Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Кабинетът в оставка на Росен Желязков ще управлява още близо месец
- Предсрочните избори се отлагат - вероятно ще са на 19 април, вместо на 29 март
- Андрей Гюров едва ли ще е служебен премиер, макар нагласите бяха да бъде
- Отлагането на вота пак не дава достатъчно време за въвеждане на "скенерите" за бюлетини, както искат ГЕРБ, Пеевски и ИТН
Вместо 29 март, каквито бяха прогнозите, 19 април се очертава като най-вероятната дата за предсрочните парламентарни избори. Това значи, че правителството с премиер Росен Желязков ще управлява още близо месец - до около 19 февруари, след като подаде оставка на 11 декември.
Забавянето на вота си има причини. Новият президент Илияна Йотова трябва да избере служебен премиер от т.нар. домова книга, а той да събере кабинет. Това трудно може да стане до 29 януари, за да бъдат изборите на 29 март - или до два месеца след назначаването на временно правителство, както изисква Конституцията.
Но и за името на служебния премиер има промяна - очакванията бяха Андрей Гюров да поеме поста. По информация на "Булевард България" и според Наталия Киселова обаче Йотова ще се спре на друг вариант.
Поредица от празници също "пречат" вотът да е преди 19 април. Първите два уикенда през април са Цветница и Великден. Тогава е и пролетната ваканция на учениците. Ако има консенсус за нещо сред политическите сили, то е, че в периода не трябва да има избори. Така най-близката възможна дата е именно 19-и.
Какво казва Конституцията – и какво не казва
Конституцията оставя широко поле за действие на президента - в случая Илияна Йотова - за назначаване на служебен кабинет и насрочване на предсрочни избори. Няма срокове за провеждане на консултациите с кандидатите за премиер. Няма ограничение и колко дълго посоченият за поста може да избира състав на кабинета си, преди да го предложи на държавния глава.
Единственият фиксиран срок в цялата процедура е, че новите избори трябва да се проведат "в двумесечен срок" от назначаването на служебния кабинет. Това трябва да стане около 19 февруари, за да бъде вотът на 19 април.
“Илияна Йотова ще зададе темпото и тя ще определи колко да бъде разтегната процедурата във времето. Основно от нейните действия ще зависи кога ще започне да тече двумесечният срок преди изборите”, коментира пред “Булевард България” конституционалистът Христо Орманджиев.
Той допълни, че липсата на срокове не е пропуск, а съзнателен избор на законодателя, защото служебният премиер трябва да има достатъчно време да избере хора за своя кабинет.
Бившият председател на Народното събрание и преподавател по конституционно право Наталия Киселова е на мнение, че Илияна Йотова няма да бърза и ще бъде предпазлива, защото дори и да са водени разговори за служебния кабинет по времето на Радев, сега отговорността е нейна, а процедурата на практика започва отначало.
Изборният експерт Стоил Цицелков от Обществения съвет към ЦИК е на мнение, че решенията за датата не се взимат на случаен принцип. Според него има координация между президентството и бъдещия служебен кабинет, а сроковете се изчисляват предварително.
Рисковете около служебния премиер
Въпросът за датата на предсрочните избори изглежда ясен. Далеч по-сложна е темата кой ще бъде служебният премиер.
Едно от най-обсъжданите имена е това на отстранения към момента подуправител на БНБ Андрей Гюров. Около него обаче все още има висящи въпроси, свързани с позицията му в централната банка. Според Антикорупционната комисия Гюров не може да изпълнява задълженията си поради "несъвместимост", а на базата на това становище ръководството на БНБ го отстрани от длъжност. Той обаче не е освободен с решение на парламента, както изисква законът - тоест формално още заема поста. Това де юре го оставя в "домовата книга", от която Йотова може да избира. За отстраняването си от БНБ Гюров води дела в България и в Съда в Люксембург, но те все още не са приключили.
Според Наталия Киселова Илияна Йотова няма да се спре на Андрей Гюров, защото изборът му крие юридически риск. Не от гледна точка на въпроса дали той все още е подуправител на БНБ, а заради действията, които може да последват избора му.
“По-притеснително е дали ще бъде оспорен указът на президента, което може да постави под съмнение и да създаде напрежение в предстоящите предсрочни избори”, коментира Наталия Киселова.
Именно заради това президентът вероятно ще търси решение, което намалява риска от правни атаки и политически конфликти.
Според Конституцията кандидати за служебен премиер могат да бъдат управителят и подуправителите на БНБ, председателят на парламента, омбудсманът и неговият заместник и председателят на Сметната палата и неговите заместници.
Киселова е на мнение, че представителите на БНБ ще откажат, ако получат предложение от Йотова, защото ако приемат, трябва да напуснат поста си. Рая Назарян също не би приела, защото ако това се случи, няма да може да участва в кампанията.
Така реално "домовата книга" за Йотова се свежда до Сметната палата и институцията на омбудсмана и според Киселова тя ще избере служебния премиер сред тези петима души.
Президентът започва консултациите с възможните кандидати за поста още в утрешния ден, като първата ѝ среща е с председателя на Народното събрание Рая Назарян. И тя, и партията ѝ ГЕРБ вече заявиха, че държавният глава ще получи отказ.
Изборите се отдалечават, но проблемите остават
Ако изборите са на 19 април вместо на 29 март, това ще даде три седмици повече на изборната администрация да се подготви за вота.
Времето обаче пак няма да стигне, за да бъдат въведени скенери за броене на бюлетини, каквито управляващото мнозинство на ГЕРБ, ИТН, ДПС-Ново начало и част от БСП (тъй като друга част не е съгласна) искат да наложат.
“Шанс за новите машини практически няма. Единственото разумно нещо е, ако се реши да се направи експеримент - например 50 машини да бъдат поставени някъде, да кажем в центъра на София, където хората да могат да гласуват на тях контролно, без това да се взема предвид в резултата. Така беше направено и с първите машини”, каза пред “Булевард България” Стоил Цицелков.
Според него може изобщо да не се стигне до въвеждане на сканиращи устройства, защото управляващите са дали назад от идеята си. Именно поради тази причина се отлага и гледането на промените в Изборния кодекс.
Цицелков е на мнение, че след острата обществена реакция машинното гласуване няма да отпадне, какъвто беше първоначалният план на властта.
Това е още една причина изборите да бъдат на 19 април, а не на 29 март. Цицелков обясни, че голяма част от флашките на машините са към края на експлоатационния си живот и се налага да бъдат сменени. Става дума за стандартна процедура, но трябва да мине през обществена поръчка. Затова е нужно и малко повече време.
