.
Въпросът е защо западните лидери, организации като ОССЕ и ЕС отказват да признаят подобни референдуми?
На първо място, защото тези референдуми обикновено противоречат на местното национално законодателство.
В Украйна конституцията предвижда, че допитвания, които засягат корекции на територията на страната, са само национални, т. е. да се проведат в цялата страна, с участието на всички граждани, а не само на гражданите на конкретната област. Подобно е положението и в Каталония и затова опитите там да се проведе референдум за отделяне от Испания стигнаха само до “допитване”.
Тук руските пропагандисти, както и увлечените от техните тези, повдигат въпроса за правото на самоопределение, което е гарантирано от Устава на ООН и други международни документи. В свое мнение по референдума в Крим, Венецианската комисия към Съвета на Европа всъщност смята, че това право не е абсолютно и се разбира като вътрешно самоопределение в рамките на съществуващите граници, като запазване на културата, самоуправление и т.н. Подобен е смисълът и на текста в устава на ООН.
Какво следва от това, че няма законова основа, на която да се проведе един референдум? Основното следствие е, че няма никаква яснота, нито по правилата на неговото провеждане, нито кой го организира.
През 2014 например, при един от опитите за референдум в Каталония не беше определено кой има право да гласува в него. В резултат, гостите на област Каталония също можеха да гласуват “за” или “против” отделянето от Испания. Отново през 2014 в непризнатия референдум за отделяне на Крим украинските власти отказаха да дадат списъците с избиратели и така не беше ясно кой всъщност е гласувал и на каква база е изчислена активността от 83.1% и резултатът от 96.7% в полза на присъединяването към Русия.
Следващият въпрос е кой организира тези референдуми.
Избори, дори да се провеждат в едно село, предполагат участието на няколкостотин човека: членове на комисиите в избирателните секции, членовете на районната избирателна комисия, застъпници и наблюдатели.
Техният подбор е ключов за това да има честен избор. Те не могат да бъдат военни или полицаи, обикновено са представители на политическите партии. В конкретния случай с референдум, ако няма партии, комисията в избирателната секция трябва да е съставена минимум от представители на двете страни – “за” и “против” отделяне.
В присъствието на няколко хиляди руски войници във всяка от областите, такъв баланс със сигурност няма да бъде осигурен.
Международните наблюдатели нито са поканени, нито биха отишли в такава обстановка. И така стигаме да най-важния въпрос – резултата.
Когато не знаем кой администрира референдума, кой е преброил бюлетините и кой е сглобил резултата, няма как някой да го приеме за легитимен.
Естествено, има и сравнително детайлни стандарти как и кога могат да се провеждат референдуми. За да има реален избор, те трябва да се провеждат в обстановка, в която гражданите да имат достъп до вярна и точна информация, особено когато тя идва от властите.
Същите власти не могат да бъдат част от кампанията на едната страна и открито да влияят на изхода от гласуването.
Основно изискване е свободите на гражданите да се спазват. Последните подробности за освободените от Украйна области показват, че нито едно от тези изисквания не могат да бъдат спазени.
Русия извършва информационни операции в завладените територии и ограничава, и манипулира информацията до гражданите там.
Има видимо насилие, центрове за мъчения и всяване на страх.
Очевидно е, че за съжаление, в момента нито едно от изискванията за честен избор не може да бъде спазено в някоя от областите под руски контрол.
Едно от най-важните изисквания за честни избори е гражданите да имат реален избор чрез гласа си. Все още нямаме модела на бюлетината с въпроса за референдумите в Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, но бюлетината от непризнатия референдум в Крим ни дава малко информация.
Всъщност в него гласоподавателите можеха да гласуват само с “да”.
Те можеха да избират между две опции, но и двете практически изключваха отговор “Не искам да ставаме част от Русия”. Реален избор нямаше.
Всеки човек, който е участвал дори на ниско ниво в организирането на избори или референдум, знае, че това е едно от най-сложните логистични упражнения. Изисква се набирането на огромен брой хора, производството на огромен брой материали – от бюлетини и списъци до урни и паравани.
Четирите завладени от Русия области имат обща територия от 1600 кв км, с над 2 млн. избиратели. Като имаме всичко това предвид и заявлението, че референдумите започват три дни по-късно, почти за никой не остава съмнение, че тези процеси няма да са нищо повече от опит Русия да спечели легитимация за бъдещите си действия, без значение какво точно е мнението на хората в окупираните от нея територии.
