Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Едва ли има държава с по-неизгодно местоположение за търговия от Армения. Кавказката страна с 3-милионно население се намира между неприятелски настроени съседи - Турция и Азербайджан, а на юг дели 44 км граница с Иран.
Въпреки това Армения преживява невиждан разцвет на търговията си през последните месеци, пише германският Spiegel.
А причината е Русия. За около две години Ереван е увеличил четирикратно обема на износа си към Русия до около 2,5 млрд. долара - огромна сума на фона на факта, че целият БВП на страната е по-малко от 20 млрд. долара.
Армения е известна в региона с произодството на плодове, ядки и алкохолни напитки. От миналата година обаче страната се оказа хъб за всевъзможни високотехнологични и индустриални стоки.
При това държавата няма собствена граница с Русия. Вместо това опашки от камиони си проправят път по над 200-километровата отсечка през Грузия по посока ГКПП "Верхний Ларс" - единствения отворен граничен пункт с Русия за целия регион.
През 2022 г. Армения е доставила електронно оборудване за 460 млн. долара на руски клиенти. Продажбите на машини скача от 14 на 158 милиона долара. Това, което издава съмнителния бум на арменската търговия, е фактът, че паралелно с руския износ се увеличава и западния внос.
През декември 2022 г. например германските компании са увеличили с 287% износа за Армения в сравнение със средното ниво за периода 2018-2020.
Това е само един от каналите за заобикаляне на западните санкции срещу Русия, които до момента не успяват да причинят дълготрайни щети на икономиката, за да спрат военната машина на Путин.
Същият ефект се наблюдава и в Казахстан, където експортните приходи на германските компании са нараснали с 210% в сравнение с периода 2018-2020. Промените в стокообмена са толкова големи, че Европейската банка за възстановяване и развитие вече говори за "евразийския заобиколен път".
Германският бизнес има поне частично обяснение за този феномен, без да признава нарушаване на санкционния режим, пише Spiegel:
- Както Армения, така и Казахстан са членове на Евразийския митнически и икономически съюз - руската версия на европейската икономическа общност, в която има само лимитирани митнически проверки в цялата мрежа. Това прави все по-трудно да се установи дали германските стоки действително минават транзитно към Русия или остават.
- Преди инвазията на Путин в Украйна, Германия използва Москва като транспортен хъб за клиенти от Ереван и Астана. Сега това вече е невъзможно заради санкциите, което кара германските търговци да доставят директно в държавите-клиенти.
- Увеличава се и броят на руските потребители в Армения и Казахстан заради високата емиграция от Русия през 2022.
Дори тези фактори да се приемат, уравнението отново не излиза.
Икономическият ръст на Казахстан е само 3,2% през миналата година. В същото време страната "внася" от Германия 3 пъти повече машини и технологични стоки. Увеличението на новозакупените моторни превозни средства е 778%, на оптичните продукти - 242%. Вижда се и значителен ръст на износа на ключови стоки към региона - например двигатели.
Допълнителното търсене от руските имигранти - IT специалисти също не може да даде обяснение за този внезапен бум на износа.
Икономистът Габриел Фелбермайер от института WIFO от Виена посочва, че има "прекалено много пропуски в санкционния режим". Западните страни успяха да убедят индустриализирани държави като Япония и Южна Корея да се включат в ембаргото срещу Русия, но много други страни по света не участват в санкциите.
Поради тази причина ефектът за руската икономика е много по-слаб от изолацията на държави като Северна Корея или Куба. Дори заплахата за вторични санкции срещу нарушителите на западния режим има твърде малък ефект.
Най-озадачаващо е, че ЕС също носи вина за част от отворените "вратички" в санкциите.
Често този тип инструменти се налагат под условието, че всеки, който установи нарушение на мерките, е длъжен да сигнализира властите. Предприемачите, които разберат, че стоките им може да се отклоняват към Русия през трети страни, също попадат в тази категория.
Руските санкции обаче не съдържат това задължение - пропуск на ЕС, който шведското председателство се опитва да поправи.
Според източници на Spiegel обаче опитите за затягане на режима спрямо Русия се сблъсква със съпротива от страна на... Берлин.
Министерствата на финансите и правосъдието, които са управлявани от представители на Партията на свободните демократи в коалицията на Олаф Шолц, не полагат особени усилия за координиране на позицията по отношение на промяната.
Двете министерства се съпротивляват на всяко предложение за засилване на санкциите, което би изисквало законова регулация в Германия. Това засяга например въвеждането на изискване за посочване на държавата - краен получател на износа, което важи за търговците на оръжия.
Производителите на камиони, тежко машиностроене, полупроводници и електронни продукти биха били длъжни да предоставят доказателство, че изнесените стоки остават в страната-купувач и не излизат от нейните граници.
Заобикалянето на санкциите е и проблем за НАТО. Ако Армения и Казахстан имат относително малък стокообмен, това не се отнася за Турция - износът ѝ към Русия през 2022 г. е в размер на 9,3 млрд. долара, увеличение с 3,7 млрд. долара за една година.
Турция иска да се установи като "склад и мост" на Русия към световния износ, по думите на ръководителя на Асоциацията на износителите на металургични продукти в Истанбул. Страната е член на европейския митнически съюз, в който трудно може да се въведат строги проверки - и ефектът вече се вижда по официалните търговски данни на страната.
ЕС забрани износа на определени видове лагери за Русия, за да не допусне употребата им за военни машини, но Турция увеличава своите доставки за Русия над 50 пъти.
В същото време се вижда, че нараства и вносът в Турция на тези елементи от европейски страни като Германия. Същият модел се наблюдава при търговията със смазочни масла, които могат да се ползват и във военния сектор.
Тези пробиви не остават без последствия. Прекият транзит от Турция към Русия беше ограничен през изминалите седмици, след като САЩ предупредиха Анкара, че не одобряват какво се случва с търговската ѝ политика.
Външният министър на Турция Мехмет Чавушоглу обеща на Антъни Блинкън, че ще се вземат мерки, така че износът към Русия да не може да се използва за военни цели.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган обаче има други планове. Скоро се очаква откриването на АЕЦ "Аккую", построена от "Росатом" в Турция. Ердоган иска Путин да участва лично на церемонията. И е горд, че "Западният клуб" не е успял да вкара Турция в "среда на война срещу Русия".
