Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
3000 нови работни места в завод за чипове на Intel и 10 млрд. евро държавни субсидии за предприятието - на теория, източногерманският град Магдебург спечели джакпота на инвестициите във високи технологии в ЕС.
Intel обаче се сблъсква със серия от проблеми, които осветяват серия проблеми на Германия - и на Европа - заради изоставането в IT-сектора.
Липсата на компетентни служители е основното препятствие пред проекта за завода, показва репортаж на Wall Street Journal. Местната програма за обучение на инженери по производство на чипове подготвя едва 2-ма души.
Високите цени на тока са втората причина, заради която германската икономика е в стагнация от края на 2022, а БВП вероятно ще се свие през 2023.
Когато към това се добавят и бюрократичните спънки, и политическата несигурност заради възхода на "Алтернатива за Германия" (AfD) в старите източни провинции, главоболията на чуждестранните инвеститори се удвояват.
За да осигури работна ръка за завода в Магдебург, Intel планира да изпрати германските си стажанти във фабрика в Ирландия, където да преминат през програма за квалификация.
Оказва се, че в 240-хилядния град в Саксония-Анхалт няма по-подходяща алтернатива - Магдебург е изгубил голяма част от индустриалната си база след разпадането на комунистическия режим на ГДР.
През тази година университетът "Ото фон Герике" е открил програмата си за студенти по високотехнологични полупроводникови нанотехнологии и ще назначи нови преподаватели за курсовете си. Засега студентите в направлението са само двама.
Intel избира точно този град заради свободния терен от около 1100 хектара и добрата свързаност с пътна и речна инфраструктура. Първата група от 20 техници ще започне обучение през следващия август, като постепенно броят им ще се увеличи десетократно.
Заводът би трябвало да започне производството си през 2027.
В Intel прогнозират, че между 30-40% от новата работна сила във фабриката ще трябва да дойде от държави извън Германия.
Имиграцията обаче е тема No.1 на симпатизантите на антисистемната AfD, която в Саксония-Анхалт догонва по подкрепа Християндемократичния съюз с 29%. Потенциалното негативно отношение към чужденците в региона може да създаде проблем за Intel.
Разходите за електроенергия са сериозен казус - подобни производствени бази на Intel по света използват около 300 млн. кВч ток за тримесечие. Средната цена за промишлените потребители в Германия е над 40% по-висока от тази във Франция и Полша.
Федералното правителство обмисля субсидии за електроенергията за стратегически обекти от индустрията, но до момента няма приет план.
Държавата все пак се споразумя с Intel да осигури почти 10 млрд. евро финансиране (с увеличение от първоначалните разчети за 6,8 млрд. евро) заради голямата значимост на завода - местните автопроизводители са в зависимост от азиатския и американския внос на чипове, Берлин ще субсидира и новия завод на TSMC край Дрезден.
Помощите все пак предизвикват спорове сред местните асоциации.
WSJ цитират икономиста Райнт Гроп, който казва, че подпомагането на заводите само ще прехвърли проблемите на друго място по веригата.
Държавната помощ не засяга най-сериозния проблем със структурните слабости на икономиката в региона на Източна Германия.
Пазарът на труда е слаб и ще става все по-трудно да се намират подготвени специалисти. А увеличаването на високотехнологичното производство е безалтернативно, ако Германия иска да запази наследството си на индустриален лидер.
