Има ли властта воля за премахване на преференциалните ставки за ДДС; ще спре ли компенсацията на цените на електроенергия за бизнеса от началото на следващата година; кои проекти по Плана за възстановяване и устойчивост ще могат да започнат следващата и по-следващата година - това са част от въпросите които главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов задава във връзка със следващия бюджет на държавата.
Богданов започва с това, че Бюджет '23 е създал исторически прецедент - Народното събрание прие бюджета на 28 юли по развиделяване, което е най-късната дата за одобряване на държавния бюджет за текущата година изобщо.
Приетият бюджет задава рамка, но тя е само за оставащите пет месеца до края на 2023 г. Затова и Богданов призовава да се погледне към бюджета за 2024 г. и към цялостните структурни мерки, които ще предопределят фискалните параметри за следващите поне няколко години.
Според него много от важните решения предстоят, като не личи да има консенсус за разумното разрешаване на важни казуси с голям бюджетен ефект. Това се е видяло от дебатите по параметрите на бюджета, от една страна, а от друга, в още по-голяма степен, от липсата изобщо на предложения в някои насоки.
Главният икономист на Института за пазарна икономика задава 10 въпроса към финансовия министър Асен Василев и към представителите на подкрепящото правителството парламентарно мнозинство:
- Какви действия ще има, за да се избегне дефицит от над 3% не само за 2023 г., но и за следващите (поне) три години?
В тригодишната бюджетна прогноза, представена от МФ, съвсем ясно се показва дефицит от 3,6% за 2025 г. А извън това – планиран дефицит „на ръба“, който при всяко по-неблагоприятно развитие може значително да нарасне.
- Има ли яснота в крайна сметка кои проекти за сметка на Плана за възстановяване и устойчивост ще могат да стартират и да се финансират през 2024 г. и 2025 г.?
Става въпрос за нетривиални над 11 милиарда лева. В сходен порядък – върви ли и докъде е стигнало планирането и изпълнението на програмите от новата многогодишна рамка на еврофондовете и какво ще бъде реализирано през следващата година?
Всичко това е в контекста на планирането на капиталовите разходи – за да не се стига, като в последните дни, до фриволно зачеркване или добавяне на стотици милиони по усмотрение и ей така „на око“. В този ред – планира ли правителството да въведе многогодишно капиталово бюджетиране?
- Има ли готовност да представи пълен списък на инвестиционните проекти, които ще бъдат включени в бюджета за 2024 г., и на тази база да се гласува бюджетен таван за капиталовите разходи?
- Има ли воля за нормализация на режима на облагане с ДДС и премахване на преференциалните ставки, въведени уж като временно мерки през пандемията и малко след началото на войната на Русия срещу Украйна?
Чухме, че не било времето в средата на годината (а именно тогава бяха въведени преди, но както и да е) – хубаво, означава ли това, че от 1 януари идва времето? Има позиция в мнозинството?
- Ще има ли пакет мерки за изсветляване на икономиката, след като част от първоначалните идеи бяха отхвърлени?
Трябва да е ясно, че ако искаме ниски данъчни ставки това може да се поддържа устойчиво само ако събираемостта е висока и властта предотвратява измамите.
- Ще бъдат ли окончателно прекратени схемите за компенсация на цените на електроенергия за бизнеса от началото на следващата година?
- Как ще се прилага Директивата на Съвета на ЕС за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи?
Ще се въведе ли допълнително облагане за попадащите в обхвата големи предприятия и откога?
- Ще има ли общ подход при бъдещи увеличения на заплатите в бюджетната сфера?
С отчитане на инфлация, оценка на относителни дефицити на кадри, лични постижения на служителите, реформи в начина на работа и въвеждане на електронно управление и т.н. – или отново през декември ще се даде на който има най-силно лоби и плаши с най-гласовит протест?
- Остава ли устойчива формулата за определяне на минималната работна заплата – наполовина на средната – или ще има нещо ново?
Предвижда ли се въвеждане на механизъм за автоматична промяна в минималния и максималния осигурителен доход? В този ред на мисли – ще отпаднат ли минималните осигурителни прагове и ако няма, ще бъдат ли актуализирани?
- Ще има ли промяна в принципите на социално подпомагане, които да отчитат доходите, имуществото и нуждите на получаващите, или ще се задълбочи неефективния подход на широкообхватни програми, които дават минимална и недостатъчна подкрепа?
Това се отнася за всички социални помощи – от енергийните, през тези за хора с увреждания и се стигне до тези за деца. Ще има ли дефиниция на „енергийна бедност“, която да позволи по-ефективно социално подпомагане на действително нуждаещите се?
Списъкът може да бъде продължен, пише още Лъчезар Богданов, защото държавният бюджет е сам по себе си една аритметическа сметка, която отразява резултатите от всички останали икономически, здравни, социални и данъчни политики.
И докато сега новото мнозинство, министърът на финансите и целият кабинет можеха да се измъкнат с извинението, че няма време и трябва да се бърза, през есента всички тези, а и много други въпроси ще бъдат основа на оценката на полезността на това управление, завършва икономистът.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
