Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Българинът все по-често приема несигурността като част от ежедневието си и търси начини да се справя с нея, като поставя по-високи изисквания към собственото си благополучие. Личното здраве, финансовата сигурност и личната свобода придобиват все по-голямо значение, показват данните от новото издание на национално представителното проучване „Индекс на пълноценния живот“, инициирано от Лидл България, разработено и проведено от „Прогрес Консулт“.
Индексът на пълноценния живот се изчислява въз основа на подробна оценка на 82 конкретни фактора, обединени в 7 ключови области на живота - здраве, финанси, семейство и отношения, лични цели, професия, образование и почивка. Показателят мери съотношението между това колко е важен всеки фактор за хората и степента, в която той реално присъства в ежедневието им. За 2026 г. той е 0.7313, при теоретичен максимум „1“. Стойността бележи спад с 0.021 спрямо 2022 г. - или 2.79%, което е най-значителният спад за целия период от началото на проучването през 2017 г. насам. След леко покачване през 2020-2022 г., 2026 г. бележи обрат – въпреки че очакванията за качество на живот остават високи, постигнатото в условия на постоянни кризи изостава. Тенденцията показва нарастващо разминаване между желаното и постигнатото качество на живот.
„Според данните от проучването през последните 4 години българинът е преминал от остро тревожно състояние към адаптирано състояние на несигурност. След период на кризи – пандемия, икономическа нестабилност и международни конфликти – обществото постепенно привиква към среда на повишена нестабилност. В отговор хората свиват социалния си кръг, фокусират се върху най-близките си и изграждат защитен микросвят, базиран на практичен подход и по-високи изисквания за личното си благополучие“, допълва д-р Росен Кутелов, управител на „Прогрес Консулт“ и автор на проучването.
Основният извод от анализа на данните – съпоставен с резултатите от 2022 г., е, че е налице умерена стабилност в ценностната структура на българското общество. Най-високо оценените фактори и през двете години остават: добро физическо и психическо здраве, любов и близки отношения, честност и човечност в обкръжението, финансова сигурност, спокойствие и липса на стрес. Средните оценки на тези фактори са над 4.4 – 4.8 от 5, което показва много силна ценностна устойчивост. Те могат да бъдат определени като стожера на представата на българина за пълноценния живот.
Новият ТОП 3 на българина
Проучването отчита съществено пренареждане в първите места на приоритетите спрямо 2022 г.:
- Личното здраве – „Аз да съм в добро здраве“ за първи път заема първо място сред факторите за пълноценен живот, измествайки грижата за здравето на близките.
- Здравето на най-близките – остава сред водещите ценности и заема втора позиция.
- Финансовата сигурност – отбелязва най-съществен ръст, като се изкачва от 8-о място през 2022 г. до 3-то място през 2026 г. Това показва нарастващата чувствителност към семейния бюджет и необходимостта от по-голяма сигурност и предвидимост.
За първи път в ТОП 10 влиза и личната свобода и автономия, изкачвайки се до 10-о място от 18-о през 2022 г.
Личното благополучие на преден план
Паралелно с промяната в приоритетите се засилва и стремежът към себегрижа и личен комфорт като механизми за справяне със стреса. Първата позиция на личното здраве е само един от признаците, които насочват към тази тенденция. Едно от най-съществените изменения е настъпило по отношението на мненията за значението на социалната среда и взаимоотношенията с хората. Тази група фактори по принцип трайно е с относително висока степен на важност, но точно при нея се регистрира спад - през 2022 г. 33,8% от хората ги определят за изключително важни, докато през 2026 г. процентът спада до 29,6%.
Водещи конкретни фактори в тази група са „Да имам добро семейство“, „Да имам деца“ и „Да общувам пълноценно с децата си“. Резултатите на проучването сочат определени белези на намаляване на значението на общуването, което е компенсирано от забележимото увеличаване на изискването „да определям сам с какво да се занимавам“.
Изразена позитивна динамика се наблюдава при фактори, отразяващи личните преживявания и индивидуалното развитие, което е ясен белег за процес на трансформация на ценностите. Като абсолютна стойност най-значително е нарастването при фактори като „Слушам музика“ (3.99 от 5), „Имам домашен любимец, да се грижа за животни“ (3.52 от 5), „Поддържам физическото си състояние чрез спорт“ (3.49 от 5), „Посещавам СПА центрове“ (3.04 от 5), „Танцувам“ (2.91 от 5) и „Медитирам“ (2.46 от 5). Като комплекс те са пряко свързани с личните преживявания и психичното благополучие в условия на несигурност.
„Вече девет години проучването за пълноценния живот е нашият компас за това какво наистина е важно за българина. В условия на икономически натиск и глобална несигурност семейният бюджет има нужда от здрава опора. Ние отговаряме с честни цени – предвидими, прозрачни и ясни. Работим последователно, за да намалим инфлационния натиск по веригата като подкрепяме домакинствата и с регулярни акции за реално облекчение на бюджета“, заяви Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България. „Тази действия вървят ръка за ръка с неизменно високото качество на продуктите, сигурност за нашите служители и партньорите ни – българските производители, както и с подкрепата за децата и общностите чрез инициативи като „Фермата на Lidl“ и „Ти и Lidl“.“
Национално представителното изследване „Индекс на пълноценния живот“ се провежда периодично от 2017 г. насам. Неговата цел е да проследява динамиката в ценностната система на българите и да идентифицира ключовите фактори, които определят качеството на живот у нас.
