Германският парламент одобри радикална изборна реформа, която ще намали броя на депутатите.
Заради особеностите на германската избирателна система - в момента Бундестагът има рекордните 736 членове, или с цели 138 души повече от законовия минимум на мандатите в законодателното събрание (598).
Съгласно промените броят на депутатите ще трябва да се ограничи до 630, без възможност за увеличаването му според резултата от вота.
Законопроектът беше приет с мнозинството от гласовете на лявоцентристката коалиция на канцлера Олаф Шолц, в която влизат социалдемократите (SPD), зелените и либералите (FDP). След разгорещен дебат общо 400 депутати гласуваха за, 261 против и 23 се въздържаха.
Две опозиционни партии - Християнсоциалният съюз (ХСС) и Левицата, критикуваха остро приетите промени.
"Вие си поставихте за цел да ограничите германския парламент. Това, което правите сега, е да ограничите опозицията в този парламент", каза Александър Добриндт от ХСС.
Дясноцентристкият блок, в който влиза ХСС, даде заявки, че възнамерява да отнесе въпроса до Федералния конституционен съд на Германия.
През последните години други предложения за реформиране на системата се провалиха поради трудността да се съгласуват интересите на партиите. Следващите национални избори в Германия се очакват през есента на 2025 г.
Каква е системата в момента и какво се променя?
Германската избирателна система често е давана за пример като справедливо представителство на волята на избирателите - но е и доста сложна и понякога води до странни отклонения, какъвто е примерът с действащия състав на Бундестага.
На изборите в Германия всеки избирател получава два гласа: един за мажоритарно избран кандидат, и друг - за партийна листа.
299-те избирателни района в страната избират пряко по един представител в законодателния орган с обикновено мнозинство (т.е. избран е онзи, който е получил най-много гласове, без балотаж).
Още поне 299 допълнителни места се разпределят между партийните листи.
Гласовете за партиите са от решаващо значение, тъй като те определят пропорционалния дял на мандатите, които всяка партия печели.
Тази двустепенна система обаче води до необходимост от допълнителни баланси. Гласоподавателят все пак би могъл да избере кандидат от една партия, но да гласува за друга листа.
Това създава риск от диспропорции при разпределението на мандатите. Затова законът дава право за увеличаване на броя на избраните депутати над минимума от 598.
Ако дадена партия спечели повече места чрез мажоритарен вот, отколкото с общата си листа в дадена провинция, тя запазва пряко избраните си депутати. Но останалите политически сили увеличават своите групи с допълнителни мандати, за да се гарантира точното отразяване на пропорционалния вот.
Тъй като традиционните големи партии в Германия продължават да доминират в прекия вот, това довежда до случаи, в които Бундестагът има много повече от минималния брой депутати, който е 598.
Как с 3 избрани депутати получаваш група от 39 мандата?
- За да участва в разпределението на местата, дадена партия трябва или да спечели 5% от гласовете за партийната листа, или да има поне трима пряко избрани депутати.
- През 2021 г. това правило дава извънредно предимство на "Левицата". Партията не успява да прескочи пропорционалната бариера, защото печели само 4,9%.
- Но "Левицата" успява да спечели три директни мандата през избирателните райони на Източен Берлин, където е традиционно силна.
- По този начин партията не само влиза в Бундестага, но и групата ѝ се разширява до 39 членове.
Реформата, изготвена от управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц, предвижда постоянна численост на Бундестага да бъде не повече от 630 места.
"Народът на нашата страна очаква от нас да сме способни на реформи и да покажем, че и ние сме готови да приемем съкращения", заяви Дирк Визе, депутат от социалдемократите на Шолц.
Според новата система партиите задължително ще трябва да спечелят 5% от гласовете, за да участват в разпределението на местата - т.е. дори да имат трима пряко избрани кандидати, това няма да бъде достатъчно за парламентарно представителство. Тоест - "Левицата" губи.
- Християнсоциалният съюз (ХСС) на Маркус Зьодер е втората ощетена политическа сила - доминиращата партия в провинция Бавария.
- ХСС е десетилетен коалиционен партньор с Християндемократите (ХДС), с които има специално споразумение. ХДС не се явява на избори в Бавария, ХСС не се явява на избори никъде извън Бавария (където печели всичко), а накрая двете партии сумират резултата си на федерално ниво в коалиция.
- Бавария има 46 избирателни района, които по традиция избират мажоритарния кандидат на ХСС. Но пропорционалният дял на гласовете за партията на Зьодер е около 5%, когато се съпостави с общата избирателна активност в цяла Германия в последните няколко десетилетия. При това - с тенденция към спад под бариерата.
Затова и Маркус Зьодер нарече реформата на Шолц "умишлена манипулация на демократичната волян на избирателите".
"Това е уникално събитие в поствоенната история на Германия, в която мнозинството в парламента променя правото на глас изцяло в своя полза. Това е огромна манипулация и е абсолютно противоконституционно", твърди още лидерът на баварския ХСС.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
