Помните ли терористичният акт в Театралния център на Дубровка на улица „Мелников“ в Москва през 2002-ра? Тогава 50 въоръжени терористи от чеченски произход превземат претъпкания театър, в който се играе мюзикълът “Норд-Ост“. Терористите взимат за заложници 916 зрители, като отправят искане за изтегляне на руските войски от Чечня.
Тогава Русия отговаря: "Ние с терористи не преговаряме".
И руските специални части наистина провеждат акция по обезвреждане на терористите, вкарвайки във вентилационната система на театъра газов химичен елемент, в резултат на което са ликвидирани всички терористи. И да, разбира се, ликвидирани са всички терористи, но и почти всички заложници.
200 невинни хора, зрители. 200-та живота. Защото Русия с терористи наистина не преговаря.
Когато се случи това, не знаех как е “правилно” да мисля. От една страна си казах - ами да, иначе всеки може да изнудва всеки, с каквото си реши, но от друга страна изпитах истински ужас - демократичният свят в такива ситуации прави чудеса от храброст, сума ти акции, сума ти преговарящи психолози, военни операции и държавни загуби, за да спаси дори само един човешки живот на заложник на терористичен акт. Русия- не.
Русия не преговаря. Умират хората, но умира и идеята за изнудване изобщо. Кое е по-добре?
Какво е Русия и чувстваме ли се част от това?
Защото е ясно, че в Русия и в други подобни държави по света - човешкият живот е нищо. Наистина нищо. Всеки, който е бил там за по-дълго време го знае добре.
Човешкият живот може да бъде жертван по всяко време и от всяка власт и идеология. Винаги и в удобен момент. Опозиционерите са в затворите, интелигенцията (О, каква интелигенция! Всяка европейска държава само би мечтала за такава! ) е оцелявала винаги , но напреки! Винаги въпреки властта. Въпреки системата.
Прочетете биографиите им. Гении - сираци, живели в нищета, опитващи се да “преживеят” някак този народ и тази власт. И майките в Русия - те плачат, но сдържано. Покриват ковчезите и не питат. Защото отглеждат деца, не за живот, а за Русия.
Аз това не мога да го приема.
Обичам Русия, по много причини, но културологично - няма как да се почувствам част от това.
Затова се радвам, че принадлежа на другия свят, който - да - често върши глупости, направо нелепици понякога, ленив и бюрократичен е и дори унищожителен към собствената си цивилизация. Но отстоява едни изконни правила, заради които този свят все още става за нещо- неприкосновеността и важността на всеки човешки живот, правото на политичеческо самоопределение на всеки, правото на личен избор, уважение на достойнството на личността и правото на всеки за що-годе справедлив процес и съд и да, почти общ закон за всички.
Та, с целият този дълъг пост - понеже гледам, че много актьори не пишат, а ме е срам - исках да кажа: да, Русия с терористи не преговаря. Но Русия не преговаря и с предатели. А особено не преговаря със слабаци, особено със слабаци. Ако твърдите наистина, че я обичате и я познавате - би трябвало да знаете това по добре от мен.
България слабак ли е?
“Преклонена главица сабя не сече” е най-лошата поговорка. Не в България, в света изобщо. Така никога, ама никога не са мислили нито един от нашите любими български революционери, нито един от любимите ни политици, нито един от световните ни поети.
Има времена на радост, има времена на трудност и изпитания се казва в Библията.
Няма поколение, което да е избегнало нито радостта и мира, които са му дадени, нито изпитанията и несгодите, които са му дадени.
Остават тия три неща - съвест, чест, достойнство.
Когато тази сутрин чух Асен Василев да казва, че България не се продава и не се поддава на изнудване….. ми стане неимоверно по-леко.
Защото всички ни е страх, но да се страхуваш като скот е още по-жалко.
Защото вярвам в България, в нейното право на независимост и в правото ѝ да бъде такава, каквато е, защото знам, че не е малка, знам, че знае много, знам, че винаги сме разделени, но и знам, че през цялата ни история, мнозинството в България винаги е искало “да си трае”, но е имало и едни други, които не са си траели и на тях именно дължим всичко - историята ни, великите ни моменти, стиховете ни, паметта ни. Всичко. България!
Теодора Духовникова е актриса. Текстът е от Фейсбук профила ѝ. Публикуваме го, защото Духовникова е един от малкото хора на изкуството, които заемат ясна и публична позиция за конфликта в Украйна.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
