Не ти трябва да затваряш медиите, за да унищожиш журналистиката. Просто накарай хората да спрат да им вярват.
Така може би щеше да звучи култовата фраза от „451 градуса по Фаренхайт“ на Бредбъри, ако се отнасяше за медийната среда (в България) през 2025 г. (в оригинал: “You don't have to burn books to destroy a culture. Just get people to stop reading them.”)
Темата за т.нар. “мека” цензура се повдигна отново преди дни след като журналистка се оплака, че е с блокиран достъп до Народното събрание. Странна формална неизправност в документите (официалното обяснение на институцията, бел. ред.) или опит за контрол на медийната среда в парламента — това беше въпросът, който малцината развълнувани от темата си зададоха.
Как работи?
Меката цензура при отразяване на българската политика действа през ежедневни механизми. Редакциите често преценяват дали дадена тема ще застраши отношенията с институциите и така някои материали не стигат до аудиторията.
Достъпът до официални източници понякога зависи от това дали медията е „удобна“, или не. Журналистите усещат кога да замълчат, за да не рискуват работата си, ако не усетят — им отнемат достъпа (случаят с Кристияна Стефанова). Управляващите опитомяват критичния тон не със сила, а с нуждата на медиите да оцеляват.
Вместо открит натиск, контролът идва отвътре, без особена съпротива. Такъв механизъм може да се види например когато репортер, задал неудобен въпрос на някой от управляващите, изведнъж е изваден от ресор “политика” и насочен към отразяването на други, по-безопасни теми.
@boulevardbulgaria Как общуват журналистите с властта и има ли проблем? #политика #българия #журналист ♬ Trap, hip hop, dark beat ♪(963369) - Ninja_Muzik_Tokyo
За синхроните (и столчетата) на журналистите
Освен новите форми на мека цензура, директният натиск също не е отживелица. За да бъде освободено “столчето” в някоя медия (по репликата на бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, бел. ред), преди години се изискваха доста повече усилия. Днес дори най-обикновен въпрос става повод за грубо и нападателно отношение. А примерите са много.
Миналата сряда, на 22 октомври, Бойко Борисов се ядоса на въпрос “изяден ли е ГЕРБ” и “кои са кръговете и кръгчетата, които управляват настоящите министерства”.
При въпроса си, репортерът цитира самия лидер на ГЕРБ и гневното му изказване пред партийния актив от 14 октомври по повод изборите в Пазарджик. Седмица по-късно, когато ситуацията е видимо успокоена, Борисов се вбесява от припомнянето на собствените му думи.
“Няма ли да ме оставите да приказвам?!”, обърна се бившият премиер към репортер от “Дневник”.
Борисов нападна журналистиката с думите, че се държи като “агент на ПП-ДБ” и не му позволява да се изкаже. След това прекъсна брифинга си заради въпрос на репортер от “Евроком” — изяден ли е ГЕРБ?
Въпреки че изказването към парламентарната му група гласеше: “Я, да видим, има ли оглозгани, изядени, олигавени” — към днешна дата той вече не иска да чува подобни фрази.
През юли Борисов се разкрещя на дългогодишния съдебен репортер Петя Владимирова заради неин въпрос, свързан с арестите на кадри от “Продължаваме промяната” в Столичната община. И тогава експремиерът обвини журналистката, че е “адвокатка на ПП”. Ден по-късно партийният лидер се извини на Владимирова за тона си, но съвсем ясно изтъкна, че стои зад казаното.
Миналата седмица по сходен начин Борисов смекчи тона и постигна “happy end”, като си послужи с колоритна метафора от шопския диалект и успя да разсмее представителите на медиите.
“Просто искам да съм по-колоритен. Щото иначе после ще пишат — Борисов бил нервен. Не съм нервен изобщо, просто ми дуднеш в ухото”, обърна се шеговито лидерът на ГЕРБ към репортерката, на която по-рано се скара.
“Айде да ги оставим да си направят синхрони и после да ме питате”
Впечатление прави и свободното боравене с изцяло професионалния медиен жаргон като думата "синхрони" – откъси от изказване, предназначени за излъчване в радио или телевизионен ефир. И възниква въпросът — ако политиците знаят кои са правилните синхрони, има ли нужда изобщо от журналисти?
Когато ПР-ът на ДПС Велислава Кръстева преди дни пита репортерката Кристияна Стефанова в кулоарите на парламента: “От коя медия сте Вие?”, за всички стана ясно, че зад това стои повече от любопитство.
Интересът ѝ се поражда от думите на репортерката: „Какво става със законопроекта за "Лукойл", оттеглен ли е?“ — отправени като въпрос в момент, когато Пеевски прави изявления пред журналисти.
Доскоро Кристияна Стефанова е парламентарен репортер в "Евроком". Напуска телевизията и започва работа за YouTube канала “Интервюто” на Ивелин Николов, бивш кадър на телевизия СКАТ. Миналата седмица самият Николов обясни в канала си, че от администрацията на Народното събрание са казали на колежката му, че вече няма право на достъп. Причината е, че в уебсайта му “Вестоносец” (медията, която е посочена като работодател на Кристияна Стефанова – бел. ред.) няма публикуван Единен идентификационен код на фирмата (ЕИК).
Казусът на Кристияна бързо доби публичност и достъпът ѝ беше възстановен, но проблемът излиза далеч отвъд този единичен случай.
За съжаление въпросът дали хората вярват на журналистиката има все по-категоричен отговор и той е отрицателен.
Последствията обаче няма да са добри и за двете страни – не само за питащите, но и за тези, който отказват да отговарят.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
