・ 5 мин.

Съединението на България - денят, който разбива митове за свободата

Съединението на България - денят, който разбива митове за свободата Снимка: © VisitPlovdiv.bg

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


Аз, Александър I, съ Божията милостъ и народната воля,

Княз на Северна и Южна Бълтария

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и из- биранието на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българекий народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постиганието на историческата му задача. аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава тадост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в а заякчаванието на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.

Това са думите на княз Александър Батемберг отпреди 140 години, написани от Стефан Стамболов, с които валидира едно от най-великите дела на българите в новата им история - дързостта да пренебрегнат договорките на Великите сили от Берлинския конгрес и да заявят ясно, че граница между тях повече не може да има.

На 6 септември 1885 г. (18 септември по нов стил - б.р.) Княжество България и автономната османска област Източна Румелия стават едно цяло. Актът на Съединението на България е само българско постижение, но докато в Европа са най-вече изненадани, защото никой не ги е питал, Руската империя е категорично против. Нещо повече - дори се опитва да отмъсти на България за дързостта ѝ.

Съединението бележи кулминацията на бунтове в различни градове на османската провинция на юж от Стара планина - Източна Румения не е част от Княжество България по силата на Берлинския договор за край на Руско-турската война, последвани от военен преврат. От власт е свален губернатор Гавраил Кръстевич и е заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „да се именува княз на Северна и Южна България“.

Руската империя никога не е желаела появата на обширна, силна и и най-вече независима от нея българска държава и този факт проличава особено силно през датата 6 септември 1885 г.

Кръстевич е заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „да се именува княз на Северна и Южна България“. Автор на прокламацията, прочетена от княз Александър Батенберг е Стефан Стамболов, който тогава е председател на Народното събрание. На 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се ангажира със защитата му.

Руският император Aлександър III е убеден, че българският княз се опитва да ограничи руското влияние в България и определя акта на Съединението като лична и напълно егоистична цел на българския владетел.

Aлександър III пренебрегва изцяло ролята на българския народ, основен двигател на действията и дори пише в писмо до началника на руския Генерален щаб:

„Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно“.

Така Руската империя решава да "отмъсти" на българите. Няколко дни след 6 септември военното звание на Александър Батенберг е отнето от руския император, а военният министър на Княжеството и руски княз Михаил Кантакузин напуска министерството, заедно със своите военнослужещи.

Целта е България да остане беззащитна - руските офицери тогава съставляват почти 60% от командния състав на войската, което означава, че България ще бъде уязвима при евентуален удар от външен противник.

Ударът не закъснява - подтикната от Русия и с помощта на Австро-Унгария Сърбия обявява война на младото българско княжество по-малко от два месеца след Съединението.

Но вместо разгром, какъвто Руската империя очаква, следва военен триумф за България.

Българските капитани побеждават генералите, без помощ от благодетели. С цената на стотици жертви и хиляди ранени.

Тогава Иван Вазов пише "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях..." и изпраща загиналите български войници с "Юнаци, лека нощ".

По-малко от година след Съединението Александър Батенберг е свален с преврат, а Захари Стоянов проклина "оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя".

Истинската история на Съединението - според фактите, а не според романтичната представа за времето и пропагандните клишета от учебници в периода след 1945 г., разбива не един или два мита за т.нар. освободителка Русия.

За недоволството на Санкт Петербург към българските действия, разказва и германският журналист Артур фон Хун, който е военен кореспондент по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той пише:

„Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше доста поохладняла през последните години, то тя охладня сега съвсем.

Повикването на българските офицери из българската армия показа ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ“.

Всъщност именно руското недоволство провокира Великобритания да заеме друга позиция и да подкрепи българското Съединение, като с това тя вижда възможност да разклати руското присъствие на Балканите.

Според философа Калин Янакиев Руската империя никога не е желаела появата на обширна, силна и и най-вече независима от нея българска държава. Но именно точно този факт някак увисва пред всички останали митове за „безкористния освободител - Русия“.

Спорт

ЦСКА и "Ботев" (Пловдив) направиха зрелището на сезона. "Левски" постигна безпроблемна победа

За "червени" и "сини" предстоят големи битки в Европа

18:44 - 22.11.2026
Важно днес

Емил Дечев: Висшият съдебен съвет трябва да покаже какво има в архива на Нотариуса

По думите му комисия на Съдийската колегия преглежда архива от години и още няма доклад

17:27 - 22.11.2026
Важно днес

Мексико залови един от най-влиятелните наркобосове Ел Чапо Исидро, 11 души загинаха при акцията

САЩ искат екстрадицията на Ел Чапо Исидро, който беше сред 10-те най-издирвани бегълци на ФБР

16:27 - 22.11.2026
Живот

Майли Сайръс се омъжи за барабаниста Макс Морандо

Церемонията беше в Палм Спрингс, Калифорния

15:21 - 22.11.2026
Важно днес

Настъпва рязка промяна на времето, температурите се понижават

Оранжев код за силен вятър е обявен за 17 области

15:09 - 22.11.2026
Важно днес

Руски товарен кораб продължава да гори във водите на Финландия

Екипажът на Sparta II е евакуиран

14:22 - 22.11.2026
Важно днес

Мотошествие срещу домашното насилие премина през центъра на София

В шествието се включи и омбудсманът Велислава Делчева

13:53 - 22.11.2026
Важно днес

Николай Попов обвини автоексперт в манипулации и натиск върху вещи лица при катастрофи

Според бащата на Сияна една експертиза може да обърне изхода на дело за катастрофа

11:54 - 22.11.2026
Външнополитически дневници

Пеперудените крила на сръбските студенти

Какво предстои за Студентското движение след изборната победа в Сърбия?

11:17 - 22.11.2026
Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам