Фотограф на ски снима "бивак културата" през зимата - Галерия

    
      Фотограф на ски снима "бивак културата" през зимата

Галерия Синтезис представя втората самостоятелна изложба на Емил Рашковски "Здравей, лято!"

Всяка зима в продължение на повече от пет години авторът документира следите от бивак културата (на кемперите и биваците) в горите около язовирите Широка поляна, Беглик и Батак в Западните Родопи.

Авторът се придвижва със ски и се натъква на всевъзможни "обиталища" - каравани, лодки, палатки, навеси, кухни, бани, тоалетни, дори цели къщи и бунгала. Някои лагери са обозначени с табели – „Бивак Айляк“, „Ной“ или „Пивница При Бай Дон“, а наоколо са изписани народни умотворения като „Малката ракия е бягане от отговорност“ и „Който пее, зло не мисли“.

Трите язовира са построени през 50-те години, след като проведената през 1952 г. съвместна българо-съветска научна експедиция установява наличието на уникален микроклимат в района на Широка Поляна.

Къмпинг културата по тези места се заражда още по времето на социализма, но големият бум настъпва в последните 20 години

Всяка година хиляди летовници се отправят към планинските водоеми в търсене на прохлада, романтика и бюджетна ваканция. Цялата местност се превръща в огромен летен лагер с фойерверки и среднощни стрелби от пийнали компании. Палят се стотици огньове, разнася се миризма на скара, а музиката варира от чалга до рок.

От Държавното ловно стопанство правят опити за справяне с незаконните постройки, като разлепват предупредителни уведомления, премахват навеси и дори палят колиби, но някои от потърпевшите си отмъщават, предизвиквайки умишлени пожари.

Междувременно самоделните постройки продължават да се множат, а понякога дори се препродават от един „собственик“ на друг.

„Темата за взаимодействието човек–околна среда, наличието на специфични субкултури, кичът и еклектиката винаги са ме привличали. Избрах да снимам през зимата, когато хората ги няма, но човешкото присъствие се долавя навсякъде. Местата, които през лятото гъмжат от живот, през зимата изглеждат странно пусти и изоставени. Напредвам бавно в търсене на творенията на бивакуващите, като внимавам да не оставям следи. Чувствам се почти като полярен изследовател, който се придвижва със ските си в зимната пустош в търсене на следите на тази своеобразна „цивилизация“, споделя Емил Рашковски.

Изложбата продължава линията на галерия Синтезис да представя автори, които са в началото на творческия си път. В същия модул са показани експозициите „Цвете от края на 80-те“ на Любомир Игнатов (2017 г.), „Морски фарове“ на Владимир Спасов (2019 г.) , Homo Technicus на Цветелина Димитрова (2022 г.) и др.

Емил Рашковски е роден в София през 1976 г. Завършва Техническия университет – София през 2004 г. и следва магистратура по икономика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а понастоящем работи в Hewlett Packard Enterprise (HPE) като експерт по Управление на качеството. Фотографията го съпътства почти през целия му съзнателен живот. Участва в работилници със Стратос Калафатис и Мартин Атанасов, следва курсове във фотошкола "Паралакс“ и курсове по съвременно изкуство с Нада Нешева.

Първата му самостоятелна изложба „ТераДеформиране“ е показана в рамките на фестивала Международни фотографски срещи в Пловдив през 2020 г. Част е от проекта Intraterrestrial, включен в изложбата Космодрум през 2019 г. През 2015 г. става национален победител в конкурса Sony World Photography Awards за България.