Животът преди интернет беше съвсем различен. Нямаше чатове и лични съобщения - ако искахте да разговаряте с някого трябваше да му се обадите по стационарен телефон и да се надявате, че той ще е наблизо, за да ви вдигне. Вместо Netflix единственият избор за подобно развлечение беше „каквото дават по телевизията“. А онлайн пазаруването? То дори не съществуваше.
Сега почти всичко, което правим на телефоните си, изисква интернет. Дали става въпрос просто да проверим имейла си, да следим глобалните събития или да използваме Google Maps за навигация - без мобилни данни сме за никъде. Буквално.
Близо 87% от домакинствата в България имат достъп до интернет, показват данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 г.. Като този висок процент на свързаност се отнася както за градовете (88,8%), така и за селата (82,4%). А най-честото устройство, което хората използват за достъп, са именно мобилните телефони и смартфоните.
Интернет се е превърнал като втори кислород в живота на всеки, но най-вече на представителите на поколението „Z” (Gen Z), което спокойно може да бъде определено като „поколението, израснало с телефон в ръка“. Тези тийнейджъри обработват снимки, създават съдържание и знаят как изкуственият интелект може да им помогне да си напишат домашното или курсовата работа.
Времето, което те прекарват пред екраните, обаче често бива използвано срещу тях. Младите често са критикувани от по-възрастните, че постоянно „висят“ на телефоните си. Как прекарват по-малко време с родителите си, които трябва да се борят за вниманието им в неравна битка с ютубърите и тиктокърите от екрана. Те дори са обвинявани, че в действителност са пристрастени към интернет.
В медиите често се появяват материали, фокусиращи се върху негативните последици на социалните мрежи сред младите, говори се за депресия, самоубийства и друга черна хроника. Но съществува ли изобщо подобно нещо като интернет зависимост?
Макар че медицинските експерти от години спорят по този въпрос, той се оказва по-скоро една стигма, насочено срещу младежите, отколкото реалност.
Много деца и тийнейджъри прекарват голяма част от времето си онлайн. Именно там те „съхраняват“ голяма част от интересите си – от чатовете с приятели, до албумите на Тейлър Суифт и Хари Стайлс, до най-новия шантав тренд в TikTok.
Скорошно изследване на „Булевард България“ и социологическа агенция „Насока“ показа, че именно Gen Z е поколението, което най-много присъства онлайн. Най-честите занимания, с които всеки ден младите хора запълват свободното си време, са свързани с телефона и нуждата от интернет - социални мрежи, чат, слушане на музика, гледане на филми и дори информация.
Времето, което те отделят в интернет обаче, изобщо не може да бъде верен показател за това дали те са „пристрастени“ към телефоните си. Това е така, защото много от нещата, които тийнейджърите извършват онлайн, са такива, които те така или иначе биха открили и без телефоните си. Общуването с връстници, слушането на музика, гледането на филми са дейности, които не са нови, просто в миналото са били офлайн. А сега се реализират просто в друга среда – дигиталната. Също като вестниците и сайтовете.
Прекомерната употреба на интернет няма как да бъде пристрастяване в истинския медицински смисъл на термина. Зависимостта към интернет не е призната сама по себе си като психично разстройство. Експерти посочват, че прекомерното използване на социалните мрежи например може да бъде много силен навик. Но това не го прави пристрастяване.
Потребителите понякога имат полза от интернет, а понякога страдат заради него - ето защо по-точното описание е "навик", посочва американският професор по психология Уенди Ууд в своя научна статия. Създаването на потребителски навици е от основно значение и за дейността на платформи като Facebook, TikTok и Twitter, тъй като те са важна част за успеха им.
Близо 69,4% от младите хора казват, че се информират предимно онлайн, като особен дял заемат платформи като Facebook и YouTube особено сред 20-25-годишните. Независимо дали става въпрос за важна новина или най-новия viral клип в мрежите това поколение не може да чака до утре и има нужда да получава нещата сега.
Именно благодарение на интернет представителите на Gen Z поколението си изграждат един съвсем нов свят, който е по-голям, по-хаотичен и в някои части виртуален. В него английският е като роден език, 30-секундните видеа заместват дългите новинарски предавания по телевизията, а миймовете са новата и актуализирана версия на някогашните вицове.
Една от причините платформи като YouTube и TikTok да са толкова успешни сред това поколение е, че в тях те не са просто наблюдатели – а могат да бъдат и създатели. Представителите на Gen Z поколението не само консумират съдържание, а и активно създават такова независимо дали става дума за влогове, рийлове, тиктоци, сторита или нещо друго – онлайн пространството им дава тази възможност за изява.
Но ако си мислите, че само младите „цъкат“ от сутрин до вечер на телефоните си, то това не е изобщо така. Данните на НСИ показват, че 79% от хората между 16 и 74 г. използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Дали за комуникация, информация или забавление, интернетът изглежда е едно от малкото неща, което обединява всички поколения днес.
Само достъпът до него обаче не е достатъчен. Съвременните мобилни приложения искат както данни, така и наистина бърза скорост на връзката.
Всъщност бавният мобилен интернет определено се нарежда в списъка на неща, които най-много могат да подразнят човек, от което и да е поколение, заедно с това да чакаш на дълга опашка в супермаркета или например да не успееш да получиш информация от бюро "Информация".
Затова и не е чудно, че когато A1 оглави класацията за телекомуникационния оператор, който разполага с най-бързата мобилна мрежа в България, това е повод за комуникация с потребителите. Наскоро А1 получи най-високата оценка за скорост от компанията Ookla, която е глобален лидер в измерването на скоростта на приложения и мобилни мрежи.
A1 се класира на първо място, като средната ѝ скорост за сваляне е с 25,6% по-бърза в сравнение с тази на заелата второ място мрежа в анализа на Ookla. За да определи резултатите, компанията е използвала заключенията само от тестовете, направени със смартфони.
Технологичният прогрес и това да можеш да печелиш почти всяко състезание, е ключът към сърцата на потребителите. Особено младите.
През 2020 г. А1 положи основите на 5 G мрежата си от пето поколение - 5G ULTRA, и днес тя вече достига до множество населени места с над 3000 души население. С нея потребителите достигат гигабитови скорости с намалено времезакъснение. 4G мрежата на телекома покрива вече повече от 99% от населението на страната.
Трябва веднъж да излезете в чужбина и да се свържете към някоя местна мрежа, за да разберете силата на интернета в България. Да сте чули някой скоро да ви пита за паролата на Wi-Fi? Мобилните данни, ако са в неограничен режим, вършат същата работа, при много по-голяма сигурност.
Високите скорости в интернет са чудесно нещо, за разлика от тези в офлайн среда. А интернет, ако се ползва съзнателно, е чудесна среда - портал към знание и много по-широк свят. Да не бъдем, Буумъри.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
