Voiceletter: Мъже, които тестват граници, Епизод 1 - Подкасти
“Животът, свободата и стремежът към щастие” поеха няколко куршума в гърба тази седмица.
Изстрелите дойдоха от маскирани служители на американската Гранична полиция на лов за нелегални мигранти. Жертвата беше 37-годишен гражданин на САЩ на име Алекс Прети.
За миг Америка приличаше на касапница от “Кървав меридиан” на Кормак Маккарти.
Смъртта на Алекс Прети е второто убийство след това на Рене Гууд. Стрелбата провокира огромни протести при -25 градуса “оn the streets of Minneapolis”, както пее Брус Спрингстийн в най-новата си песен, посветена на паметта на загиналите.
Накрая дори Доналд Тръмп проумя, че всяка власт има граница.
Хората, които я пресичат - за добро или за лошо - са образите в новия брой на нюзлетъра. Това са събитията, които ни направиха впечатление през седмицата:
➤ Майсторът на късия разказ смени жанра
➤ Румен Радев казва “но”
➤ В какво се превръщат мечтите: Мария Габриел в ЮНЕСКО
➤ Мъжът, който искаше да е Джак Никълсън, а свърши като Шон Пен
➤ Снимка на седмицата: Теяна Тейлър и бижутата от Лувъра
➤ Джонатан Андерсън и синовете, които не приличат на бащите си
➤ Архитектката, която плати студентските си заеми с ревюта на Chanel
➤ Какво гледаме
🗣️ Майсторът на късия разказ смени жанра
Някога Бойко Борисов печелеше сърцата и гласовете на електората с 10-секундни реплики, които влизаха бързо в новините по телевизията. Бисерите му носеха ясно послание за всеки.
Сега Борисов е сменил тотално жанра и е “мигрирал” към платформите, които го свалиха - и него, и премиера Росен Желязков.
За последните три седмици председателят на ГЕРБ даде три почти тричасови интервюта, без да каже нещо ново.
По-обсъжданата тема беше не какво, а с кого Борисов избра да говори:
- “Гласове” на Явор Дачков,
- “Капитал” на Галя Прокопиева,
- канала на Мартин Карбовски.
Интересен микс за политик, който не беше участвал в публицистично предаване от година и половина.
Румен Радев също стои в разкрач от двете страни на границата.
В едно и също изречение той е поддръжник на по-силна интеграция в ЕС, но има забележки към еврозоната. Радев строи предизборна кампания върху опорни точки за законност и борба с олигархията, но дава политиката на Русия като пример за поведение.
Има лесен начин да се ориентирате какво иска да каже лирическият герой, когато използва изречения от типа “Аз не съм такъв човек, но…”.
Вярното е само онова, което следва след “но”.
Ходовете на Радев засега доказват този принцип, като започнем със смяната на властта на “Дондуков” 2, която напомня малко руски модел - вторият става първи по желание на първия.
Илияна Йотова беше повишена до държавен глава и водещ кандидат на президентските избори, след като почти 10 години стоя от лявата страна на Радев.
Титулярът слезе, за да се заяви като бъдещ премиер, но без да си цапа ръцете с избор на служебно правителство начело с Андрей Гюров или Мария Филипова.
Докато пишем този нюзлетър, кабинетът “Желязков” номинира Мария Габриел за нов пост - заместник-генерален директор на ЮНЕСКО с ресор “Комуникации и информация”.
Заместник-директор на ЮНЕСКО звучи точно толкова гордо, колкото заместник-омбудсман на Република България, с тази разлика, че заместник-омбудсманът още има шанс да стане министър-председател дори само за 2 месеца. За Мария Габриел остана ресор “Комуникации и информация”.
Иначе пътеката към централата на ЮНЕСКО в Париж вече е утъпкана от Ирина Бокова, която ръководеше организацията от 2009 до 2017 г. Когато мандатът ѝ изтичаше, Бокова реши да води кампания, за да бъде избрана за генерален секретар на цялата Организация на обединените нации, към която спада ЮНЕСКО.
Тогавашният премиер Бойко Борисов беше притиснат отляво, за да потвърди номинацията ѝ официално, но в следващия момент издигна втора кандидатура - Кристалина Георгиева. Изричната цел беше нито една от двете да не спечели - най-вече Ирина Бокова, която Русия лансираше за поста.
Бойко Борисов приложи подобен дипломатически финес, когато сложи край на вътрешнополитическата кариера на Мария Габриел и не ѝ позволи да стане ротационен премиер в коалицията с ППДБ.
Понякога не е толкова трудно да стигнеш до върха, колкото да слезеш от него с достойнство.
🚔 Мъжът, който искаше да е Джак Никълсън, а свърши като Шон Пен
Грегъри Бовино е командирът на US Border Patrol, върху когото Белият дом прехвърли цялата отговорност за беззаконията по време на рейдовете срещу мигранти в САЩ от последните месеци.
Бовино беше единственият агент в Минеаполис, който не носеше маска. Напротив, искаше всички да го гледат - и по улиците, и по телевизиите, и в социалните мрежи.
Той е “идеолог” на тактиката за шок и ужас, която развърза ръцете на маскирани агенти на ICE и Граничната полиция да застрелят двама американски граждани.
Грегъри Бовино - потомък на мигранти от Южна Италия - твърди, че е станал граничар заради филма The Border с Джак Никълсън от 1982. В него Никълсън играе американски мъжкар от Рейгъновата епоха, с всички положителни и отрицателни черти на тази култура.
Главният герой всъщност е отвратен от корупцията на останалите си колеги гранични полицаи, а накрая помага на мексиканска майка да спаси бебето си. Не използва детето като примамка за арест на нелегални мигранти за разлика от Грегъри Бовино. И, естествено, не се облича като гестаповец.
The Border не е най-запомнящият се филм на Джак Никълсън, за разлика от парчето “Across the Borderline” от саундтрака му.
Текстът на песента разказва какво виждаш, когато влезеш в Обетованата земя, а мечтите се изплъзнат от ръцете ти.
Историята на командира с дългото палто Грегъри Бовино приключи с финал, който е по-близък до ловеца на мигранти Шон Пен от One Battle After Another - гротескно обезобразен, но постигнал голямата си мечта да влезе в “елита”.
Няма да издаваме спойлери, но идилията му не продължава дълго.
One Battle After Another ражда символ след символ, докато трупа номинации за най-престижните филмови награди.
В него актрисата Теяна Тейлър играе лявата екстремистка Перфидия Бевърли Хилс от революционно движение French 75.
Сега Тейлър се появи на Седмицата на висшата мода в Париж, като носеше реплики на корона и огърлица от откраднатите кралски скъпоценности от Лувъра.
👑 Снимка на седмицата: Теяна Тейлър и бижутата от Лувъра
Дворците на Париж отвориха врати за най-красивите концептуални произведения на модата, а Schiaparelli коронясаха изгряващата звезда на Холивуд.
Всички погледи обаче бяха насочени към Джонатан Андерсън, който показа първата си колекция с висша мода, откакто беше избран за креативен директор на Dior. Той е и първият дизайнер от Кристиан Диор насам, който отговаря за всички модни линии на къщата - жени, мъже, haute couture, обувки, чанти.
Андерсън е човек, който знае как да стои върху границата между привидно несъвместими светове.
Синът на бившия капитан на националния отбор по ръгби на Ирландия превърна новите модели на Dior във фантастични пролетни цветя.
Вдъхновението му идва от малък букет циклами, подарен от един от легендарните му предшественици Джон Галиано (впрочем - син на водопроводчик).
Галиано беше изгонен от Dior през 2011 г. заради публичен скандал с антисемитски и расистки обиди срещу двойка в парижки ресторант. Пред съда той твърдеше, че не си спомня какво е изговорил под влиянието на алкохол и сънотворни и обеща да се подложи на лечение.
15 години по-късно Кание Уест призна, че има биполярно разстройство и купи цяла страница от Wall Street Journal, за да се извини, че продаваше тениски със свастика и величаеше Хитлер в X.
🎀 Архитектката, която плати студентските си заеми с ревюта на Chanel
Момичето, за което Париж говори тази седмица, е 25-годишната Бхавита Мандава - първата жена от Индия, която открива ревю на Chanel.
Тя не е професионална манекенка, а дипломиран архитект. През 2024 г. се премества в Америка, за да продължи висшето си образование. Животът ѝ се преобръща, докато чака метрото в Бруклин.
Забелязана е от скаут на модна агенция, който я запознава с бъдещия творчески директор на Chanel Матю Блази, а останалото е история.
Бхавита Мандава е вдъхновението за шоуто на CHANEL Métiers d’art 2026, което се провежда на платформата на метростанция в Ню Йорк. Участията в ревюта ѝ помагат да плати всички студентски заеми и да завърши магистърската си степен.
🎞️ Какво гледаме
Понякога късметът може да дойде и след 70 г., така че се оглеждайте внимателно и не губете търпение.
Пример за това е Таня Мария. Тя играе един от най-симпатичните и силни образи във филма “Таен агент”, бразилския кандидат за “Оскарите”, който вече има два “Златни глобуса”.
Нейната героиня дона Себастиана е спасителката на хората, преследвани от военна диктатура - антипод на това, което виждаме по новините.
Жената с цигарата не е актриса, а шивачка, открита случайно от режисьора Клебер Мендонса Фильо. На 72 години Мария дебютира в киното като статистка. На 79 г. прави ролята на живота си - роля, за която много други професионални актриси могат да завиждат.
Сигурни сме, че “Таен агент” ще спечели “Оскар” за кастинг.
Образите са толкова реалистични в несъвършенствата си, a Вагнер Мора (Пабло Ескобар от Narcos) играе три различни превъплъщения.
Проблемът на филма е, че ако не познавате историята на Бразилия, трудно ще проследите сюжета без допълнителна литература.
Със сигурност няма да имате подобна дилема, ако гледате “Хамнет” - не е нужно да сте чели една страница от произведенията на Шекспир, за да го разберете. Трябва само да отворите сърцето си.
Тази реплика не е сантиментално клише във филма на режисьорката Клоуи Жао. Не е обещание за „излекуване“, а настояване да останеш жив и уязвим, когато цялото ти същество крещи обратното.
Какво по-красиво от това?
