Елисавета Белобрадова: Това не е игра. Това е битката за парламентарната ни демокрация

"За нас това не е игра. Това е битката за парламентарната ни демокрация", е ясното послание на Елисавета Белобрадова към гражданите, които се колебаят дали си струва да гласуват.

На изборите на 2 април Белобрадова е кандидат за народен представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" от 25 МИР-София, като е на 5-о място в листата след Ицо Хазарта.

Дни преди вота разговаряме с нея за шансовете да се състави реформаторско правителство в новия парламент - и с каква продължителност, за "играта на изтощение", с която се блокират най-важните политики, и за белезите на корупцията, които още стоят върху лицето на България.


Как изглеждаше България, когато Вие бяхте на 18 години и завършвахме гимназия? Какво се промени оттогава в политиката и какво си остана същото? Как смятате, че ще изглежда 18 години след днешните избори – колкото един пълнолетен живот?

Когато аз бях на 18 години, беше 1996 г. и предстоеше най-големият фалит в България по мое време, Виденовата зима. България беше объркана, бедна и клета. След нея дойде управлението на Иван Костов, което извади България от инфлацията и закачи българския лев за германската марка. След като марката бе заменена с еврото, левът бе закачен за еврото и оттогава българският лев е стабилен.

Правителството на Иван Костов вкара България в пътя към Европейския съюз и всички нормални европейски ценности. Много неща се промениха от 1996 г. В момента сме член на Европейския съюз от много време. България спря да бъде мутренската държава в този размер, в който беше преди. Естествено, много проблеми остават.

Белезите от корупцията, с която не можахме да се разделим, са видими в София и в цялата страна, накъдето и да погледнеш.

Преди 18 години международната обстановка беше общо взето спокойна и ние трябваше да си решим нашите проблеми, за да вървим напред. Сега геополитически България е на ключова позиция в един огромен международен конфликт, в който продължава да се колебае на чия страна да застане.

Надявам се, че след 18 години ние ще продължим да бъдем член на Европейския съюз, ще сме станали част от еврозоната и Шенген и ще бъдат партньори от правилната страна на този огромен цивилизационен сблъсък, а няма да сме запокитена окупирана от Русия губерния.

Какво липсва на България, за да излезе от затворения кръг на избори, блокиран парламент, три неуспешни раздавания на мандат, нови избори. Какво я дърпа назад?

Ако въпросът е защо сме в кръга на постоянните избори, това е особено труден за отговаряне въпрос. От една страна нито една политическа сила не може да спечели доверието на избирателите, за да има 121 народни представители.

От друга страна са поставени много разделителни линии по отношение на това с кого те могат да работят и с кого не и това е съвсем правилно – това е волята на избирателя.

Огромна пречка са зависимостите и моделът ГЕРБ, който се наложи през всички тези години и който е изгубил тотално своята легитимност. Няма как без да бъдат направени съответните реформи в страната и без да се изчистят всички корупционни петна от лицето ѝ, да продължаваме да настояваме, че нещо се променя.

Ние сме най-бедната страна в Европейския съюз, с най-висока корупция, с най-много лица, санкционирани по закона „Магнитски“. Имаме огромни проблеми. Всички те са създадени по времето на една политическа сила, която вкара България в един коловоз, от който ѝ е трудно да излезе, когато има и толкова международни предизвикателства.

Какви ще са заглавията на европейските и световните медии след изборите в България на 2 април? Какво трябва да разберат западните държави за ситуацията, в която се намира нашата страна? С какво могат да помогнат отвън?

Основният проблем, който срещам при комуникация с чуждестранните ни партньори, е, че те очакват в България да се сформира едно проатлантическо правителство.

За тях политическите сили, които представляват това проатлантическо правителство, са нашата коалиция в момента и ГЕРБ-СДС. Проблемът обаче е, че в голяма степен евроатлантизмът през годините на ГЕРБ е само евроатлантизъм на хартия.

Реално, в голяма степен управлението на ГЕРБ е обслужвало руските интереси и продължава да защитава огромното руско влияние в България, като прикрива главния прокурор, като работи против съдебна реформа, като тъне в корупция и зависимости. Това са руски интереси, които в момента обаче се оказват ключови за позиционирането на България в региона и за нейното бъдеще.

Когато европейските заглавия излязат, е важно да се разбере, че, ако има една политическа сила, която истински изповядва евроатлантическите ценности, това е нашата коалиция. Ние имаме за задача да убедим хората, че това е моделът, който трябва да се спазва. Модел на съвременна държава, чиста от корупция, със съдебна реформа, страна-членка на Европейския съюз, в еврозоната и в Шенген.

Това са едни много ясни и точни критерии, по които много бързо може да се определи една политическа сила дали е дали евроатлантическа или не. Това е един парадокс, срещу който ГЕРБ рано или късно ще трябва да се изправят.

Oбединението на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ е най-голямата разлика при сравняването на изборите за 48-ото и 49-ото Народно събрание. Каква е добавената стойност на коалицията освен сбора на гласовете? Как допринесе „Демократична България“ и как допринесе „Продължаване Промяната“ във формирането на програмата?

Разбира се, че има и допълнителна стойност. Тя е в това, че гражданите отдавна искаха да бъдат убедени, че ние наистина се изправяме заедно в тази битка и това не е просто на приказки.

Второ, на тях им трябваше да спрат да избират, защото в момента, макар и ние да имаме идеологически различия, основната битка е битката срещу корупцията и битката за една нормална европейска държава. В програмата имаше различни гледни точки, но колегите от „Продължаваме промяната“ бяха много диалогични.

Опитахме се максимално да изградим програма, която да служи най-вече за отправна точка за доверието на гражданите по отношение на основните принципи, върху които е построена тази коалиция. Мисля, че успяхме да се справим.

Как се прави кампания, докато партиите ви са в кръгова отбрана заради едновременни удари от политически съперници, служебният кабинет и прокуратурата?

Кампания се прави с упорство и с ясни цели. На този етап в политическия ни живот думата "надежда" и думата "вяра" ми звучат изключително популистки и аз по принцип не ги използвам в своята реторика. Коалицията има ясни цели. Аз имам свои цели, както и повечето ми колеги.

Основната е да се сформира реформаторско правителство, което най-накрая да сложи край на парламентарната криза, да предложи ясен план за управление минимум до местните избори, ако не и повече. Да могат да се решат основни проблеми, които са абсолютно належащи.

Когато имаш ясни цели, ти не си в кръгова отбрана, нито си в нападение, ти просто имаш цел, към която вървиш, независимо от обстоятелствата.

Докато България нямаше редовен кабинет, изпусна шанса за влизане в еврозоната през 2024 г. и отново не беше приета за член на Шенген. А президентът поставя под съмнение ролята и волята на 48-ото Народно събрание за предоставяне на военна помощ на Украйна. Какъв е рискът за държавата, ако това безвремие продължи?

Огромна. Аз говоря за това постоянно и за мен липсата на парламент е най-големият проблем за страната. Когато няма парламент и няма правителство, което да носи политическата отговорност, фактически суверенът не управлява, няма политики, няма абсолютно никакъв развой на обществото.

Нямаме външна политика, нямаме изпълнение на решенията на парламента. Това, с което разполагаме, е едноличната власт на човек, който не е избран за това.

Но не можем да виним изцяло Румен Радев за това поради простата причина, че в края на краищата ние като народни представители сме длъжни да излъчим това управление и е наша отговорността да го направим. Ако не сме се справили, неговата злоупотреба с власт е и споделена вина между него и нас.

При всички случаи това, на което ставаме свидетели, е, че се отдалечаваме от европейските си партньори. Във външната ни политика никой не гледа на нас сериозно и това е огромен проблем. По отношение на влизането в еврозоната отново изпуснахме невероятния шанс. Сега се надявам, че това ще бъде основна причина всички политически сили да разберат, че правителство трябва да има. И тук не става въпрос за ничие его. По принцип егото не би трябвало към този момент да бъде решаващ инструмент за това какво да се случва в България.

Силно се надявам, че всички сме узрели до момента и сме разбрали, че целта е редовно правителство.

Каква е вероятността в 49-ото Народно събрание да се формира редовно управление и докъде стигат границите на компромисите? Какво е Вашето лично условие за подкрепа на коалиционно правителство?

Аз лично условие не мога да имам, защото политическата работа е отборна работа, екипна работа. Това ми беше много трудно да го науча в началото. Човек, който идва от предприемаческите среди, в голяма степен „си развява байрака“ сам, докато в политиката е съвсем различно.

Всяко твое действие се отразява на всички колеги и в положителен, и в отрицателен аспект. В този смисъл нямам лични условия. Това, което е ясно и което от „Демократична България“ говорим от страшно много време - то е напълно изпълнимо и точно поради тази причина бяхме атакувани в предходното Народно събрание с единствена цел да не получим мандата - е съставянето на експертно правителство с мандат, което да изпълни всички цели, които сме си заложили. А именно Шенген, еврозоната, законодателството по Плана за възстановяване и развитие, правосъдна реформа и модернизация на българската армия.

От друга страна моите основни цели като народен представител са свързани единствено и само с дългосрочни политики – реформа в ранната детска грижа, реформа в яслените грижи, повече възможности за родителите, по-добро образование, по-добри социални политики, подновяване на списъка за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания и изобщо промени в философията на ТЕЛК.

Това са много сложни политики, за които наистина трябва целенасочена работа. Началото на тази работа може да положи само правителство, което да носи политическата отговорност, при действащ парламент, който да издържи поне една година и половина.

Аз като народен представител, който от година и половина е влязъл в политиката, няма как да изпълня предизборните си обещания, няма как да работя за тях. Колкото и ужасно да звучи, няма как дори да се проваля в тях, защото не мога да ги начена.

Как Вашите избиратели гледат на ролята на Румен Радев в управлението?

Различно. Ако имате предвид персонално избирателите ми, вероятно всеки по различен начин.

Какво послание отправяте към хората, които подкрепиха протестите от 2020 г., но вече се колебаят дали да гласуват на пети поредни парламентарни избори? Какъв ангажимент поемате към тях в новия парламент?

Истината е, че това е играта на мафията. Игра на изтощение докрай.

Разбирам хората, които са изтощени да ходят да гласуват. От друга страна аз ще им кажа съвсем откровено, че може да се наложи пак, и пак, и пак да ги молим за това, защото тук не става въпрос за избирането ни.

За нас това не е игра. Това е битката за парламентарната ни демокрация. Просто ще ги помолим да отидат в неделя и за пет минути да подкрепят парламентарната демокрация, когато трябва и колкото трябва, защото това е най-основната ни конституционна възможност да бъдем нормална държава.



Кой съвет на мъдър човек Ви подготви най-добре за това, с което се сблъскахте в политиката? Какъв съвет бихте дали на младите момчета и момичета, които се колебаят дали да се занимават с политика в България?

Най-мъдрият съвет, който съм получавала, за да се справям в политиката, е от режисьора ми Стоян Радев. От 5 години се занимавам и със стендъп, правим най-голямото шоу в България – One Night Stand. В началото ми беше много трудно да преодолея притеснението си от публиката. Все се чудех как ще ме възприеме публиката, дали изглеждам добре, дали съм достатъчно смешна. Тогава Стоян Радев ми каза:

„Малко по-скромно. Сцената не е хората да видят твоето его, нито да се занимават с твоите проблеми. Сцената е да излезеш, да си свършиш работата и хората да бъдат доволни.“

Това беше най-важното нещо, което съм чула, за да мога да просъществувам в политиката. Спазваш ли този принцип, имаш шанс да не загубиш ума си.

Кое беше най-важното управленско решение, в което участвахте и с което се гордеете? За кое решение на миналия парламент съжалявате, че не успяхте да спрете?

Ужасно съжалявам, че не успяхме да спрем хартиената коалиция и всичко, което се случи в изборния процес.

Ужасно съжалявам, че позволихме на Корнелия Нинова и БСП да убедят ГЕРБ, че не трябва да подкрепят Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Не успяхме да довършим конституционната реформа.

Гордея се, че немалко наши законопроекти минаха, а за тези, които не са минали, ще се борим отново.

Какво Ви мотивира и Ви дава сили да останете в политиката дори след разочарованията от последните мандати? Какво може да Ви накара да си кажете: „Аз бях дотук“?

Мотивира ме това, че имам истински дългосрочни политики, които да защитавам и за които да се боря – ранна детска грижа, реформиране на яслената грижа, реформиране на качеството на образованието в детските градини чрез добавяне на логопед и психолог във всяко детско заведение, въвеждане на програма по ранна детска интервенция.

Изключително е важна реформата на ТЕЛК, за да може хората да получават подкрепата, от която имат нужда. Понякога тя е да ги овластим, понякога тя е да им дадем финансова подкрепа. Нещата, за които работя, са изключително важни, дългосрочни реформи.

Мотивира ме това, че хората продължават да искат да съм в политиката, продължават да искат да ги представлявам.

Би ме отказало семейството ми, което пострада изключително много през последната година и половина в политическия живот. Засега всички проявяват разбиране и са ми огромна подкрепа.

Тези предизборни кампании, това безобразно използване на парламентарната власт като машина за производство на скандали, висене до 12 часа през нощта, за да слушаме нечие его от трибуната, цялата тази криза, умишлено предизвикана от хора, които искат да съсипят конституционния ред в страната, се отразява ужасно на семейството ми. Надявам се да прескочим кризисния момент и отново да се завърнем към парламентарната демокрация преди кризата да е нанесла непоправими щети на най-близките ми.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Съдът остави за постоянно в ареста Марин Димитров, задържан при акцията в Агенция "Митници"

В ареста са синът на Димитров и бившата шефка на агенцията

20:15 - 23.04.2024
Важно днес

Журналистът Димитър Стоянов е освободен под гаранция

Той е бил привлечен като обвиняем за хулиганство и закана с убийство

19:51 - 23.04.2024
Живот

Точка и Теодор Лозанов ще нарисуват следващите ви кецове ASICS в Сердика Център тази събота

На 27 април в "Сердика център" българските художници ще бъдат на ваше разположение

19:09 - 23.04.2024
Важно днес

Военната помощ за Украйна влиза за обсъждане и гласуване и в Сената на САЩ

След сенаторите на ход е президента Джо Байдън, който да подпише законопроекта

18:45 - 23.04.2024
Култура

„Тейлър Суифт има проблеми с контрола на качеството"

The Tortured Poets Department е историята, която всички сме чували и преди

18:22 - 23.04.2024
Важно днес

Росен Христов: Договорът с "Боташ" си заслужава, ако се използва

Бившият служебен министър отрече да е подписвал споразумението

17:22 - 23.04.2024
Важно днес

Бойко Рашков: Стефан и Марин Димитрови идваха в МВР с информация за купуване на гласове

Бившият главен секретар не знаел, че баща и син Димитрови били разработвани от ДАНС

15:50 - 23.04.2024