Журналистът Петко Георгиев: За ПП-ДБ ранна заявка за сътрудничество с Радев би била електорално самоубийство

• Румен Радев е стратегически проект, зад който стоят геополитически интереси;
• Бойко Борисов не е спирал да си сътрудничи с Радев от самото начало;
• ГЕРБ и ДПС на Пеевски промотират Румен Радев като "сериозната опозиция", с която уж се воюва, но всъщност може да се работи - за разлика от ПП-ДБ
• Основният конкурент на Радев за негласуващите избиратели е ПП-ДБ, затова ранна заявка за сътрудничество с бившия президент Радев би била електорално самоубийствена за коалицията;

В дните след обявената от Румен Радев оставка от президентския пост и на фона на очакванията за включването му в активната политика, "Булевард България" разговаря с журналиста Петко Георгиев.

Той отговаря на въпроси свързани с възможните мотиви зад този ход, геополитическите измерения на евентуален политически проект около Радев и ефекта му върху партийната система и антикорупционния дневен ред в България.

- Защо президентът Румен Радев реши да влезе в битка за изпълнителната власт точно сега, и то без изградена своя партия? Защо не го направи още през 2020 г., когато вдигна юмрука и се обяви срещу мафията? Какво е различното сега?

- Според мен Радев реши да скочи точно сега по две причини. Първо, мандатът му приключва и няма много време за отлагане. Второ, през декември, с масовите протести срещу модела „Пеевски–Борисов“, видяхме огромна гражданска вълна на недоволство. Тя не е на 100% концентрирана в „Продължаваме промяната - Демократична България“. Да, те бяха организаторите и сърцето на протеста, но излязоха много повече хора извън техните избиратели. Радев видя възможност да яхне тази вълна в политически смисъл и тя да го закара до парламента.

Това е едната разлика – на практика това е последният му шанс. Другата разлика с 2020 г. е, че и тогава опита, но през партия. Подкрепи създаването на „Продължаваме промяната“, без да разкрие докрай стратегическите си виждания. Когато започна войната в Украйна, те съвсем оправдано се разграничиха от него. Затова сега иска да го направи лично.

- От кой момент след 2020 г. според вас Радев започна да се готви за собствен политически проект?

- Мисля, че тази идея се е появила още когато е бил убеден да се кандидатира за президент. Кога точно е решил да се прехвърли от президентската институция в парламента и да се опита да вземе изпълнителната власт, е трудно да се каже. А и не е от решаващо значение.

Румен Радев е стратегически проект, зад който стоят геополитически интереси. Известно е, че номинацията му беше дело на тогавашното ръководство на БСП начело с Корнелия Нинова, с активната подкрепа на руския генерал Леонид Решетников. Тази информация е публична, от интервю на Решетников става ясно какви надежди и цели Русия е свързвала с кандидатурата на Радев. Нищо не подсказва, че тази стратегия е била ограничена само до спечелването на президентските избори. Очевидно след два мандата идва време за следваща стъпка.

Важно е да се припомни и друго - Бойко Борисов и ГЕРБ направиха избирането на Радев много по-лесно. По неизяснени причини Росен Плевнелиев, който можеше да спечели втори мандат, беше оттеглен. На негово място беше издигната Цецка Цачева, която нямаше реални шансове. Това се случи във време, когато ГЕРБ спокойно можеше да спечели президентските избори със силна кандидатура.

Иначе казано, пътят на Радев беше прокаран от БСП и подкрепен от руски интереси, но разчистен от ГЕРБ.

Това е важно, защото едва ли нещо стратегически съществено се е променило оттогава. Девет години по-късно Борисов казва, че е готов да си сътрудничи с Радев. Реално те си сътрудничат от самото начало.

- Споменавайки това, че зад кандидатурата на Радев като президент стоят геополитически интереси, смятате ли, че ако той спечели изборите, ще се промени геополитическата ориентация на България?

- Той вече се заяви като „президент на мира“. Но този „мир“ е по начина, по който го разбира Владимир Путин. Не очаквам Радев да заеме открито радикални пропутински и антиевропейски позиции – това би го сринало електорално и би го вкарало в малко, макар и кресливо малцинство.

Но в днешните опасни времена е достатъчно да лавираш, да избягваш ясни позиции, да се представяш като „мост“ между Изтока и Запада. Така лесно можеш да изпаднеш от активната европейска политика. Това е в пряко противоречие с българския национален интерес.

България не е ядрена сила. Армията ни сама трудно би устояла на сериозна агресия. Нашата сила е в съюзите – ЕС и НАТО, които гарантират взаимна защита, върховенство на правото и териториална неприкосновеност. Извън тази система всяка държава е силно уязвима. Достатъчно е Радев просто да бездейства в стратегически моменти, за да отслабим позицията си в тези съюзи.

- За политическите сили е важно той къде ще се позиционира геополитически. Дали и за избирателите ще има такова значение? Нужно ли е да им бъде представена по-широка политическа програма, или е достатъчен самият факт, че Радев влиза в политиката?

- Радев не е непозната фигура и е парадоксално да се представя като „ново лице“. Достатъчно е да си припомним управлението чрез служебните му кабинети. Той едва ли може да предложи нещо съществено различно от това, което видяхме при Гълъб Донев, Стефан Янев и енергийните му министри, които се опитаха да върнат „Газпром“ в България.

Какъв борец срещу корупцията ще бъде човекът, при чието управление беше подкрепена сделката с „Боташ“, струваща на България около половин милион долара на ден само за достъп до газопреносна мрежа? Натрупаната сума вече се равнява приблизително на двугодишния бюджет за култура. Не твърдя, че Радев лично е участвал в корупция – това трябва да се разследва. Но е очевидно, че под негово ръководство е взето крайно неизгодно решение и той няма интерес то да бъде разследвано.

- За да се бори с корупцията, на Радев ще му трябва или пълно мнозинство в парламента, или партньори. Кои биха били те?

- Рано е да се правят такива сметки. Социологическите прогнози варират твърде широко, което показва, че никой няма ясна представа за бъдещия резултат. Така че е прекалено рано да се правят някакви изводи как ще се формират мнозинства и дали ще се формират мнозинства за борба с корупцията. Предстои дълга кампания.

Едно силно представяне на Радев ще унищожи БСП и ще източи голяма част от “Възраждане” и част от разочарованите от “Продължаваме Промяната”, ще изпрати обратно до избирателните урни разочарованите или загубилите от прехода пенсионери, носталгици и реваншисти, които тъгуват по времената на комунизма.

Много ще зависи от кампанията – включително тази на ПП–ДБ, защото гражданската енергия срещу Пеевски и Борисов може да се насочи и в двете посоки. Да се гадае отсега дали ожесточени конкуренти ще си сътрудничат след изборите е прибързано.

Виждаме обаче други заявки за сътрудничество. Бойко Борисов вече каза, че вярва повече на Радев, отколкото на ПП-ДБ. Сега, как Радев и Бойко Борисов биха се борили заедно срещу корупцията, по-скоро звучи като епизод от трагикомичен сериал.

- Изказването на Борисов не е ли по-скоро опит да се пресече отлив от електората на ГЕРБ към партията на Радев, какъвто според социолога Добромир Живков е възможен? Борисов беше и човекът, който редовно припомняше колко губи България на ден от сделката с “Боташ”?

- Трябва наистина първо да видим колко от "Гражданите за европейско развитие на България" ще станат "Граждани за евразийско развитие на България". Дори няма да има нужда да се сменя абревиатурата. Всяка партия, която се приближи до властта, привлича хора, търсещи позиции. В ГЕРБ има немалко такива, така че пренасочване на кадри не би било изненада.

Колкото до сътрудничеството, между Борисов, Пеевски и Радев има сложна смес от сътрудничество, неприязън и сметки за уреждане, за повечето от които ние можем само да подозираме.

Разковничето е напълно възможно да се държи по някакви чекмеджета в прокуратурата или в хора, които са готови веднага да задействат прокуратурата по тези теми. В този смисъл подмятанията за "Боташ", за "Южен поток", за "Турски поток" са напомняния къде съответният политик може да бъде уязвим.

Прави впечатление, че ГЕРБ и ДПС–Ново начало често позиционират Радев като основна алтернатива на ПП–ДБ. Така демократичната общност се маргинализира, а Радев се издига като „голямата опозиция“.

Но на мен ми прави впечатление, и то не от днес, а поне от година насам, че ДПС-Ново начало и ГЕРБ активно промотират Радев като своя алтернатива. Правят го, защото предполагам виждат в него заплаха, но по-вероятно и защото виждат в него по-добър вариант за сътрудничество, отколкото с ПП-ДБ. Цялата кампания сега ще бъде върху това демократичната общност с нейните представителства, да бъде маргинализирана, а Румен Радев да бъде издигнат като "сериозната опозиция", с която уж се воюва, но всъщност може да се работи.

Това е подмяната, която предстои в тези месеци - демократичната вълна, която видяхме през декември, да надуе платната на човек или на сили, които са по-скоро ориентирани към някакъв тип социален и политически реваншизъм и неутрализиране на геополитическата позиция на България.

- Делян Пеевски редовно атакуваше Радев през последните месеци и го призоваваше да излезе на политическия терен, сега как си обяснявате липсата на реакция от страна на Пеевски, когато това стана?

- Нямам представа на какво се дължи това мълчание. Ако си спомняте, Пеевски дори по едно време организира митинг отвън пред президентството.

По-скоро е интересно да видим как ще се развие тази тактика, защото най-големият дразнител на публичното недоволство в момента е именно Пеевски. По тази причина, ако той агресивно продължи да атакува Радев, има доста сериозна вероятност да му вдигне изборния резултат.

- В "Продължаваме промяната - Демократична България" се забелязва известно разминаване в позициите за възможно сътрудничество с Радев. Как ще се отрази на коалицията едно потенциално разбирателство с бъдеща президентска партия? Появата ѝ капан или възможност е за ППДБ?

- За твърдите избиратели на ПП-ДБ евентуална коалиция с Радев би била тежък удар. Мнозина от тях са ясно проевропейски ориентирани и биха възприели подобен съюз като предателство.

За колебаещите се избиратели от протестите изборът ще е между Радев и ПП-ДБ. Ако коалицията предварително заяви подкрепа за него, част от тези хора ще предпочетат да гласуват директно за Радев. Затова ранна заявка за сътрудничество с Радев би била електорално самоубийствена за ПП-ДБ.

В същото време политиците по принцип държат опциите си отворени. Но споменът за „сглобката“ още тежи и нов подобен ход може допълнително да ерозира доверието. Така че тази колебливост да се заеме по-радикална или по-малко радикална позиция е напълно обяснима. Имат какво да печелят, имат какво да губят.

- По-рано казахте, че появата на Радев на политическия терен ще унищожи БСП. Има ли друг сценарий за социалистите, според вас?

- Смятам, че Радев най-вероятно ще се опита да ги приобщи. Виждате, че активни лица около БСП вече заявяват своята подкрепа и готовност да се включат в бъдещата му партия. Не виждам да има някаква полза Радев да се конфронтира открито с тях, той просто трябва да ги погълне. Трудно ми е да кажа тактически как ще подходи.

Възкръсването на БСП изглежда особено трудно особено предвид това, че Радев ще мобилизира цялата радикална и носталгична левица в България. Трябва да стане чудо, за да се съживи БСП без помощта на Радев. При висока избирателна активност и при негативно развитие на отношенията с Радев, БСП ще бъде политически труп.

- Виждате ли аналогия в начина, по който се появиха на политическия терен Царя, Бойко Борисов, Слави, с начина, по който се заяви Радев? Пак “спасител” ли се явява?

- Това е единственото, което виждам като нещо общо между тях, защото Радев не е неизвестна фигура. Той вече е управлявал за разлика от другите, те бяха изградили своите митологични образи в други обществени сфери - Царят в Мадрид в изгнание, страхотният главен секретар на МВР, невероятният шоумен. Те дойдоха с някаква митология зад себе си, докато Радев идва с Гълъб Донев и с “Боташ”.

- Смятате ли, че след изборите ще може да се състави някакво правителство или ни предстои да влезем в поредната спирала?

- Това зависи изцяло от поведението на избирателите. Нямаме никаква представа кой с колко депутати ще влезе в Народното събрание. Това зависи от кампаниите, които предстоят, зависи от геополитическите събития, зависи от страховете на хората за това накъде върви България, накъде върви светът, накъде ще ги бутнат. Според мен е изключително рано да се говори за някакви планове за сформиране на правителство, преди да сме видели изборните резултати.

- Бившият началник на кабинета на Радев Иво Христов каза, че бъдещата партия трябва да се стреми към пълно мнозинство в парламента. Не се ли рискува по този начин да се повтори съдбата “Има такъв народ”, които в стремежа си да получат 121 гласа, се сринаха до маргинална формация, която е напът да изпадне от парламента?

- Разликите между Радев и Слави Трифонов са огромни. За мен това, че Радев би могъл да спечели 121 гласа, засега продължава да бъде по-скоро сугестивна химера, отколкото практическа реалност. Радев не е сам на терена, а основният за мен играч, който може да промени радикално крайния резултат, е ПП-ДБ. Новата гражданска енергия може да се превърне в енергия пред урните, може и да не се превърне. Това ще реши съдбата поне на половината от депутатските мандати.

Ние обаче забравяме много важен елемент и това е честността на изборите. За съжаление виждаме, че сме се запътили към поредните крадени, надписани и дописвани избори. С поправките на Изборния кодекс, които в момента минават през парламента, се гарантира възможността досегашните изборни измамници да продължат дейността си.

При един послушен на статуквото министър на вътрешните работи и при хипотезата, че Сарафов ще успее да добута до изборите и да контролира прокуратурата така, че да не се разследват подобни престъпления, е напълно възможно важен фактор за резултата да се окажат напазаруваните избирателни комисии.

- Според вас "опраскването" на Изборния кодекс в парламента ще се отрази ли на гражданската енергия, за която си говорим досега?

- Аз мисля, че това е една от слабостите на българската народопсихология. Българинът като цяло не се заглежда в детайлите и не обича да си докарва нещата до край. Опасявам се, че е напълно възможно да има стотици хиляди хора, които да се гордеят страшно много със своята гражданска активност по протести и в социални мрежи, но да не отидат да гласуват. Тогава всичко, което са правили досега, се обезсмисля. Но това сме го виждали хиляда пъти.

Да смятаме, че чудодейно сега изведнъж това няма да се случи, ми се струва малко наивно.

- Как ще се отрази евентуална оставка на Радев върху президентската институция?

- Радев нанесе непоправими щети на президентската институция в България. Първо, защото той реално се отказа да бъде президент още преди четири години, когато се оттегли от задължителната за него по конституция роля на обединител на нацията и зае малцинствена позиция, която го сложи на правата за развитие на политическа партия.

Той от четири години поне е само номинално държавен глава, реално не е такъв. Реално е човек, който развива своя собствена политическа визия и стратегия за политическа партия. Така той демонстрира, че президентската институция не значи нищо от това, което пише в Конституцията, и че всеки, който отиде там, може да прави с тази власт, каквото си иска.

Вместо да му се търси отговорност чрез импийчмънт, парламентът тръгна към орязване на правомощията на институцията. А пък президентската институция е замислена да бъде в някакъв смисъл коректив и балансьор на другите власти. Сега президентът ще бъде една абсолютно безсмислена фигура, въпреки че го избираме пряко.

Напускането на поста точно сега, за да оглави партия, изглежда като най-обикновена злоупотреба с власт. Очевидно е и желанието му да си капитализира рейтинга, преди той да започне да спада след края на мандата.

- Смятате ли, че ако влезе в парламента, ще се опита да инициира връщане на старите правила в Конституцията?

- Не виждам защо би го направил, особено ако стане управляващ. На него промените в Конституцията са му изгодни. Защо ще си реже сам възможностите да влияе. Всеки, който влезе в изпълнителната власт сега и контролира Народното събрание, има изгода от тези последни конституционни промени.

- Според вас Илияна Йотова ще следва ли своя политика като президент, или ще следва тази, заложена от Радев?

- Аз смятам, че първоначалният замисъл е Радев и Йотова да го играят Путин и Медведев. Дали тя в някакъв смисъл ще се опитва да се еманципира, ми е трудно да си го представя. А и като кандидат на БСП за президентските избори тя няма да отиде на балотаж, така че ако иска да се кандидатира, трябва да мисли някакви други варианти, които задължително включват Радев

- Каква кампания очаквате?

Всеки път се казва, че предстои „най-калната“ кампания. Този път обаче ситуацията действително е различна заради появата на Радев като пряк политически играч. Очаквам напрегната и силно поляризирана кампания. По-скоро съм песимист за посоката, в която това ще тласне политическата среда.