Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Вместо 29 март, каквито бяха прогнозите до неотдавна, 19 април се очертава като най-вероятната дата за предсрочните парламентарни избори. Причините са няколко. На първо място са всички процедури, предвидени в Конституцията - консултации с възможните кандидати за служебен премиер при новия президент Илияна Йотова, избор на такъв, съставяне на правителство и неговото назначаване.
Всяка стъпка ще отнеме някакво време - колко точно, никой не може да каже, а в Конституцията няма задължителни срокове. Изглежда обаче времето до 29 януари няма да е достатъчно, което означава, че няма как да има избори на 29 март.
И второ, в първите два уикенда през април са Цветница и Великден. Тогава е и пролетната ваканция на учениците. Ако има консенсус за едно нещо сред политическите сили, то е, че тогава не трябва да има избори. Така най-близката възможна дата става 19 април.
Това означава, че служебният кабинет трябва да бъде назначен на 19 февруари. Дотогава кабинетът в оставка на Росен Желязков ще продължи да управлява страната.
Какво казва Конституцията – и какво не казва
По отношение на служебното правителство Конституцията оставя широко поле за действие. Няма срокове за провеждане на консултациите с кандидатите за премиер от т.нар. “домова книга”, нито за времето, в което президентът трябва да избере служебен министър-председател.
Няма ограничение и колко дълго посоченият за премиер може да избира състав на кабинета си, преди да го предложи на държавния глава. Този състав по Конституция трябва да се обсъди на консултации с парламентарните групи и едва след това правителството да бъде назначено.
Бившият президент Румен Радев провеждаше тези консултации едновременно с всички партии. Йотова обаче може да избере друг подход.
Единственият фиксиран срок в цялата процедура е, че новите избори трябва да се проведат "в двумесечен срок" от назначаването на служебния кабинет.
“Илияна Йотова ще зададе темпото и тя ще определи колко да бъде разтегната процедурата във времето. Основно от нейните действия ще зависи кога ще започне да тече двумесечният срок преди изборите”, коментира пред “Булевард България” конституционалистът Христо Орманджиев.
Той допълни, че липсата на срокове не е пропуск, а съзнателен избор на законодателя, защото служебният премиер трябва да има достатъчно време да избере хора за своя кабинет.
Бившият председател на Народното събрание и преподавател по конституционно право Наталия Киселова е на мнение, че Илияна Йотова няма да бърза и ще бъде предпазлива, защото дори и да са водени разговори за служебния кабинет по времето на Радев, сега отговорността е нейна, а процедурата на практика започва отначало.
Изборният експерт Стоил Цицелков от Обществения съвет към ЦИК е категоричен, че решенията за датата не се взимат на случаен принцип. Според него има координация между президентството и бъдещия служебен кабинет, а сроковете се изчисляват предварително.
По-дълъг срок, но същите проблеми
Ако изборите са на 19 април вместо на 29 март, това ще даде три седмици повече на изборната администрация да се подготви за вота.
Времето обаче пак няма да стигне, за да бъдат въведени скенерите за броене на бюлетини, които управляващото мнозинство на ГЕРБ, ИТН, ДПС-Ново начало и част от БСП (тъй като друга част не е съгласна) искат да наложат.
“Шанс за новите машини практически няма. Единственото разумно нещо е, ако се реши да се направи експеримент - например 50 машини да бъдат поставени някъде, да кажем в центъра на София, където хората да могат да гласуват на тях контролно, без това да се взема предвид в резултата. Така беше направено и с първите машини”, каза пред “Булевард България” Стоил Цицелков.
Според него може изобщо да не се стигне до въвеждане на сканиращи устройства, защото управляващите са дали назад от идеята си. Именно поради тази причина се отлага и гледането на промените в Изборния кодекс.
Цицелков е на мнение, че след острата обществена реакция машинното гласуване няма да отпадне, какъвто беше първоначалният план на властта.
Това е още една причина изборите да бъдат на 19 април, а не на 29 март. Цицелков обясни, че голяма част от флашките на машините са към края на експлоатационния си живот и се налага да бъдат сменени. Това е стандартна процедура, но трябва да мине през обществена поръчка. Затова е нужно и малко повече време.
“Експлоатационният живот на флаш паметите - най-крехката част от инфраструктурата - е към края си. Това е известно на всички, които се занимават с информационни системи. Могат да бъдат подменени. Такива поръчки са правени и преди - частично, за обновяване на вече изгорелите. Който иска безпроблемно машинно гласуване, трябва да го обезпечи", каза Цицелков и допълни, че това е като смяната на маслото на колата, което трябва да се прави през определено техническо време.
Рисковете около служебния премиер
Въпросът за датата на предсрочните избори изглежда ясен. Далеч по-сложна е темата кой ще бъде служебният премиер.
Едно от най-обсъжданите имена е това на отстранения към момента подуправител на БНБ Андрей Гюров. Около него обаче все още има висящи въпроси, свързани с Комисията за противодействие на корупцията и позицията му в централната банка. Според Антикорупционната комисия Гюров не може да изпълнява задълженията си поради "несъвместимост", а на базата на това становище ръководството на БНБ го отстрани от длъжност. Той обаче не е освободен с решение на парламента, както изисква законът - тоест формално още заема поста. По казуса Гюров води дела в България и в Съда в Люксембург, но те все още не са приключили.
Според Наталия Киселова Илияна Йотова няма да се спре на Андрей Гюров, защото изборът му крие юридически риск. Не от гледна точка на въпроса дали той все още изпълнява функциите на подуправител на БНБ, а заради действията, които може да последват избора му.
“По-притеснително е дали ще бъде оспорен указът на президента, което може да постави под съмнение и да създаде напрежение в предстоящите предсрочни избори”, коментира Наталия Киселова.
Именно заради това президентът вероятно ще търси решение, което минимизира риска от правни атаки и политически конфликти.
Според Конституцията кандидати за служебен премиер могат да бъдат управителят и подуправителите на БНБ, председателят на парламента, омбудсманът и неговият заместник и председателят на Сметната палата и неговите заместници.
Киселова е на мнение, че представителите на БНБ ще откажат, ако получат предложение от Йотова, защото ако приемат, трябва да напуснат поста си. Рая Назарян също не би приела, защото ако това се случи, няма да може да участва в кампанията.
Така реално "домовата книга" за Йотова се свежда до Сметната палата и институцията на омбудсмана и според Киселова тя ще избере служебния премиер сред тези петима души.
Президентът ще започне консултациите с възможните кандидати за поста още в утрешния ден, като първата ѝ среща е с председателя на Народното събрание Рая Назарян. И тя, и партията ѝ ГЕРБ вече заявиха, че дължавният глава ще получи отказ.
