Изложбата "Непознатият фотограф": Снимки на Стара София и портрети на цар Фердинанд

На 17 юни Галерия „Синтезис“ в София открива изложбата „Непознатият фотограф“. Това ще е първото задълбочено представяне на работата на Георг Волц - едно от най-значимите имена в българската фотография от края на XIX и началото на ХХ век. Той живее и работи в България през този период, когато става и дворцов фотограф на княз Фердинанд I.

Изложбата обхваща периода от 1900 г. до началото на Първата световна война. Освен непоказани досега фотографии на Георг Волц от Балканските войни, тя включва и снимки на Стара София, пейзажи от България и първите въздушни панорамни снимки на страната, направени от фотографа с аероплан. В архива на Волц има още репортажни кадри от важни събития от периода на Третото българско царство - обявяването на Независимостта на България, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника Св. Александър Невски и други.

Изложбата включва портрети на цар Фердинанд I и семейство му, портрети на известни личности, войници и офицери, както и фотографии, документирали живота и бита на българското население по онова време.

"Непознатият фотограф” е съпътствана с едноименна фотокнига, в която инициаторът на проекта Биляна Брайкова Карастоянова е събрала над 900 фотографии на Волц, които не са били показвани до този момент. Книгата ще може да бъде закупена от 17 юни до 11 август, когато е закриването на изложбата.

На снимката: Откриване на паметника на „Цар Освободител“, Великия Княз Владимир Александрович и  Великата Княгиня Мария Павловна - София, 30 август 1907 г.

Интериорът на Народния театър „Иван Вазов“, София, 1900-1910 г. 

Искърското дефиле при Курило. Строеж на железопътна линия, 1900-1910 г. 

Белоградчишкото дефиле, 15-ти пехотен Ломски полк, Балканска война, 1912 г. 

Старата (Римската стена) в София. 1900-1910 г. 

Язовир Искър, сниман от аероплан, 1900-1910 г. 

Изглед към булевард „Мария Луиза“ и Шарения (Лъвовия мост) в София, началото на века. 1900-1910 г. 

Българско укрепление, 1912 г. 

Цар Фердинанд, царица Елеонора, княз Борис, княз Кирил, княгиня Евдокия и княгиня Надежда на разходка в парка, 1904-1905 г. 

Княз Борис и княз Кирил с любимия дакел на цар Фердинанд на разходка в София, 1904-1906 г. 

Владо Карамазов: Пандемията ме направи ловец на истории сред истинските хора

Княз Борис от малък обича да управлява влакове, 1904-1906 г.

Френският пилот Бюри и фотографът Георг Волц с техния аероплан в Адрианопол (Одрин), 1912 г.

Портрет на Георг Волц, най-вероятно сниман от жена му Деша Волц, 1911-1912 г. 

Георг Волц е роден през 1863 г. в град Нафплио, първата столица на Гърция (преди Атина). Бил още ученик, когато баща му си наумил да го направи свещенник, но Георг нямал влечение към духовното звание, а по-скоро към изкуство. Един ден без знанието на роднините си отпътувал за Париж, където се запознал с френски фотограф и топограф, който го взел за свой чирак. Георг започнал да усвоява фотографския занаят и му се посветил напълно.

Жени се за французойката Ортанс Жерна и идва в България, за да работи за компанията, отговаряща за строежа на ЖП линията София-Роман. Изготвя топографските карти и фотографиите, необходими за изчисленията на инженерите. Той е силно очарован от природата в България и в края на 90-те години на XIX век се разделя с френската си съпруга и се установява да живее и работи в София.

Открива свое фотографско ателие на ул. Леге № 10, а по-късно и второ - на улица Славянска № 21, което Волц рекламира като „Музей на фотографията“.
Георг Волц е поддържал приятелски връзки с изтъкнати общественици и интелектуалци като семейството на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Петко Р. Славейков. Чест гост в ателието бил дори самият цар Фердинанд. 

Неговите кадри от Балканската и Междусъюзническата война са безценен исторически документ. Фоторепортажите му са публикувани в европейски издания като „Илюстрасион“, „Илюстрейт Цайтунг“, “Илюстрейд Лондон Нюз“, българското списание „Светлина“ и много други наши и чуждестранни вестници и списания.
Въпреки напреднала си възраст, Георг Волц решава да вземе участие в Първата световна война. Умира на 16 октомври 1917 г. вследствие на простуда, получена на фронта. Погребан е в Централните Софийски гробища.

Изложбата “Непознатият фотограф” на Георг Волц  продължава линията на галерия „Синтезис“ да показва автори, оставили значима следа във фотографията от първата половина на 20-ти век. Тя е част от програмата на Месеца на фотографията 2021. 
 

Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам