Жителите на общността Кфар Аза в Израел се радват на добър и сравнително спокоен живот. Всеки ден членовете ѝ работят, а изкараното от труда им отива за общото благо на останалите в общността, където всички споделят всичко. Тази малка утопия се нарича кибуц, но преди дни тихият живот там беше сполетян от жестока трагедия.
Улиците на Кфар Аза сега са изпълнени с разхвърляни навсякъде трупове на животни и хора, включително и на бебета. Къщите са разграбени, много от тях са опожарени. А миризмата на смърт се долавя навсякъде.
Подобна картина описва и репортер на “Ройтерс” дни след като в събота въоръжени мъже на терористичната групировка “Хамас” нахлуват от ивицата Газа в кибуца и извършват страховито клане. Това е само едно от нападенията на палестинската войнствена групировка, откакто тя предприе мащабно изненадващо нападение срещу Израел.
Само до преди дни животът в Кфар Аза е бил много по-спокоен и идеалистичен - каквото е почти всяко ежедневие в кибуците (названието идва от еврейската дума за група - kvutza). Най-просто казано това са комуни в Израел, които съчетават елементи на колективен и индивидуален живот. Собствеността там е обща, а на фокус са общностните ценности, сътрудничеството и силното чувство за принадлежност.
Духът на кибуците
Кибуцът започва като общинска ферма, в която всички споделяли всичко. Кибуцниците, както се наричат членовете на това общество, си поделяли работата, отговорностите и дори парите. Те правили всичко заедно - обличали се еднакво, ядели една и съща храна, живеели в еднотипни бетонни къщи. Първоначално дори децата са живеели под един покрив далеч от родителите си в общи детски градини.
По характер кибуците са социалистически. В тях няма частна собственост и всеки печели точно толкова, колкото и останалите. За разлика от повечето социалистически проекти по света, тези общности се смятат за силно демократични, тъй като всички жители имат думата да се изказват по всякакви теми - от това какво да работят през деня до това дали трябва да си купят телевизор.
Много наблюдатели и историци ги смятат за единствения успешно реализиран социализъм, тъй като следват марксистката теория “от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите”. Те се различават от обществата, познати от бившия социалистически блок, тъй като са изградени на доброволен принцип и в тях не се извършват репресии. Средата обаче все пак можела да бъде сурова за някои. Работниците, които били мързеливи, и тези, които не допринасяли към общото благо, можели да бъдат изгонени.
През годините много хора са работили като доброволци в различни кибуци. Сред тях има и няколко известни личности като актьорите Саша Барон Коен (Борат), Сигорни Уивър (Аватар) и комикът Джери Зайнфелд. Бившият британски премиер Борис Джонсън прекарва част от младежките си години като доброволец в подобен кибуц, а американският социалист Бърни Сандърс споделя в една от своите книги за своето “уникално преживяване с много различен тип култура”.
“Харесваше ми да бера грейпфрути, да ловя риба с мрежи в "рибната ферма" и да върша друга селскостопанска работа. Най-вече обаче ме впечатли структурата на общността. Хората там живееха според демократичните си ценности. Кибуцът беше собственост на хората, които живееха там, "шефовете" се избираха от работниците, а общите решения за общността се вземаха демократично. Спомням си, че бях впечатлен от това колко млади и жизнени изглеждаха възрастните хора там. Изглежда, че демокрацията е полезна за здравето”, пише американският сенатор.
История
Основите на първия кибуц, наречен Дегания, са поставени в началото на 20-и век от 12 пионери. По това време районът е само пусто блато, закупено с пари от Еврейския национален фонд и дарения. Тази първа форма на кибуц обаче е по-скоро земеделско селище, отколкото общност.
Първата официална такава е построена през 1921 г. и носи името Айн Харод. В нея се заселват около 200 души, а в годините след създаването и десетки други селища започват да се появяват в историческия район на Палестина. Те се превръщат в символ на възраждането на еврейския народ. Много хора се заселват насред пустинята, където започват да се занимават предимно със земеделска дейност.
След създаването на независим Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава. По това време в тях живее по-малко от 5% от населението на страната.
През първите години заселниците трябва да живеят в сурови условия - опъват палатки, хранят се малко и на практика живеят край пуста земя. Много кибуци обаче са построени в близост до границите на страната или на други стратегически места, затова над жителите висяла и опасността от въоръжени нападения на арабите. По време на Шестдневната война през 1967 г. почти една пета от жертвите са кибуцници, които тогава съставляват около 7% от цялото населени на Израел.
Животът в тези комуни е ценен и от хората, които не живеели в тях. Външни граждани се възхищавали на чувството на тези жители за толкова голяма свързаност и сътрудничество. Мнозина смятат, че именно техните общности са помогнали за изграждането на Израел като нация и държава.
Както се случва в историята обаче с течение на времето нещата започват да се променят. През 70-те години Израелската партия на труда, водена от кибуцници, губи властта за първи път. Страната е сполетяна от тежка инфлация, която довежда до много фалити. Финансовата криза идва в лош за кибуцниците момент - когато земеделието, което е основното им препитание, става все по-малко рентабилно. Все повече от младото поколение, израснали в тези общности, започват да се преместват в града.
Междувременно Израел се обръща все повече към капитализма, а хората стават все повече индивидуалисти. Кибуцът започва да изглежда като остаряла идея. Тези, които решават да останат да водят този начин на живот, осъзнават, че трябва да се адаптират към промените.
Общността започва постепенно да се отваря за външни работници, а личният живот да заема по-централно място. Започва развитието и на други отрасли освен земеделието - изграждат се близо 350 фабрики и десетки къщи за гости.
Макар че традиционният модел на кибуците, в който се набляга на пълната колективна собственост и общинския живот, се е променил през годините, в Израел много хора продължават да живеят в тези общности. Днес те често съчетават елементи на комунален живот с по-индивидуализиран и пазарно ориентиран подход. Жителите се занимават с широк спектър от икономически дейности, включително селско стопанство, промишленост, технологии, туризъм и други.
Към септември 2021 г. в Израел съществуват около 250-270 подобни места.
Урок по феминизъм
Ранният живот в кибуците поставя силен фокус върху равенството между половете - нещо, което за онези години през 20-и век е било сравнително нова идея. Жените са работили на полето, също като мъжете, и не се е очаквало да се справят сами с домакинството. Липсата на частна собственост също означавало, че всичко е споделено и поравно за всеки.
Смята се, че движението на кибуците помага много на равенството между половете да се превърне в основна част от израелското общество години преди то да бъде прието на много други места по света.
Жените във властта не са необичайна идея за Израел. Когато през 1969 г. Голда Меир, която също израства в кибуц, става министър-председател, тя е едва третата жена премиер в света.
Животът в тези общности поставя силен акцент и върху образователните и културните ценности. Политическата активност също е важна част, тъй като тези общности са пример за пряка демокрация, при която всичко се решава с обсъждане и гласуване. Всичко това допринасяло за това сравнително голям брой кибуцници да заемат ръководни длъжности в правителства или други държавни и военни структури.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
