Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Народното събрание постигнато политическо съгласие по текста за решение по казуса с френското предложение за Северна Македония, като проектът на "Демократична България" събра 170 гласа "за", срещу 37 "против" и 21 "въздържал се".
"За" гласуваха 59 души от ПП, както и целите групи на ГЕРБ, ДПС и "Демократична България", както и двама независими депутати.
"Против" бяха всички налични 12 депутати от "Възраждане", 18 от ИТН, 4 от БСП, 1 от "Продължаваме промяната" и още двама от независимите.
"Въздържал се" гласуваха 18 души от БСП, двама независими и един член на групата на ПП.
С това парламентът даде мандат на Министерския съвет да одобри т.нар. френско предложение за евентуално вдигане на ветото за преговори на ЕС със Скопие, но под 4 условия (вижте ги по-долу). Вносител на приетия текст е Христо Иванов (ДБ).
"Добро ли е френското предложение - добро е. Това беше заявено от външния министър и от президента Радев и от експертите по тази тема. Ако не вярвате на експертите и политиците, чуйте какво казват в Скопие за това предложение - това е най-ясната индикация дали предложението защитава българския национален интерес. Ако някой казва, че той не го защитава, да заповяда на митинга на ВМРО в Скопие и да се присъедини към тях", каза Христо Иванов при представянето на своето предложение за гласуване.
"България не вдига ветото, а подсилва силата на своето вето - оттук нататък ако Северна Македония не изпълнява задълженията си, които е поела не просто към България, а към ЕС, ветото ще е със силата на цялото европейско семейство, което е застанало зад България. Ако не променят конституцията, няма да видят преговори - това става ясно във френското предложение", каза още Иванов.
Срещу него се изказа Тошко Йорданов от ИТН, който твърди, че МВнР не е давало изрична подкрепа за това предложение и отново обвини поддръжниците му за "национални предатели".
По думите му - съдържанието на френското предложение не можело да се нарича "най-доброто", защото досега България е имала "кола без двигател, гуми и фарове, а след това пробутват кола с гуми и фарове, но без двигател". Йорданов предизвика и преиздента Румен Радев да разсекрети стенограмите от КСНС от януари 2022 г., за да се види "какви неща приказвахте начело с Киро".
Тома Биков от ГЕРБ обаче постави противоположния въпрос: "Обречени сме да се съобразяваме предимно с реалностите и фактите, а не с желанията. Можем ли да получим по-добро от това? Има ли тук човек, който да каже, че можем? Аз имам основания да смятам, че няма да можем. Ние трябва да направим една стъпка и тя не е много голяма".
Той посочи, че няколко правителства в България са имали единна цел - да може българите и македонците да са част от "обща цивилизационна и геополитическа зона".
"Тогава ние ще станем отново един народ. Дали това ще се случи с подписването на някакъв договор, с вкарването на някаква клауза? Аз твърдя, че не. Но след 150 години разделение, две национални катастрофи и една истинска катастрофа за българската идентичност след 1944 г., когато българската държава провежда асимилация на българите в Пиринска Македония - след всички тези трагедии не можем да очакваме, че след 1-2 години или след 30 години ще имаме отношения, каквито трябва да имаме", каза Биков.
Георги Михайлов (БСП) обяви, че групата няма да подкрепи проекта на Христо Иванов, въпреки че "най-много се доближава" до позицията на партията. В същото време Михайлов обвини опозицията в това, че е злоупотребявала с темата за РСМ в последните месеци, за да събори правителството.
Той коментира, че проектът се използва от ГЕРБ за "излизане от изолацията", а не за разрешаване на проблема със Скопие.
Какви са условията на България?
Проектът потвърждава досегашните условия към Северна Македония и дава мандат на правителството да приеме френското предложение, но при изпълнение на допълнителни 4 изисквания.
Първото - прецизиране на текста в заключенията на Съвета, за да се гарантира вписването на българите в конституцията на РСМ наравно с другите народи, споменати в нея.
Изисква се и подобряване на предложения проект за преговорна рамка, така че да е ясно, че "нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да се тълкува като признание от България за съществуване на "македонски език".
Парламентът поставя и условие за гаранции, че добросъседството остава "хоризонтален критерий" в рамките на целия процес на присъединяване, както и включване на референция към двустранните протоколи по чл. 12 от Договора за добросъседтво в преговорната рамка.
Решението беше обявено, докато премиерът Кирил Петков все още е в Брюксел, където тече срещата на лидерите на страните от ЕС. В четвъртък премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски обяви, че нито една институция в страната не приема френското предложение за допустимо и обвини ЕС, че допуска поредна блокада на интеграционния процес заради една държава.
