Когато Лили Алън се появи на музикалната сцена преди повече от двайсет години, тя донесе онзи лондонски дух – хаплив, остроумен и искрен – с който промени британския поп и завладя света. Първите ѝ албуми Alright, Still (2006) и It’s Not Me, It’s You (2009) я превърнаха в гласа на едно поколение.
Последваха години на бурен живот – купони, папарашки снимки и признания, които изместиха вниманието от музиката към личния ѝ живот. По-късно Алън се омъжи за Сам Купър, роди двете си дъщери и за известно време се отдръпна от сцената. Последва развод, а през 2020 г. тя се омъжи отново – за актьора Дейвид Харбър от Stranger Things. Седем години след No Shame (2018) Лили Алън се завръща с нов албум, вдъхновен от края на този брак.
West End Girl предизвика широк отзвук с откровените си текстове. В интервю за Perfect Magazine тя казва: „Двама души, които някога бяха заедно, вече не са. И това е тъжно. Трудно е да нямаш своя човек.“
Певицата и актьорът се запознават в края на 2019 г. чрез Raya – ексклузивно приложение за запознанства, предназначено за знаменитости и хора от развлекателната индустрия – и се женят през 2020 г. в Лас Вегас, в церемония, водена от имитатор на Елвис Пресли. Алън подава молба за развод през септември 2025 г., след четири години брак.
Двамата са имали отворен брак – тема, която Алън разглежда открито в песните си. В откриващото парче „Dallas Major“ тя пее за партньор, който е „излязъл извън правилата“ на тази договореност и е прекрачил границата между свободата и предателството.
В „P–sy Palace“ описва момент, в който открива „склад за играчки, лубриканти и стотици презервативи“, а в „4chan Stan“ разказва за бележка от скъп магазин в Ню Йорк – доказателство за подарък, купен „за някоя друга“, докато тя е „в Лондон, вероятно заспала“. В „Tennis“ Алън пита дали „това е било само секс, или има и чувства“.
Песента „Madeline“ е сред най-коментираните в албума. В нея Алън пее за жена, с която съпругът ѝ е нарушил правилата на техния отворен брак. Тя се обръща директно към нея с думите: „Имахме уговорка —да бъдеш дискретна, не на показ. Трябваше да има дистанция, трябваше да са непознати. Но ти не си непозната, Маделин.“
Според британски таблоиди „Маделин“ може да е вдъхновена от дизайнерката на костюми Натали Типет, с която Дейвид Харбър е работил по филма на Netflix We Have a Ghost през 2021 г.
Самата Типет потвърждава, че е чула песента, но казва, че има „семейство и неща, които трябва да защити“ и определя вниманието като „леко плашещо“.
Алън отрича героинята да е базирана на реална личност и обяснява пред The Times, че „Маделин“ е фикционален образ, съставен от няколко различни истории.
На Хелоуин, малко след излизането на албума, певицата се появи облечена като героинята Маделин от едноименната детска книжка на Лудвиг Бемелманс – с жълто палто, сламена шапка и червена панделка – ироничен жест, с който превърна собствената си раздяла в попкултурен спектакъл.
Междувременно Дейвид Харбър коментира раздялата в интервю за Esquire UK. Без да споменава името на Лили Алън, актьорът разсъждава върху живота си след 50-тата годишнина и признава, че се е научил да приема и грешките, и болката като част от пътя: „Или приемаш всичко – провалите, болката, заблудите – или не приемаш нищо. Именно в тях се крие опитът, който те прави по-човечен.“
Харбър продължава да поддържа близка връзка с дъщерите на Лили Алън – 13-годишната Етел и 12-годишната Марни, от брака ѝ с Сам Купър. След излизането на West End Girl актьорът беше заснет с момичетата в увеселителен парк във Флорида.
В интервюта през годините Харбър е разказвал, че именно отношенията му с децата са го накарали да се ожени за Алън.
„Първоначално бях уплашен, но почти веднага се влюбих в тях. Това чувство, за което хората говорят, когато имат собствени деца – желанието да ги пазиш и да им дадеш всичко – просто ме връхлетя“, споделя той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
