Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Колко лидери на леви партии в България са нужни, за да сменят една крушка?
Ако политиката ни беше виц, отговорът щеше да е: поне 21. Без да броим Ваня Григорова.
21 са формациите, които влизат в цели шест предизборни коалиции за вота на 9 юни. Тоталното червено разцепление се случва на фона на прогресивния отлив на леви и русофилски гласове към "Възраждане".
Колкото по-чести са парламентарните избори, толкова по-необяснима става стратегията вляво. А резултатът може да се измери обективно: ако през 2017 г. БСП успя да вкара 80 депутати в Народното събрание, групата на Корнелия Нинова спадна до 23 души в последния парламент.
И експериментите продължават.
Ето как изглежда "менюто", от което хората със социалистически идеи в България ще могат да избират.
Нищо не е същото в БСП, откакто Сергей Станишев влезе в коалиция с ДПС през 2013 г. и срина гласовете на партията с цели 46% до малко над половин милион гласа. Предсрочните избори след победата на Румен Радев бяха единственият случай, в който БСП успя да си върне старите позиции.
Оттогава Корнелия Нинова има само една задача - да овладее щетите, докато гони и "знаковите" кадри от времето на Тройната коалиция, и младите лица като Крум Зарков, кмета на Перник Станислав Владимиров или Иван Таков в София.
През 2014 г. когато председател на партията все още беше Михаил Миков, БСП се яви на избори в коалиция с още 12 партии - от комунисти и социалдемократи, до земеделци и "Евророма".
10 години по-късно БСП работи само с два политически клуба - "Екогласност" на Емил Георгиев и ПК "Тракия", свързан с Красимир Премянов.
Ваня Григорова е общото кратно между поне 4 от 6-те коалиции в този списък. Амбицията ѝ да ги поведе в обща листа за парламентарните избори на 9 юни обаче катастрофира шумно в послендия момент.
Според Костадин Паскалев ("Левицата") - проблемът е бил желанието на Григорова "да взима еднолични решения по отношение на политиката, приоритетите и кадровото обезпечаване на представителството" при евентуален съюз.
Григорова няма собствена политическа партия, а без партийна регистрация няма участие в избори - оттам дойде и решението да работи с Мая Манолова ("Изправи се, БГ").
Това, което ги обединява, са кметските избори в София - и двете направиха силни (макар и без победа) кампании през 2019 и 2023, но с помощта на структурите на БСП-София и срещу доста колебливи съперници.
Манолова има опит като депутат още от времето, в което беше член на БСП. С "Изправи се, мутри вън" с Татяна Дончева, Мария Капон, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов успя да вкара своя парламентарна група, но вече 3 години стои извън централната политика.
А през това време пази Паметника на съветската армия.
Всички от лицата на "Левицата" са бивши кадри на БСП, напуснали (или принудени да напуснат) заради конфликтите си с ръководството - Сергей Станишев или Корнелия Нинова.
Тук са и хора, които нямат собствена политическа сила, но и не се отказват от кариерата си в политиката - като бившия кмет на Благоевград Костадин Паскалев, бившия председател на НС Михаил Миков, бившия депутат Валери Жаблянов и съпредседателката на инициативния комитет за втория мандат на Румен Радев Цветеслава Гълъбова.
2014 беше най-силната година на АБВ, когато не само влезе в Народното събрание, но и стана част от управляващото мнозинство на ГЕРБ. Въпреки практическото зануляване към 2021-2022, кадри на АБВ започнаха да се появяват на неочаквани позиции - като Любомира Ганчева, началник на кабинета на Росен Христов в служебното Министерство на енергетиката.
Бившият съветник на Георги Първанов - Георги Димитров - е брат на доскорошния външен министър в служебния кабинет на Димитър Главчев Стефан Димитров.
Румен Петков е "сянка" на руския посланик Елеонора Митрофанова на всяка нейна публична проява, а неотдавна изнасяше реч в Москва на форум, организиран от партията на Путин "Единна Русия".
И като стана дума за Путин - Николай Малинов не се е отказал от изборите дори с висящото дело за шпионаж и санкциите по закона "Магнитски" на САЩ.
"Русофилите" на Малинов са се коалирали с цели три комунистически партии за вота на 9 юни под проруската "легенда" за неутралитет.
По-странна комбинация беше само т.нар. "Ляв съюз за чиста и свята република" от лятото на 2021 г., в която Малинов беше решил да атакува парламента заедно с не кой да е, а Жан Виденов.
Александър Томов е минал през БСП, а партийните му проекти от 90-те насам са вече забравените Гражданско обединение за републиката, ДАР, Българска евролевица. Сред бившите му съпартийци са хора като Андрей Райчев, Росен Карадимов, Елена Поптодорова.
През 2023 г. Томов не участваше в коалицията зад Ваня Григорова, а сам реши да се кандидатира за кмет и получи "олимпийските" 638 гласа.
Сега се е събрал с т.нар. ОБТ Български лейбъристи, създадени от покойния синдикалист Кръстьо Петков и партия на име "Родолюбие 2000". Единственият случай, в който "Родолюбие 2000" влизат в информационните архиви, е през 2001. Тогава те правят опит да оспорят пред съда регистрацията на НДСВ за изборите, когато Царят още нямаше партийна регистрация и ползваше тази на Партията на българските жени и "Движение Оборище".
През 2014 г. Велизар Енчев влезе в парламента през листите на Патриотичния фронт, само за да се отдели като независим след по-малко от 2 месца. През 2019 г. Корнелия Нинова го направи водещ в партийната си телевизия, а през 2021 - и и кандидат-депутат с водачески позиции в периода, в който тя се надяваше да привлече червено-националистически електорат.
Днес партията на Енчев "Българската пролет" е в съюз с формация на име "КОЙ - Компетентност, отговорност и истина", която на последните избори през април 2023 г. се явяваше под името "Вън от ЕС и НАТО" заедно с хора като Пламен Пасков.
Досега "КОЙ" са се явявали на избори с всевъзможни партньори - от Зелената партия и "Българската левица" до ССД на Стефан Софиянски и Съюза на комунистите в България (под заглавието "Гражданите от протеста" през 2021).
Шестте коалиции са само част от общо 33 участници, допуснати от ЦИК на парламентарните и европейските избори на 9 юни. Засега само "Атака" на Волен Сидеров не успя да събере поне 2500 подписа, за да се регистрира.
