- Можем ли да застраховаме имот в район с повишен риск от бедствия в България и колко ще струва това?
- На какво да обърнем внимание при застраховка на апартамент в града или имот на село?
- Как да сме сигурни, че ще получим адекватно обезщетение, ако това се наложи?
Все по-често си задаваме въпроси като тези на фона на все по-екстремни природни явления - пожари, градушки, наводнения.
Въпреки че бедствията зачестяват, процентът на застрахованите имоти в страната остава нисък – девет от всеки десет имота са без защита.
Точна статистика няма, но по изчисления на ДЗИ - един от големите застрахователи в страната - в по-голямата си част имуществените застраховки всъщност са резултат от ипотечен заем, където банката е изискала подобна полица.
Делът на хората, които осъзнато са застраховали имота си, остава далеч по-малък, казва Коста Чолаков, главен изпълнителен директор на „ДЗИ – Общо и животозастраховане“.
Той има над 25 години опит в застраховането. От 2013 г. управлява най-дългогодишния застраховател в България и не е привърженик на идеята за задължителни имуществени застраховки. Дава пример с Румъния и Турция, където са такива, но обхватът остава до една трета от имотите.
Коста Чолаков смята, че е по-важно собствениците сами да осъзнаят, че правото да притежават имот поражда задължението да се грижат за него.
Разговаряме в сезона на пожарите, за да разберем повече за правилния подход към имуществените застраховки.
Ако имаме имот, който попада в рискова зона за природни бедствия, например горски пожари, ще можем ли да го застраховаме и на каква цена?
Коста Чолаков:
Хубавото е, че ние сме далеч още от положението, в което се намира американският застрахователен пазар. Там има щати или части от тях, в които застрахователите отказват да сключват полици именно заради силно завишения риск от катастрофични събития и пожари. При нас все още не е така.
Що се отнася до цената на застраховката, тя зависи от много фактори. Основният е стойността на имуществото, защото тарифните ставки са процент от тази стойност, колко покрития са включени в полицата и т.н.
Какво обичайно включва една имуществена застраховка на нашия пазар?
В повечето случаи една имуществена застраховка покрива основните рискове – пожар по всяка една причина и природни бедствия, които включват наводнения и градушки, а винаги като допълнителен избираем риск се предлага земетресение.
В нашия портфейл виждаме, че 90% от полиците включват земетресение. От застрахователна гледна точка това е и най-сериозният катастрофичен риск за България, защото имаме няколко сеизмични зони и макар да се случват по-рядко, силните земетресения винаги имат тежки последствия.
Как се движат цените на имуществените застраховки – покачват ли се?
Определено през последните няколко години има ръст в цените. Той не е породен от значителни промени в процентните ставки. Те не са вдигнати драстично от застрахователите, защото има сериозна конкуренция на пазара. Основните фактори за ръста на цените са два – инфлацията и сериозният ръст на цените при презастраховането.
Високата инфлация е фактор, който има голямо отношение при формирането на цените на застраховките, по простата причина, че ние застраховаме на възстановителна стойност - т.е. колко би струвало да се възстанови пострадалият имот. Цените на материалите и на строителните и ремонтни дейности драстично се вдигнаха и съответно номиналната стойност на една застраховка расте по тази причина. Разбира се, увеличава се и размерът на обезщетенията.
Увеличиха се и нашите разходи за презастраховане. Те са задължителни за отговорните застрахователи, защото когато има например голямо земетресение, в България няма застраховател, който би могъл със собствен капитал и резерви да изплати всички потенциални щети от увредени жилища в регион като София. Освен че се намира в сеизмична зона, в столицата има много голяма концентрация на риска заради презастрояване.
Затова ние изчисляваме докъде можем да покрием щетите с нашите капитали и резерви, а за разликата плащаме на големите презастрахователни компании, които в подобен случай поемат остатъка. Заради зачестилите природни бедствия по цял свят те също значително увеличиха цените.
Къщи като тези в село Скала, които бяха застрашени от пожар, могат да бъдат застраховани, и какво би било покритието им, предвид ниската пазарна оценка на този тип имоти заради локацията им?
Краткият отговор е: да, бихме застраховали имоти в село Скала или в което и да било друго село. Единственото условие – както при нас, така и при конкурентите ни – е, че ако един имот дълго време е необитаем, тогава отпада покритието му, защото там рискът е завишен, а застраховането е бизнес, който се базира на случайни събития.
Ако имаме имот, който цяла година е необитаем, е много по-вероятно да се случи някакво събитие – било то природно бедствие, наводнение или друго. Макар природното бедствие да не зависи от обитателя, той може да вземе предпазни мерки, ако се намира във въпросния имот.
Казвате, че покритието отпада, ако имотът е необитаем за по-дълго време. Какво означава това за вила, която се ползва само през лятото и уикендите, например?
Пак зависи от индивидуалния договор. Ние питаме за това при сключване на застраховката. Ако приемем риска – да, имате покритие. Но ако сте декларирали, че това ви е основно жилище, а се окаже, че то в повечето време е необитаемо, имаме право да откажем или да редуцираме обезщетението.
Това не е проблем, ако хората живеят постоянно там и са се застраховали за всички основни рискове.
Разделихте имотите на такива, които се ползват постоянно, и такива, които са по-скоро вили. Има ли друго, което е важно потребителите да знаят? Имате ли препоръки?
Много е важно още в самото начало да декларират коректно всички обстоятелства, които застрахователят трябва да знае.
Дадох пример с обитаеми и необитаеми имоти, но същото важи и ако в имота се извършват дейности, които не са обявени – например ако не се ползва само като жилище, а и за малки производствени или търговски дейности. Това също води до завишен риск и променя условията на застраховката.
Затова препоръчвам, ако човек не е сигурен – да се допита до професионален застрахователен консултант, брокер или агент, защото те могат да го посъветват кое е най-добро за него.
За големите градове какво е важно да знаем?
Вече живеем в пренаселени жилищни кооперации и блокове, затова моят съвет е, когато човек застрахова апартамента си, да добави покритие „отговорност към трети лица“.
Т.е. ако наводните жилището на съседите под апартамента си, е добре да имате това покритие, защото съседите могат да предявят претенции при подобен инцидент. Когато сте в къща на село, „отговорност към трети лица“ може да не е толкова важна част от застраховката, но в апартамент на петия етаж рискът е реален и често се случва.
Ако човек иска пълно покритие и спокойствие, най-добре е да си направи индивидуална полица, съобразена с неговите нужди, а не пакетна. За целта трябва да се консултира.
Индивидуалната полица струва повече, но дава реална защита, а не само психологическа. Много хора избират евтини пакетни покрития, които не са най-доброто решение. Има го и разбирането, че след като човек е застраховал жилището в продължение на няколко години, но не са настъпили застрахователни щети, може да мине към застраховка с по-малко покритие или изобщо да не застрахова имота - хората си задават въпроса: „За какво плащам сега?“.
Но това е смисълът на застраховането - много плащат, за да ползват тези, които имат проблем. Има социален елемент като цяло, а това, че не сме ползвали, по-скоро е добре, но други са имали нужда и са получили обезщетение.
Наред с това застрахователните събития не идват програмирано, а са случайни и точно това е целта на застраховката - да гарантира, че ако такова събитие се случи, застрахованият ще е обезпечил нужния финансов ресурс за възстановяване, без това да натоварва текущия му бюджет с непосилни разходи.
Индивидуалната оценка изисква ли физическо посещение на имота от застраховател?
Не, освен ако не е много голяма къща с ценности като картини и други предмети, които трябва да се оценят.
Ако става въпрос за средностатистически апартамент или къща, ние имаме определени стойности на квадратура по региони и можем да определим сумата, на която ще застраховаме имота. При застраховане, което е свързано с взимането на ипотечен кредит, ползваме оценката, която е направила банката, защото тя е близка до действителната, а не продажната стойност.
Какво бихте казали на хората, които все още са скептични и смятат, че застрахователите трудно изплащат обезщетения или изобщо не го правят?
На първо място, собствеността е право, но и задължение. Наша отговорност е да опазим и съхраним имота си. Не бива да чакаме от държавата, защото това не е нейната роля – виждаме го при всички природни бедствия. Да, държавата подпомага, но не до степен, която позволява пълно възстановяване на имота.
Застраховката е проява на отговорно отношение. На практика тя ви осигурява "втора къща", ако се наложи, тъй като, както вече казах, ние застраховаме на възстановителна стойност – т.е. колко струва да се построи къщата наново със същото качество.
В много случаи, когато има недоволство от клиенти, то се дължи на грешно сключена полица. Често хората избират твърде евтини полици, които обикновено са пакетни, лимитирани и не дават пълно покритие. След това идва разочарование, когато се наложи да платим обезщетение. Тогава те обвиняват застрахователните компании, които невинаги са виновни – ако си избрал евтин продукт и не си се консултирал, нормално е да има разочарование.
Затова бих казал на всички, които имат жилища в страната – особено ако това е основното и единственото им жилище – че е много важно да го застраховат. Ако не знаят как, да потърсят професионална помощ, за да намерят най-доброто за тях решение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
