Доктор Хаус, гребане и много блус: Хю Лори на 61
"Добре съм, просто не съм щастлив"
През последните две десетилетия Доктор Хаус се установи като един от най-популярните персонажи на малкия екран.
Накуцващият гений, който винаги е насреща за саркастичен коментар, нямаше да бъде същият този любим на толкова много персонаж, ако не беше актьорът зад образа - Хю Лори.
Днес Лори става на 61 години - повод да обърнем поглед към живота му, който спокойно можеше да се насочи към много други пътища отвъд киното.
В училище основният му фокус всъщност попада върху спорта. Хю поема по стъпките на баща си - гребец, носител на златен медал от Олимпиадата в Лондон през 1948 г.
Бързо се превръща в един от големите британски таланти и през 1977 вече е национален младежки шампион при двойките. Успехите продължават на световното младежко първенство, където с партньора му завършват на четвърто място.
Влизайки в Кеймбриджкия университет със специалност археология, той планира да продължи кариерата си, но се разболява и открива нова страст - без възможност да посещава гребните канали, Лори започва да изнася комедийни представления в "the Footlights Club."
До завършването си става президент на клуба, а негов вицепрезидент е Ема Томпсън.
Скечовете го отвеждат на много турнета и го вкарват в телевизията. Осигурява си участие в сериите "Black Adder", ръководени от Роуън Аткинсън и появата му на големия екран става въпрос на време.
Първите му роли са малки, но изпипани до съвършенство - участва в "101 Dalmatians" и пълния със звезди "Sense and Sensibility" - в актьорския състав присъстват още имена като Кейт Уинслет, Ема Томпсън, Хю Грант и Алън Рикман .
Първата му по-голяма роля идва в навечерието на новия век - през 1999 играе бащата в "Stuart Little", а впоследствие се завръща и за продължението през 2002 година.
Две години по-късно получава и ролята на живота си - тази на доктор Грегъри Хаус.
Сериалът, в който той играе основния герой, се задържа на екран от 2004 до 2012 година и му нови редица награди.
За представянето си в него Хю Лори печели две награди "Златен Глобус" и стига до още четири номинации.
Макар гребането да остава в юношеските му години, Лори не се ограничава до една професия.
През 1996 публикува първия си роман "The Gun Seller", a вторият, "The Paper Soldier" все още е в процес на писане.
Другата му голяма страст остава музиката. Ходи на уроци по пиано още от 6-годишен, а впоследствие се научава да свири още на китара, барабани, хармоника и саксофон.
Вече има два албума зад себе си, в които преобладаващ е блусът. Първият, "Let Them Talk", залага изцяло на този стил, докато в "Didn't It Rain" се прокрадват също джаз, танго и R&B.
През 2014, в годината след издаването на втория му албум, разпродаде Зала 1 на НДК, откривайки концерта с "Добър вечер, София" на български.