Добрите филми, които "Оскар"-ите пренебрегнаха (част първа)
Броени дни ни делят от "Оскарите". Няма други филмови награди, които да предизвикват толкова спекулации, дебати и спорове "трябваше ли да спечели".
В този списък обаче сме събрали заглавия, които не са успели да получат престижната статуетка. Това са филми, които се отличават с изпипан сценарий, отлична режисура и актьорска игра. Някои са станали легендарни, имат повече от завиден бокс-офис, други някак са преминали под светлините на рампата и да попаднеш на тях е находка за запален киноман.
"Светлините на рампата"
Филмовата академия пренебрегва Чарли Чаплин няколко пъти и едва през 1972 г. той взема почетен "Оскар".
На следващата година филмът му "Светлините на рампата" получава наградата за музика. Случаят е по-особен, тъй като това се случва 20 години след премиерата му, а тогава не е можел да участва в надпреварата, защото не е показан по кината в Лос Анжелис до 1972 г.
През 50-те години Чаплин е нежелан в САЩ заради набеждаване, че симпатизира на комунистите.
"Апокалипсис сега"
"Апокалипсис сега" има много номинации за Оскар, но си тръгва само със статуетки за кинематография и звук.
Най-важното, което трябва да знаете: този филм не е за Виетнам. Той е Виетнам. Поне така казват ценителите. Екранизация по романа "Сърцето на мрака" от Джоузеф Конрад, Франсис Форд Копола променя времето и мястото, създавайки най-великия военен филм в историята.
"Имало едно време в Америка"
Серджо Леоне, който снима спагети-уестърни, създава епична картина на гангстерския Ню Йорк и промяната му в продължение на няколко десетилетия в "Имало едно време в Америка". Филмът има много международни награди, но дори няма номинация за Оскар.
Робърт де Ниро е в една от най-добрите си роли. Морални дилеми, семейни проблеми, алчност, любов, насилие и израстването на поколенията - всичко в няколко часа разказ за раждането на съвременните Съединени американски щати.
"Каквито бяхме"
"Каквито бяхме" (The way we were) събира през 1973 г. на екран Барбара Стрейзънд и Робърт Редфорд.
Историята на двойка от различни класи на американското общество печели много зрителски сърца, но и критики, че е прекалено мелодраматична. Филмът има няколко номинации, но печели само за музика и за оригинална песен.
"Обществото на мъртвите поети"
През 1990 г. "Обществото на мъртвите поети" губи в няколко категории и остава само с награда за сценарий.
Историята на преподавател, който предизвиква студенти от консервативен американски колеж да мечтаят и да живеят свободно, звучи актуално и днес.
За най-добър филм тогава Оскар получава "Да возиш Мис Дейзи", а Робин Уилямс печели Оскар едва през 1998 г. за "Добрият Уил Хънтинг".
"Изкуплението Шоушенк"
Сред най-емблематичните филми, останали без Оскар, е "Изкуплението Шоушенк". И по кината филмът не се радва на висок успех, но пък Морган Фрийман споделя, че това е една от любимите му роли.
Франк Дарабонт прави изключителна екранизация на една кратка, мрачна новела, в която ужасът е човешкото съзнание и поведение, а реалността на обречените е по-лоша и от кошмар. Не, филмът не е по действителен случай, дори затворът е измислен.
"Боен клуб"
"Боен клуб" на Дейвид Финчър има само номинация за звукови ефекти. Филмът е "анти" толкова много неща, че дори е чудно дали би могъл да се появи в днешното време на политкоректност и стремеж за изрязване на по-драматични (и бойни) сцени, за да се привлича все по-млада публика.
Сюжетът накратко - нищо материално не е това, което изглежда. Много режисьори са се опитвали да го покажат, но Финчър го прави с изключителен талант, заедно с Брад Пит, Едуард Нортън и Хелена Бонъм Картър.
"Големият Лебовски"
С подобна съдба - "Големият Лебовски" на Итън и Джоел Коен, дори и до номинация не стига.
Сюжетът е съвсем кратък - пътят на безделник и на милионер с еднакви имена се срещат - и следват диалози, сцени и актьорска игра, съчетани по начин, който само братята Коен могат да направят.
"Страх и омраза в Лас Вегас"
Психеделичното пътуване на "Страх и омраза в Лас Вегас" е съвсем пренебрегнат при награди и номинации, получава обаче номинация за Златна палма в Кан.
Под режисурата на Тери Гилиъм Джони Деп и Бенисио дел Торо разказват за най-романтичния период на наркотично опиянение насред пустинята и Лас Вегас. Освен това филмът е провал в бокс-офиса и поредно доказателство, че пазарът невинаги е прав.
"Седем години в Тибет"
"Седем години в Тибет" е сред филмите, които дори не се доближават до Оскар.
Лентата на Жан-Жак Ано с Брад Пит показва на голям екран историята на австриеца Хайнрих Харер, който се оказва в Хималаите при обявяването на Втората световна война и е затворен от британците, владеещи Индия, като гражданин на вражеска държава.
Филмът на Ано, направен по истинска история, предизвиква острата реакция на Китай, а на режисьора и на Пит е забранено да стъпват в страната. Забраната се вдига чак след години.
"Шоуто на Труман"
Много филми могат да претендират, че са предсказали събития и случки от бъдещето, но едва ли някой може да има по-голямо основание да се нарича пророчески за цял социален и икономически феномен от "Шоуто на Труман".
Обикновен, средностастически гражданин разбира, че всъщност е герой в реалити шоу. И това през 1998 г.
Ед Харис получава номинация за поддържаща роля, а Питър Уайър и Андрю Никол - за режисьор и оригинален сценарий, но точно в тази година наградите обират "Влюбеният Шекспир" и "Животът е прекрасен".
"Да разлаем кучетата"
"Да разлаем кучетата" е станало нарицателно за отвличане на общественото внимание към несъществени проблеми.
Във времена на героични епоси и патриотизъм обаче лентата на режисьора Бари Левинсън си остава само с номинации за адаптиран сценарий и главна роля на Дъстин Хофман.
"Да разлаем кучетата" разказва за продуцент, който е нает за необичайна задача - да отклони общественото внимание от секс-скандал с президента на САЩ. И той успява, манипулирайки и създавайки несъществуващи войни, герои и събития, на които всички вярват.
