Населението на България ще бъде около 2,62 милиона души в края на настоящия век, а при най-песимистичния сценарий цифрата сочи 2,28 млн. Прогнозите са направени от изследователи от Института за здравни показатели и оценки към Университета във Вашингтон. Те са част от ново проучване, публикувано в авторитетното списание The Lancet и спонсорирано от Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
При правенето на прогнозите учените са взели предвид фактора коефициент на плодовитост – тоест, средният брой раждания на една жена. Ако той падне под 2,1, то броят на населението започва да намалява.
Именно такъв се предполага, че ще бъде случаят с България, като изследователите смятат, че през 2017 вече сме отчели най-високия брой на населението – около 7,05 млн. души. У нас коефициентът на плодовитост през същата година е бил 1,47, а през 2100 г. е изчислено, че ще падне до около 1,25 или, при най-лошия сценарий, до 1,21.
България в случая е част от глобална тенденция, която сочи намаляване броя на населението в почти всички страни по света заради все по-ниския коефициент на плодовитост. Прогнозите сочат, че 23 нации, включително испанците и японците, ще загубят половината от населението си до края на века.
Друга от основните опорни точки показва, че средната възраст в целия свят ще се покачи и в даден момент през 2100 г. ще има същият брой хора, навършващи 80 години, колкото и новородени.
През 1950 г. жените по света са раждали средно по 4,7 деца. Данните на Института за здравни показатели и оценки към Университета във Вашингтон показват как през 2017 година този коефициент вече е намалял почти наполовина и е стигнал до 2,4. Прогнозите са, че ще продължи да пада и ще стигне под 1,7 в последната година от настоящия век.
Учените очакват броят на населението на Земята да достигне своя пик около 2064 г., когато ще бъде 9,7 милиарда души. През 2100 г. обаче се очаква да падне до 8,8 млрд.
„Това е нещо значително – по-голяма част от света преминава към естествено намаляване на населението“, коментира един от учените – проф. Кристофър Мъри, цитиран от BBC. „Мисля, че е невероятно трудно да осъзнаеш колко важно нещо е това. Изключително е – ще трябва да правим реорганизация на обществата“.
Обяснението на изследователите на въпроса защо коефициентът на плодовитост намалява постепенно е фактът, че все повече жени имат достъп до контрацепция и все повече от тях са заети с образование и работа.
Сред най-засегнатите държави ще бъде Япония, чието население ще бъде 53 милиона в края на века, смятат учените. За справка – цифрата бе 128 милиона през 2017, а това означава, че през 2100 г. тя ще е паднала с повече от половина. Очаква се Италия да претърпи спад на населението от 61 до 28 милиона за същия период от време.
Това са две от 23 държави, включително Испания, Португалия, Тайланд и Южна Корея, за които се очаква, че ще изгубят повече от половината си жители.
В момента Китай е най-многолюдната страна, като в нея живеят около 1,3 млрд. души. Очаква се пикът да е четири години по-късно, когато населението ще достигне 1,4 млрд., а през 2100 ще се срине до 732 милиона. Индия ще измести Китай на първата позиция, а дори Нигерия ще ги изпревари, сочат данните от проучването.
Проблемът е, че 183 от 195 страни в света имат коефициент на плодовитост под нормалния. Прогнозите може би ще зарадват екоактивистите, които биха си помислили, че с по-малобройното световно население ще бъдат намалени въглеродните емисии, обезлесяването, замърсяването на водите и почвите. Професор Мъри смята, че това ще бъде факт, но негативните последствия ще дойдат от промяната на възрастовата структура.
Изследването, публикувано в The Lancet, прогнозира, че през 2100 г. хората над 80-годишна възраст ще са над два пъти повече от тези под 5 години – 866 милиона срещу 401 милиона. За справка – през 2017 цифрите са сочели съответно 141 милиона и 681 млн. души.
„Това ще доведе до огромна социална промяна. Кой ще плаща данъци в един масово застаряващ свят? Кой ще плаща за здравните грижи на възрастните и кой ще се грижи за тях? Ще могат ли хората да се пенсионират? Нужно ни е меко кацане“, смята проф. Мъри.
Към момента различните държави използват миграцията, за да се справят с падащия коефициент на плодовитост. Но когато населението на всяка страна започне да намалява, това няма да бъде решение. Има страни, които вече са въвели политики като позволяване на все повече отпуски по майчинство и бащинство, безплатни грижи за деца, финансови стимули и допълнителни права. Все още обаче те не дават необходимия резултат в световен мащаб.
Швеция, например, увеличи коефициента си на плодовитост от 1,7 до 1,9, но останалите страни страдат. Рейтингът на Сингапур все още е 1,3.
„Отговорът срещу намаляване на населението най-вероятно ще се превърне в основна политика за много държави, но не трябва да се прави компромис със заздравяването на репродуктивността на жените и с разширяването на техните права“, каза проф. Щайн Емил Фолсет, цитиран от BBC.
Интересна част от проучването представлява Африка. Прогнозите са населението на Субсахарската част от континента (всички държави без 6-те най-северни) да се увеличи три пъти и да достигне до 3 милиарда души през 2100 г. Очаква се само Нигерия да има население от 791 млн.
„Ако тези прогнози са поне наполовина точни, миграцията ще се превърне в потребност, а не в опция“, каза проф. Ибрахим Абубакар от University College в Лондон, цитиран от BBC. „За да сме успешни, трябва да осъществим фундаментално преразглеждане на световните политики“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: