Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Жителите на 21 европейски държави избират своите представители в Европейския парламент през следващите пет години.
Основният залог е дали най-големите политически семейства - на ЕНП, на социалистите и демократите и на либералите от "Обнови Европа" ще запазят позициите си на фона на прогнозираните загуби на зелените и очакванията за възход на крайната десница.
За първи път в Германия и Белгия гласуват 16 и 17-годишните. В Австрия и Малта 16-годишните също имат право да участват в изборите, а в Гърция възрастовата граница е 17 години.
На предишните избори за евродепутати през 2019 г. общата избирателна активност в страните членки беше 50,66% - или с 8% по-висока в сравнение с 2014 г.
Малко под 20% е била избирателната активност във Франция към обяд.
Очакванията там са големите победители да станат Марин Льо Пен и нейната партия "Национален сбор", като прогнозите са и за съществена разлика между тях и партията на президента Еманюел Макрон.
Според анализатори европейските избори са начинът за много французи да покажат неудовлетворението си от политиката на Макрон, особено по отношение на икономиката и сигурността.
В Германия до ранния следобед до урните са отишли повече от 32%. В страната право на глас имат 65 млн. души
Сред чакащите на опашка в Потсдам беше и канцлерът Олаф Шолц. Неговата лявоцентристка коалиция се очаква да изгуби позиции за сметка на консервативния блок на Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз.
Големият въпрос е как ще се представи крайнодясната "Алтернатива за Германия", за която иначе растящата подкрепа намаля през последните месеци след поредица от скандали, в това число пронацистки изказвания на един от лидерите ѝ и разследвания срещу евродепутати за шпионаж в полза на Китай и Русия.
В Германия гласува и председателката на настоящата Европейска комисия и кандидат за нов мандат Урсула фон дер Лайен. След като пусна бюлетина, тя призова и останалите европейци да бъдат активни и да дадат гласа си.
Изборите в Италия, които започнаха в събота, ще продължат до най-късно в неделя и много италианци се очаква да упражнят правото си на глас именно в края на уикенда.
Прогнозите са консервативната партия "Италиански братя" на премиера Джорджа Мелони да вкара още по-голям брой евродепутати в сравнение с 2019. Втора в Италия се очаква да е лявоцентристката Демократическа партия, а трета - опозиционната "Пет звезди".
Тест за правителството на бившия председател на Европейската комисия Доналд Туск са евроизборите в Полша.
Самият Туск определя гласуването като "вот за нас или вот, който ще позволи още по-голямо руско влияние в полската политика".
В Унгария и Румъния европейските избори съвпадат и с местните. Битката в Унгария е между управляващата партия на премиера Виктор Орбан - "Фидес", и неговия основен опонент Петер Магяр, който го обвинява в злоупотреби и корупция и който успя само за няколко месеца да събере достатъчно привърженици, за да се превърне в основно предизвикателство за Орбан.
Първите прогнозни резултати от отделните държави се очакват малко след 19 часа българско време, а последните след полунощ.
Разпределението на мандатите в следващия Европейски парламент е пропорционално на населението на съответната държава.
Така най-много места получават Германия и Франция, съответно 96 и 81, а най-малко Кипър, Люксембург и Малта - по 6 места. България има 17 представители в ЕП.
